Когато става дума за подкупи, Владимир Путин не се свени с изразите. През 2008 г. той заплашва корумпираните с "отрязване на лапите", през 2010 г. се шегува, че трябва да ги "бесят, вероятно". В същото време корупционните скандали съпътстват Путин през по-голямата част от кариерата му.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Изданието "Настоящее время" и Радио Свобода са научили подробностите за първия подобен скандал: през 1992 г. адвокат от Комитета по външни връзки на Санкт Петербург е заловен да взема подкуп при регистриране на фирма. При обиск у него е открит регистрационният дневник на комитета и пълномощно от началника му – председателя на комитета Владимир Путин. В съда адвокатът преминава в защита: заявява, че е действал според закона, но не успява да убеди съдията. А съдът има всички основания да мисли другояче.
Този текст е част от съвместно разследване на "Настоящее время“ и Радио Свобода за първите стъпки на Владимир Путин във властта. Вижте и останалите материали от проекта:
Коридор на Московския районен съд на Санкт Петербург, декември 2021 г. Алексей Леонардов, прошарен мъж на средна възраст със син джъмпер и дънки, бърза навън след дълго изслушване. Журналист го настига.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
– Какво знаете за делото с подкупите в кметството на Собчак? Работихте ли в комитета, оглавяван от Путин? – за пореден път се интересува журналистът (по-рано Леонардов го блокира в социалните мрежи).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Леонардов разгъва листа с въпроси, чете го накратко и го поставя на пейката. "Разбира се, това не съм аз“, подсмихва се той, обръща гръб и тръгва от съдебната палата към спирката на градския транспорт.
Частно практикуващият адвокат Алексей Леонардов току-що е представлявал в съда бизнесмен, оспорващ събарянето на индустриална сграда в южната част на града. Със съдебните изпълнители Леонардов говори уверено, повишавайки леко тон. Със съдията и журналиста, напротив, гласът му става по-тих.
През последните години Леонардов се специализира в имуществени спорове, арбитраж, оспорване на глоби – подобни случаи рядко се съобщават в медиите. Но в началото на 90-те години на миналия век много в младата петербургска икономика зависи от неговия подпис.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Куфарчето със снимките на Собчак
През 1991 г. 24-годишният Алексей Леонардов завършва юридическия факултет на Ленинградския държавен университет и се присъединява към Комитета по външни връзки на кметството. Многообещаващо начало на кариерата: под ръководството на бъдещия президент Путин като юрисконсулт – както бъдещия президент Медведев. Чиновниците и бизнесмените, с които Путин сътрудничи още в онези години, е прието да се наричат "питерски": през 1996 г. те създават кооперацията "Озеро", през 2000-те получават дялове в държавни компании, а днес Путин награждава старите си приятели в Кремъл. Но Леонардов, макар и от Петербург, така и не става "питерски". Вместо това само година след назначаването му в путинския комитет той се озовава в следствения арест.
Възпитаниците на Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет се присъединяват към екипа на Анатолий Собчак още през 1989 г., когато той се кандидатира за Върховния съвет. "Той [Собчак] трябваше да сформира екип, готов да го последва и да работи на изборите", спомня си вдовицата на първия кмет на Санкт Петербург Людмила Нарусова. – И той включваше неговите студенти, аспиранти, тогава и аз се запознах с тях. Там беше не само Дмитрий Медведев, но и Александър Степанов, Владимир Попондопуло, Николай Егоров, сега професор в Юридическия факултет".
"В нашата катедра дълго време след това се съхраняваше цял куфар със снимки на професор Собчак – коментира Дмитрий Медведев. – Това бяха черно-бели снимки, отпечатани по занаятчийски метод, които ние разлепихме [преди изборите] из целия Василевски остров".
Помагал ли е Собчак на студента Леонардов, не е известно на журналистите. Но в кметството той се заема с икономическо право – Собчак преподава тази дисциплина в Ленинградския университет. А именно: Леонардов получава указания да регистрира фирми с чуждестранно участие – съвместни предприятия (СП), както се наричат тогава.
В края на 80-те години на миналия век Министерският съвет на СССР допуска частни чуждестранни инвеститори в страната. През лятото на 1991 г. в Ленинград има сто съвместни предприятия, но истински тръбопровод по тяхната регистрация става Комитетът по външни връзки, току-що създаден от Собчак – преподавателя на Путин, Медведев и Леонардов.
За регистриране на съвместно предприятие е достатъчно да се подаде писмено заявление от чуждестранен инвеститор, копие от учредителните документи, извлечение от банката и търговския регистър на страната на инвеститора. Таксата за регистрация по онова време е 200 долара.
