Политическите партии от Кюрдския автономен район на Ирак (КАР) обявиха намерението си да проведат референдум за отделяне от федералния център. Датата на плебисцита е определена на 25 септември, избирателите ще отговарят на въпроса: „Подкрепяте ли независим Кюрдистан?“. Експертите смятат, че победата на сепаратистите на плебисцита едва ли автоматично ще им позволи да получат държавност, но въпреки това ще успее да засили позициите им в по-нататъшните преговори по този въпрос с Багдад.
Референдумът за независимостта ще премине във всички области на автономията в Северна Ирак, а също така в „спорните територии“. За това на 7 юни съобщи пресслужбата на президента на автономията Масуд Барзани, който е и лидер на Демократическата партия на Кюрдистан.
Референдумът ще може да донесе нов разрив в отношенията между кюрдските власти и федералния център, след като и двете правителства обединиха сили в борбата за освобождение на Мосул, зает от терористите от „Ислямска държава“.
Съгласно конституцията, кюрдите вече имат статут на широка автономия. Иракски Кюрдистан включва в себе си три провинции, които се намират под ръководството на регионалните власти начело с Барзани. Автономният район също така разполага и със собствена армия.
Повечето кюрди са готови да подкрепят идеята за независимост, но на пътя към на отделянето на автономната област стоят политически прегради. Опозицията от страна на правителството в Багдад се засилва заради това, че референдумът ще премине не само в самата автономия, но и в спорните територии. Освен това, една от тези територии – град Киркук, е разположена в близост до огромно петролно находище. Продажбата на суров петрол остава основен източник на доходи – както за кюрдите, така и за властите в Багдад.
„Преобладаващото мнозинство от кюрдите ще се изкажат в полза на независимостта, но това няма да доведе до отделянето на автономната област“, смята научният сътрудник от сектора за кюрдология към Центъра за изучаване на страните от Близкия и Средния изток към Института по изтокознание на РАН Кирил Вертяев. „Според моята информация, властите в Багдад не са готови да признаят независим Кюрдистан въз основа на резултатите от плебисцита“, заяви той.
Същевременно Вертяев допуска, че провеждането на референдума ще засили позициите на кюрдите по три основни въпроса. „На първо място, макар и кюрдите да не постигнат независимост, референдумът ще засили преговорните позиции на автономията по повода“, смята експертът. „На второ място, ако в спорните територии, в частност в де факто кюрдски Киркук, гласуват да независимостта, то кюрдите могат да използват този аргумент при споровете с Ирак за това чии са тези територии. Накрая, на трето място, победата на допитването ще означава вот на доверия към ДПК и нейния лидер Барзани, така увеличавайки неговите шансове за нов мандат“, посочи той. Парламентарните избори и избирането на ръководството на КАР трябва да се състоят скоро след референдума за независимостта – 6 ноември. На 8 юни прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова, заяви, че Русия „подкрепя единството и териториалната цялост на иракската държава“. Същевременно тя подчерта необходимостта от съблюдаването на „законните права на всички национални и религиозни групи в Ирак, най-голямата от които са кюрдите“.
Захарова добави, че всички противоречия между кюрдските власти и федералния център „трябва да се решат чрез конструктивни преговори и със задължителен отчет на общите приоритетни задачи, преди всичко борбата срещу международния тероризъм в лицето на „Ислямска държава“ и срещу другите екстремистки групировки“. Съответното заявление е публикувано на сайта на руското министерство.
Кюрдите са най-големият народ на света, който няма собствена държава. Освен в Ирак големи поселения кюрди обитават Сирия, Иран и Турция. Впрочем, според Вертяев, новият кръг борба за независимост на иракската автономия едва ли ще изостри сепаратистките настроения сред кюрдите в другите държави.
Що се отнася до турските кюрди, то според аналитика, иракската автономия едва ли ще им послужи за пример. „Турските кюрди имат работа с други политически реалности. Форматът на отношенията им с властите в Анкара е различен от този, с който си имат работа иракските кюрди“, посочи той.
„А, ако говорим за кюрдите в Сирия, то те имат много напрегнати отношения с кюрдите в Ирак и затова едва ли ще гледат на тях като на пример за подражание“, смята специалистът.
Независимая газета
