Проблем, който тлее вече 29 години: Нагорни Карабах. Но изгодно ли е за арменците да признаят независимостта на Република Нагорни Карабах на международно ниво? Отговор на въпроса търсят в редакцията на руския вестник „Московский комсомолец“ в своя статия, представена от агенция Фокус.
Изявленията на арменските политици, че статутът на Нагорни Карабах трябва да бъде променен и укрепен в най-близко бъдеще, са трудни за постигане в този момент, макар и само защото окончателното уреждане на този въпрос може не само да отблъсне Москва от Ереван, но и да се загуби доверието на Запада, на което разчита лидерът на кабинета Никол Пашинян.
29-годишен проблем, който те наистина не искат да разрешат: изгодно ли е за Армения да признае независимостта на Република Нагорни Карабах на международно ниво?
Не напразно официалното признаване на суверенитета на Арцах (арменското име на Нагорни Карабах) се провали както в съветския, така и в постсъветския период.Според експертите Ереван постоянно говори за вероятността от промяна в статута на Нагорни Карабах, но в действителност се страхува от подобна стъпка. Колкото и странно да изглежда, днес Армения очевидно е доволна от запазването на сегашното статукво.
От 2009 г. предложението за признаване на Нагорни Карабах многократно е представяно в арменския парламент, но все още няма промяна, което със сигурност говори за едно - независимостта на региона плаши ръководството на Армения.
Нека започнем с факта, че самият министър-председател Пашинян, колкото и да се опитва да покаже обратното, всъщност има заслуга за липсата на напредък в позицията с Нагорни Карабах.
В крайна сметка това оставя достатъчно пространство за маневриране в Минската група на ОССЕ или в двустранни преговори под нейно ръководство, което позволява на Армения да симулира дейност.
Например, по време на дипломатически срещи във Виена, зад привидно мирни формулировки за необходимостта да се преговаря, а не да се водят сражения, целта на Армения винаги е била: „да поиска представителите на Нагорни Карабах да бъдат включени в преговорите като равноправна страна“.
От 27 септември насам всички изявления и речи на Пашинян са чисто спекулативни: той се позовава на международното право, въпреки че териториите на Нагорни Карабах са ясно интерпретирани като окупирани съгласно международното право. След това той свърза решението на проблема с промяна в настоящата ситуация.
По-конкретно, условията за обявяване на независимостта на Нагорни Карабах бяха наскоро очертани от бившия президент Армен Саркисян: да, преди разпадането на СССР, Върховният съвет на Армения гласува за признаването на Нагорни Карабах за независима страна, но след това, поради подписването на примирие през 1994 г., този въпрос беше отложен, тъй като политическият процес в Минск започна.
Сега, според бившия държавен глава, Ереван ще признае Нагорни Карабах, едва след като окончателно изчерпа всички възможности за разрешаване на конфликта чрез мирни преговори.
Ще искат ли арменските политици възможността да пренесат горещата фаза на военния конфликт в политическия план? Преди това Армения беше напълно доволна от съществуващата конфигурация на контактната линия; тя смяташе за свое право поставянето на платформи за преговори на различни нива.
Но с началото на офанзивата на азербайджанската армия, контранастъплението близо до границата с Иран и на десния фланг - атаката срещу Шуша, Ереван няма друг избор, освен да се приближи, а Пашинян може само да разбере до каква степен е готов да направи компромис, за да не се стигне в крайна сметка до предаването на Степанакерт.
Най-лошият вариант за Москва би бил този, при който „те ще настояват за абсолютен контрол върху територията на Нагорни Карабах“, цитира медията статия на Александър Крамаренко, извънреден и пълномощен посланик на Русия, член на руския съвет по международни въпроси.
Арменското ръководство не може да не разбере, че всички негови опити да направи тази конфронтация международна, да въвлече Русия в нея, срещат дълбоко неразбиране не само в Европа, но и в САЩ.
Едва ли Москва е готова да уреди независимия статут на Нагорни Карабах, който не се среща в нито един международен документ.
На всичко отгоре Русия и Западът могат да се изправят пред доста труден въпрос: необходимо ли е в този случай съществуването на Минската група? Да - докато темата за Нагорни Карабах е свързващ мост между Москва, Париж и Вашингтон.
