Лесно или трудно ще е легално да бъдат изгонени американските и британските войски от Ирак? Изглежда, че поне от юридическа гледна точка няма да е чак толкова трудна, заключва британският вестник The Times в свой материал, публикуван от Агенция "Фокус".
Причината за заключението е основата, на която е поставено присъствието на западните войски в Ирак в момента. Реално официален документ няма, твърди британският вестник и дава предистория.
Преди бившият президент на САЩ Барак Обама да изтегли американските войски от Ирак през 2011 година и британските войски да се изтеглят заедно с тях, неговите дипломати и адвокати прекараха месеци в трудни преговори с иракските политически лидери, по-специално тогавашния премиер Нури ал Малики. Преговорите бяха проведени под егидата на договор, наречен Иракско-американско споразумение за статута (на американските войски)между двете правителства, подписан през 2008 година, който определяше условията на последните три години и половина от военното присъствие на САЩ. Той беше ратифициран от президента Джордж У. Буш от една страна, но решаващо от иракския парламент и от президентския съвет от друга.
Този път няма такова споразумение. Когато Обама се съгласи да изпрати американски войски през 2014 година, за да помогне на Ирак да се пребори с "Ислямска държава", това стана с телефонно обаждане от Хайдер ал Абади, наследник на Малики като премиер на Ирак. Последваха ги британските специални части и самолети.
В годините оттогава се заговори за установяване на сътрудничеството на по-официална основа, но не бе договорено нищо. Този проблем за последно попадна под общественото внимание през 2017 година, по време на мандата на Джеймс Матис като министър на отбраната на САЩ.
На следващата година Абади загуби властта след общи избори. Абади беше явно прозападен политик и дори имаше британски паспорт в продължение на години, датиращ от времето му в изгнание в ерата на Саддам Хюсеин. Резултатът от изборите се отчиташе по това време като неубедителен, но със значителната помощ на генерал Касем Сюлеймани, проиранските фракции в крайна сметка успяха да съставят една разклатена управляваща коалиция, начело с Адел Абдул-Махди.
Без официален договор, уреждащ присъствието на американските и британски войски, Абдул-Махди вече може да отпрати западните войски толкова лесно, колкото Абади ги покани. В неделя иракските депутати гласуваха предложение да бъде призован да го направи. Този вот не е задължителен, въпреки че не е необходим и обвързващ вот.
Премиерът Абдул-Махди ще трябва да разгледа много неща, преди да набере телефона до Вашингтон. Той ще иска да бъде уверен, че за разлика от 2011-2014 година иракските сили за сигурност са сигурни в борбата срещу останките от "Ислямска държава". Въпреки това, възобновеното въстание на широка основа, което някога се смяташе за вероятно, досега не е започнало, и във всеки случай сега той разполага с множество добре обучени милиции под командването му за подпомагане на армията - самите милиции, от които Вашингтон се оплаква.
Възможно е също да има задкулисни преговори с Вашингтон, за които не знаем. Като цяло съществува предположението, че иракското правителство не може да направи това без подкрепата на САЩ. Заплахата на Тръмп за една нощ да наложи строги санкции на Ирак обаче не създава усещане за подобни преговори. Напълно възможно е Америка и Великобритания да си отидат от Ирак много по-бързо, отколкото някой очаква. Изглежда, това не е било намерението на Тръмп, когато той разпореди последното прилагане на стратегическите норми на САЩ.
Не е ясна бързината на бъдещото изтегляне и при какви условия ще се осъществи то, ако има такива - дали правителството и парламентът в Багдад ще позволят на някои американски войски да запазят присъствие след това за обучение и надзор на иракските "партньори".
Скоростта, с която иракският премиер може да изпрати западните войски у дома, дава на Иран ключова карта в битката му с Тръмп. Това би могло да предаде Ирак, Сирия и Ливан на Техеран - самата цел, за която генерал Сюлеймани работеше в продължение на две десетилетия, без да се налага да осъществи каквото и да е отмъщение спрямо САЩ.