Към края на 1991 г. в града са регистрирани около 300 смесени дружества със средно чуждестранно участие 60%, става ясно от доклада на Комитета по външни връзки, копие от който авторите на разследването получават от Държавния архив на Русия. През 1993 г. те вече са над 3 хиляди, но делът на СП в градското производство не надвишава 1-2%, пише вестник "Невское время". "Съвместните предприятия не допринесоха за реализирането на нашите надежди – за широк обмен на модерни технологии, ноу-хау, организация на съвременно производство по западен модел", отбелязва изданието.
Основно СП търгуват с вносни стоки за ширпотреба, а някои от тях се появяват в измамни схеми.
"Измама навсякъде, където е възможно"
Комитетът по външни връзки, който Собчак поръчва на Путин да сформира и оглави, се намира в отделна сграда, на минута пеша от Мариинския дворец, където градската управа заседава, преди да се премести в Смолни.
През 1991 г. в тази сграда влиза 50-годишният Вадим Скляров, родом от Виборг. "Много талантлив човек, както и рядък негодник", описва го Андрей Константинов, основател на Агенцията за журналистически разследвания в книгата си "Мошеническият Петербург". Скляров е осъждан четири пъти, включително в Киев за кражба, и се премества в Ленинград, издирван от полицията и кредиторите в Рига, пише "Санкт-Петербургские ведомости".
Скляров идва в северната столица, за да управлява бизнеса на американската компания Elegant Systems. Неин основател през 1990 г. е Илай Лисянски, родом от Латвийската ССР. Без знанието на Лиснянски, Скляров изпълнява следната схема: използвайки бланка на американската компания, той регистрира в Комитета по външни връзки СП "Елегант системс Россия", събира заявки за доставка на потребителски стоки с авансово плащане за 285 милиона рубли (от 2 до 2,5 милиона долара при променлив обменен курс от 1991-1992 г.) от две организации – тюменския отдел на "Роснефтегазстрой" и клона на украинския потребителски съюз в Черновицка област – и ги превежда по сметката на малкото държавно предприятие (МГП) "Радуга". Предприятието трябва да обменя рублите за долари, които Скляров да изтегли по сметки в Швейцария и Финландия (както твърди разследването, смятайки, че той не възнамерява да купува обещаните американски стоки). Но във всеки случай той не би могъл да направи това, поне не легално: подобни валутни преводи са забранени от Централната банка на Русия малко по-рано.
Просто казано: Скляров събира пари под предлог, че доставя вносни стоки, но не възнамерява да доставя нищо на предприемачите.
След като службата на криминалната полиция в Санкт Петербург завежда наказателно дело срещу Скляров, сметките на "Радуга" са замразени, но пострадалата украинска организация така и не успява да получи парите си: поради липса на съдебни споразумения между Москва и Киев искът ѝ е обявен за невалиден. Скляров е освободен под гаранция. През 1995 г. измамникът е задържан от полицията в Рига по стар случай, а през 1996 г., малко преди изборите за кмет на Санкт Петербург, той умира при неизяснени обстоятелства.
Цялата тази история можеше и да не се случи, ако Комитетът по външни връзки не беше регистрирал СП "Елегант системс Россия", което няма нито уставен капитал, нито печат, а само бланки на американската компания "майка". Служител на комитета успява да включи компанията в регистъра срещу подкуп от 400 долара и 10 000 рубли (10 средни заплати в страната през 1991 г.) – така описват историята Андрей Константинов и вестниците от онова време. Константинов обаче твърди, че следствието не е знаело кой от чиновниците е получил този подкуп.
Печат и пълномощно от Путин
Всъщност два вестника от този период – "Комерсант" и "Санкт-Петербургские ведомости" (второто издание шифрова името на обвиняемия като "Л. Нардов") – пишат, че подкупът от Скляров е бил получен от юрисконсулта на комитета Алексей Леонардов.
След като идва в Комитета по външни връзки, Леонардов получава пълномощно от Владимир Путин за одобряване на документи, които дават право на чуждестранни бизнесмени и техните представители да работят в града. Той също така води дневник със заявки от потенциални инвеститори към комитета, пише "Санкт-Петербургские ведомости".
Всичко това – пълномощното от Путин, печатът и дневникът на комитета, както и писма от прокуратурата до Собчак с искане да се преразгледа регистрацията на някои съвместни предприятия – са конфискувани от Леонардов по време на обиск в апартамент на Московски проспект през ноември 1992 г., отбелязва изданието. И осветлява още една странна подробност: към момента на обиска Леонардов вече не е работил в комитета, но уж изпълнявал важни инструкции от неговото ръководство.
