Ирини Зикидис напомни кои са Мюсюлмански братя и анализира конверегенцията между исляма и либерализма

"За първи път писах за Мюсюлмански братя още през 2014, в контекста на войната в Сирия. Тогава прогресивните либерални медии и журналисти у нас все още искаха Ердоган да ни пази небето, венцеславеха "бунтовниците" в Сирия, и приветстваха "сирийските бежанци" от Афганистан и Пакистан.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Та ме напушва смях, когато видя медии като Дойче Веле и Mediapool да изокат жално на тема Мюсюлмански братя. Чета, цъкам с език и си викам "Ирино, либералният гьонсуратлък край няма". Същите медии, които години наред се подмокряха от възторг от арабската пролет в Сирия, осъществена от Мюсюлмански братя, сега се притесниха от надигането на същите тези Мюсюлмански братя, които създадоха арабската пролет, от която либералните медии се подмокряха години наред?! Логика няма, но по същество този парадокс напомня известната реплика на Асад: "Когато убиват невинни хора в Сирия, ги наричате борци за свобода и умерени опозиционери. Когато убиват невинни хора в Европа, ги наричате джихадисти и терористи. Последно?"

Никога не съм срещала умен либерал, заклевам се. Креслив - да. Умен - не", пише в свой коментар Ирини Зикидис в социалната мрежа Фейсбук.

Та да се върнем на братята. През годините не съм преставала да наблюдавам мимикриите им и техните многобройни политически превъплъщения. Била съм свидетел на огромната подкрепа, която получават не само от либералния мейнстрийм, но и от представители на западната "прогресивна" левица, както и от могъщи глобални финансови структури. Вижте линковете, които прилагам - източниците са изключително надеждни и реномирани западни медии. Вижте публикации за любопитната връзка между г-н Сорос и Мюсюлмански братя. Най-важният, обаче, е разсекретен официален документ на DIA (американското военно разузнаване) от 1982.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

За кой ли път ще постна нещо, което съм писала още 2014, когато се опитвах да обясня, че "революцията" в Сирия е мръсна геополитическа война срещу секуларна държава, поверена в ръцете на крайни ислямисти, а миналата година съм допълнила с един чуден британски скандал.

Мюсюлмански Братя е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб. Основана е през 1928 г. от Хасан ал-Банна в Египет, а лонзунгът й е „Ислямът е решението”. Статутът на организацията е полулегален навсякъде, а тя се финансира от изключително богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с призиви за „толерантност, мир и любов”, но зад лустросана фасада реалността е друга. Лозунгът на „Мюсюлманско братство“ е „Ислямът е решението“, и не е променян от самото създаване на организацията, като е добавено мотото „Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Дхихадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата цел!“.

През 1982 Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на Мюсюлмански братя, които обявяват тотален джихад на сирийското правителство от джамиите в Хама. Дни по-късно, старият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в затвора. През 2011 година избухват бунтовете в Сирия, като част от „Арабската пролет”, вече при младия Асад.

В западния свят тези бунтове се представят като „бунтове на демократично настроени араби срещу тиранията на Асад”, и със сигурност, сред участниците е имало и такива. В огромната си част, обаче, демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в огромната маса ислямистки групировки, свързани с Мюсюлмански братя или Ал Кайда (генезисът на Ислямска държава започва от структурите на Ал Кайда в Ирак), които последните години воюват на терен.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Миналата година по това време във Великобритания избухна огромен скандал. Ставаше дума за следното: на 23 август 2020, целият борд на най-голямата ислямска благотворителна организация в Oбединеното кралство - Islamic Relief Worldwide, беше принуден да подаде оставка, след като стана ясно, че новият председател Almoutaz Tayara е демонстрирал антисемитизъм и е възхвалявал терористични организации. Не им върви на Islamic Relief Worldwide, наистина не им върви, като се има предвид, че старият им председател беше освободен едва месец преди това - за какво? Познахте. За антисемитизъм и възхваляване на терористични организации. В своите публикации в социалните мрежи той е наричал евреите „внуци на маймуни и свине“, египетския президент Сиси – „ционистки сводник“ и „ционистка свиня“, а бойците на Хамас „велики мъже, биещи се за свещената кауза на Мюсюлмански братя“.

Защо скандалът беше толкова голям? Защото базираната във Великобритания, Бирмингам, Islamic Relief Worldwide е не само най-голямата ислямска благотворителна организация в Обединеното кралство, но и една от най-големите в света. Тя е изключително могъща и уважавана, притежава представителства в 50 страни, оперира със стотици милиони долари, има консултативен статут към Икономическия и Социален Съвет на ООН, партнира си с Европейската комисия, Червения кръст, Червения полумесец и множество други световни организации, както и с голям брой неправителствени организации. Ясна ли ви е картинката?

На фона на цялото това могъщество и блясък, възмущението и изненадата във Великобритания бяха големи. Аз обаче се чудя, дали британците изобщо имаха основание да бъдат изненадани. Само преди година Islamic Relief Worldwide се забърка в подобен скандал в Германия. Тогава германското правителство заявява, че германският клон на организацията (Islamic Relief Deutschland), както и централата ѝ във Великобритания имат „сериозни връзки“ с Мюсюлмански братя или със свързани с тях организации. Колко голяма би трябвало да бъде изненадата в Обединеното кралство в този случай? Особено, ако се върнем още по-назад във времето. През 2014 година Израел забранява дейността на Islamic Relief Worldwide на Западния бряг заради връзки с Мюсюлмански братя, а по-късно през същата година ОАЕ ги обявява за терористична организация отново поради същата причина.

Не знам вие какво виждате, но аз виждам това: 2014 – Мюсюлмански братя; 2019 - Мюсюлмански братя; 2020 – Мюсюлмански братя. Оставяйки настрана разни незначителни подробности от типа, че Islamic Relief Worldwide получава финансиране дори от ООН, а в конкретните случаи и от британските и германските данъкоплатци, пред мен възникват поне два въпроса.

Първо, възможно ли е европейските правителства и служби за сигурност да не забелязват връзките на тази организация с Мюсюлмански братя? Значи, установяваш, че могъща и изключително богата организация възхвалява терористи, след което нейният председател „дълбоко засрамен“ изтрива постовете си в социалните мрежи и вече няма проблем? Някакъв борд подал оставка – и толкова? Германското правителство отправя гръмки обвинения, но не се предприемат никакви други действия? Или либерално-глобалистките елити на континента съзнателно допускат всичко това?

Вторият въпрос е по-интересен: По какъв начин Islamic Relief Worldwide се вписва в либералния, мултикултурен пейзаж на западния свят или по-просто казано – как взаимодейства със споменатите по-горе други НПО. Веднага попадам на хвалебствен материал за организацията от Open Democracy (аналогът на Отворено общество в САЩ), а след това и на списък с проекти финансирани от господин Сорос, които включват не само Islamic Relief Worldwide, но и други организации свързани с Мюсюлмански братя. И тук вече се оказвам на брега на огромен океан от информация за дейността на Братята в западния свят. И вече не става дума за една структура (Islamic Relief Worldwide), а за сложна екосистема от различни по дейност организации, които на пръв поглед нямат връзки помежду си.

Но така изглеждат всички модерни „мрежови организации“ – без видим център и йерархия. Количеството на материалите по темата е наистина значително и изглежда, че Мюсюлмански братя са се разположили нашироко и много удобно на Запад. Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви в със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на Мюсюлмански братя?

Когато се говори за представителите на Мюсюлмански братя в европейски и американски контекст, трябва да се имат предвид няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те само използват за целите си брадати диваци на терен в Близкия Изток. Говорим за добре облечени и добре образовани активисти с научни степени от Оксфорд и Харвард, в повечето случаи второ-трето поколение мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия мулти-култи интелектуален и политически елит.

Много от тях са дори университетски преподаватели. Нещо типично за техните структури - не винаги пряко може да бъде забелязана организацията майка. Те са се снабдили с огромен шлейф от организации спътници с различен профил, от типа на благотворителни организации, културно-просветни организации , които дори не изглеждат свързани помежду си. И именно на този нов интелектуален елит е възложена задачата да "нормализира" исляма по две основни линии. От една страна, да го популяризира на западняците в подходящ контекст - религия на мира, културни традиции и дрън, дрън. И от друга страна, което е особено важно - да промени и да "модернизира" или като щете да „цивилизова” исляма, за да го направи по-приемлив за западното общество.

Темата за конверегенцията между исляма и либерализма е изключително тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тема, се струва налудничаво, дори на ръба на конспирацията някой да твърди, че либералните правителства насърчават исляма в Европа. Нека го кажа така - ислямът е политическа доктрина от създаването си, с коренно различен от християнския мироглед и философия, и поради тази причина той може да е полезен на социалните инженери. Той налага колективистка философия и практика, и се пресича успешно с глобалистколибералната колективистка проповед. Казано просто - една от целите на социалния инженеринг е да бъдат заличени постепенно индивидуалните права, и изобщо индивидуалния светоглед, в името на подчинението на индивида на "нуждите" на общността. Индивидът в ислямското общество винаги е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази идея, можем дори да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира до такава степен, че вероятността да се роди революционер, е изключително пренебрежимо малка, сравнена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно глобално общество, парализирано от цензура и контрол?"