Леонардов е арестуван на 18 ноември 1992 г. и изпратен в следствения арест, разбират журналистите от източник с достъп до криминалистичната база данни. В този ден Владимир Путин е в Санкт Петербург и заедно със Собчак трябва да се срещне с кмета на Бремен, пише в бюлетина на Комитета по външни връзки. Журналистите се обръщат към архива на градския съд, за да разберат какъв срок е получил Леонардов и дали изобщо го е получил, но се оказва невъзможно да се намери тази информация, без да се знае датата на процеса.
Посредник във вземането на подкупа може да е била приятелката на Леонардов Татяна Грузинская – икономист и служител на Леонтиевския център, "мозъчния тръст" на руските реформи. Той се намира в същата сграда като Комитета по външни връзки. През 1992 г. тя е в женския следствен арест №4 в Санкт Петербург, т.нар. Лебедевка, става ясно от базата данни от криминалистични документи.
Служител на Леонтиевския център през 1992 г., пожелал анонимност, казва на авторите на разследването, че помни Грузинская и епизода с посредничеството по подкупа: "Тя беше арестувана, след това излезе, работи още малко в Леонтиевския център и изчезна някъде. След предварителното задържане се разпадна психически и все мълчеше. Просто едно нещастно момиче, което се е въвлякло в това или са го въвлекли." Не е имало присъда по делото за подкупа, казва източникът.
Журналист е позвънил на Грузинская: чувайки въпроса за корупцията в Комитета по външни връзки, тя моли да звъннат отново и повече не вдига телефона.
В изтекла в мрежата база данни на отдела за борба с организираната престъпност в Санкт Петербург (която съдържа съобщения за престъпления) този случай е описан по следния начин: "Леонардов и Грузинская са изнудвали и са получавали подкупи за безпрепятствено преминаване и оформяне на документи за външноикономическа дейност. Сумите на подкупите варират от 300 до 500 американски долара." Леонардов е посочен в базата данни като "водещ специалист" на Комитета по външни връзки, докато Грузинская – като служител на "комисията по планиране", отнасяща се неизвестно за какво.
"Санкт-Петербургские ведомости" също пише, че случаят не се ограничава само с един подкуп: "Навремето Главното управление на вътрешните работи и прокуратурата изпратиха десетки писма, адресирани до висшите служители на града с искания за разследване и анулиране на регистрацията на фирмата на С. Кляров. Тези писма и чернови на отговори за тях са открити в домашния архив на Л. Нардов. Това обяснява "официалната" лоялност на Комитета по външни връзки на кметството към незаконната Elegant Systems Russia. Вече неработещият в кметството чиновник фактически остава доверено лице на някои от неговите служители, изработва важни документи и влияе на тяхното придвижване."
Доказателство за "лоялността" на комитета към фирмата на Скляров, според "Санкт-Петербургские ведомости", е нежеланието на ведомството да анулира нейната регистрация.
В материалите по делото, посочва вестникът, се съдържат иззетият от Леонардов регистрационен дневник на Комитета по външни връзки, където "в продължение на две години са вписвани данните на чуждестранни фирми, кандидатстващи в кметството за регистрация, датите на приемането на документите, датите на издаването на удостоверения и бележки". Последната графа в дневника съдържа собствените бележки с молив на Леонардов. "Първата плаха дума "спешно“ е въведена едва през август [1991 г.] – пише вестникът. – Фирмите, до които стои такава бележка, се регистрират за един-два дни. (…) Тук в общия списък съседстват фирми, чакащи регистрация повече от месец.“
В графата "забележки" проблясват имената на чиновници, които се суетят около това или онова предприятие (вестникът споменава само бившия помощник на Собчак Юрий Шутов), както и думи като "месокомбинат", "ведомствени жилища" и "компютри".
"Съгласно изискванията на действащото законодателство"
В архивите на съда в Санкт Петербург авторите на разследването получават едно дело, свързано с Elegant Systems Russia: на 15 декември 1992 г. там е разгледано заявлението на прокурора за признаване на регистрацията на тази фирма за незаконна. Прокуратурата настоява: затваряйки си очите за пропуските в документите на Скляров, комитетът е нарушил закона и е допринесъл за извършването на престъпление.
"Прокурорът посочва, че Комитетът по външни връзки незаконно е приел за регистрация учредителните документи на Акционерно дружество от затворен тип "Елегант Системс-Раша“, подписани от Скляров В. И., който не е имал пълномощия да създаде самостоятелно предприятие от името на "Елегант Систем“ Инк. и самоволно назначил се за генерален директор на АДЗТ "Елегант Системс-Раша". Освен това Комитетът по външни връзки не е изискал от Скляров В. И. всички документи, необходими за регистрация на предприятие, изцяло собственост на чуждестранен инвеститор; в квитанцията за заплащане на таксата за регистрация грешно е посочено, че таксата е платена за регистрация на филиал на фирмата "Елегант Системс“, докато е било регистрирано самостоятелно предприятие. В устава грешно е посочен и юридическият адрес на акционерното дружество. Според прокурора незаконната регистрация на АДЗТ "Елегант Системс-Раша" е допринесла за извършването от Скляров В. И. на по-нататъшно користно престъпление."
Представител на Комитета по външни връзки, чието име не е посочено в съдебните документи, твърди, че ведомството не е нарушило нищо, тъй като те не били длъжни да проверяват данните, предоставени от Скляров:
"Представител на комитета възрази срещу удовлетворяването на заявлението на прокурора, като смята, че регистрацията на АДЗТ "Елегант Системс-Раша“ е извършена в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Както посочи представителят на комитета, Скляров В. И. е действал въз основа на споразумение от 16 октомври 1991 г., от съдържанието на което може да се направи извод за предоставянето от фирмата "Елегант Системс“ на Скляров В. И. правото да създаде самостоятелно предприятие. Това обстоятелство, по мнението на представителя на комитета, се потвърждава и от писмо на генералния директор на дружеството "Елегант Системс" Е. Лиснянски, приложено към материалите по делото от съдебното заседание по искане на представителя. Представителят на Комитета по външни връзки посочва също, че за регистрацията на АДЗТ "Елегант Системс-Раша“ са били представени всички необходими документи; грешката в квитанцията за плащане на регистрационната такса не е съществена, тъй като е платена необходимата сума; комитетът не е бил длъжен да проверява правилността на юридическия адрес и обосноваността на назначаването на Скляров за генерален директор.“
Съдийската колегия обаче решава, че Скляров не е имал правомощия да регистрира дружеството, и признава тази операция за незаконна. По това време Леонардов е в следствения арест вече от месец, Грузинская – от седмица, следва от базата данни с криминалистични документи.
Стопанката на "Радуга"
В схемата на Скляров има още едно малко звено – малкото държавно предприятие "Радуга" (в превод "Дъга" – б.р.), по чиито сметки измамникът прехвърля парите на измамените от него предприемачи. В базата данни на регистрационната камара на Санкт Петербург журналистите откриват пет организации с това име, но само една от тях има сметки в Санктпетербургската иновационна банка (този детайл се споменава от "Комерсант"). Предприятието е създадено при ленинградския "Интурист" и е на четири минути пеша от Мариинския дворец и на пет – от Комитета за външни връзки.
Правната служба на "Интурист" в този момент се ръководи от съученичката на Владимир Путин Тамара Гаврилова. През лятото на 1991 г. Собчак нарежда създаването на акционерно дружество на базата на държавното "Интурист". В работната група за оценка на имуществото на "Интурист" са включени съветникът на кмета Анатолий Чубайс, ръководителят на комитета по управление на държавна собственост Александър Утевски и служителят на Комитета по външни връзки Кирил Болдовски. "Контролът върху изпълнението на това решение се възлага на изпълняващия длъжността председател на Комитета по външни връзки В. В. Путин", нарежда Собчак.
Казано по-просто, Скляров избира за незаконни валутни трансфери и парични преводи в чужбина малкото държавно предприятие "Радуга", подчинено на Комитета по външни връзки.
Малки държавни предприятия (МДП) могат да се създават само със заповед на ръководителя на съществуващо държавно предприятие. Така при "Интурист" заедно с "Радуга" действа поне още едно малко държавно предприятие – "Защита", което охранява Собчак по време на пуча през август 1991 г. В малко градско предприятие, несвързано с промишлеността, в съответствие със закона могат да работят не повече от 20 души.
Ръководител на МДП "Радуга" е родената в Махачкала и оперна певица по образование Светлана Илина. Нейна бивша позната, пожелала анонимност, разказва на авторите на разследването, че по едно време Илина се занимава с внос на чужди автомобили, но тя не помни дали това е било свързано с "Радуга". Тя описва Илина като едра жена с очила с дебели рамки. За последен път се видели през 1992 г.
Веднага след провала на схемата за прехвърляне на пари Светлана Илина се мести в Полша, омъжва се за съветника на министъра на външните работи на тази страна граф Пьотр Дзедушицки, взема фамилното му име и се заема в бизнес (тя притежава полски и кипърски компании). През 1994-1995 г., когато графът напуска държавната служба, Илина събира пари за доставка на стоки от израелски, литовски, германски и руски компании в размер на 1 милион долара, не ги изпълнява и когато пристига в Русия по работа, е арестувана и осъдена на година и два месеца.
Съдът зачита на Дзедушицка срока, прекаран в ареста, и след присъдата тя е освободена. През 1996 г. графинята се връща в Полша и продължава да живее там след развода, а в началото на 2010-те се завръща в Русия и взема моминското си име Ловингер.
Епилог
Алексей Леонардов, след като излиза от следствения арест през 1993 г., продължава юридическата си практика. През 1997 г. в продължение на шест месеца той работи в Държавното унитарно предприятие "Рубеж" – създадено още при Собчак, то продава стоки, иззети на митницата. В началото на 2000-те няколко руски медии пишат, че това предприятие може да е било "мълчаливо ръководено" от Путин, но тази хипотеза няма потвърждение, както и нейният източник – предполагаемо съставеното от ФСБ "досие на Путин".
В началото на 2000-те Леонардов и Грузинская участват в спор между стопански субекти относно Ленинградския младежки дом, а именно представляват в съда интересите на съсобственика на едно от юридическите лица на младежкия дом – италианеца Джузепе Коломбо. Многогодишният съдебен процес приключва през май 2007 г. Три месеца по-късно полицията нахлува в младежкия дом с обиск: смята се, че е контролиран от така наречената тамбовска група – в същото време е задържан нейният лидер, "нощният губернатор" Владимир Барсуков (Кумарин). В присъдите му впрочем Ленинградският младежки дом не се споменава.
Името на Леонардов изплува в пресата и през 2000-те, където го обвиняват в рейдърско превземане на шивашката фабрика "Динамо". "Много забележителна личност – описва го вестник "Версия в Питере". – Според оперативни данни той е замесен в скандала с криминалния мирис около Ленинградския младежки дом през 2000 г." Вестникът не пише за подкупи.
Предполагаемата съучастничка на Леонардов – Татяна Грузинская – през последните години е работила в обществени здравни организации и сега е пенсионерка. Двамата с Леонардов все още са приятели в социалните мрежи.
Бившата шефка на правния отдел на ленинградския "Интурист" – съученичката на Путин Тамара Гаврилова – след работата в Комитета по външни връзки се мести в Москва. През 2003 г. тя е назначена за член на борда на директорите на НТВ и скоро става вторият човек в телевизионната компания, пише "Комсомолская правда". А след трагедията с подводницата "Курск" НТВ, която излъчва кадри от пълния провал на руската спасителна операция (накрая идват водолази от Великобритания и Норвегия, за да свършат работата), както и пресконференция, на която майка на един от загиналите моряци яростно напада Владимир Путин и бива "успокоена" светкавично с инжекция от медицински лица, изцяло попада под държавен контрол.
WATCH moment #Kursk victim's mother critical of #Putin is forcibly silenced by injection until loosing consciousness pic.twitter.com/WwH7rT62cH
— Rob S (@RobPulseNews) September 3, 2016
Светлана Илина-Дзедушицка-Ловингер, след като се завръща в родината си, първо се установява в Санкт Петербург, а оттам се премества в Краснодар и работи в компании, които помагат в преместване за постоянно пребиваване в Полша. В Русия тя отново натрупва задължения от няколко хиляди долара, отново е обявена за издирване и отново се озовава в съда. Оказва се, че тя е взела и авансово плащане за доставка на бразилска соя от няколко компании в Краснодар, но вместо това си е купила лаптоп за 3000 долара, два телевизора, пералня, хладилник за 36 000 рубли, сателитна чиния, златни бижута с диаманти и около 30 френски парфюма, става ясно от съдебните документи.
По време на процеса Ловингер заявява, че телефонът ѝ е бил подслушван незаконно от ФСБ и ГРУ. На последния процес тя е получила пет години и половина затвор, излязла е на свобода и е отворила страница в "Одноклассники" ("Съученици" – б.пр.) под нова фамилия. Тя не отговаря на въпросите на "Настоящее время", като блокира кореспондента.
През 1992 г. Министерството на вътрешните работи разкрива 88 факта за подкупи в Санкт Петербург. "За град като Санкт Петербург това е просто смешно", казва заместник-прокурорът на града на изслушване в Петроградския съвет. Разгледани са седем дела срещу служители на кметството. По едно от тях Алексей Леонардов се озовава в следствения арест. Какво се е случило с останалите шестима подсъдими по делата за подкупи в кметството нито тогава, нито сега е известно на обществото и едва ли изобщо ще стане известно.
