"Предстои въпросът: колко бежанци България трябва да поеме в солидарност с другите членки на Европейския съюз?
Нито един."
Това мнение изразява и аргументира Патрик Смитьойс , холандски предприемач, природозащитник, общественик и създател на документални филми, живеещ в България.
"Безспорно се развива голяма драма в Кабул. Безспорно трябва да се помогне на тези в беда. Въпросът е само кой отговаря за „възникналите проблеми“ и къде отиват неизбежните бежанци. Демек, кой плаща сметката?
С много редки изключения всички мащабни конфликти, няма значение къде по света, са следствие на
а) колонизацията и/или
б) глобализацията.
Колонизацията е да откраднеш от по-бедния или по-наивния суровините за собствено ползване, а глобализация означава не само всички суровини по света да принадлежат на по-силния играч, но в същия момент по-слабият да е принуден да му изкупи и продуктите. На първи етап глобализацията се налага чрез красиви рекламни кампании, които създават желаната потребност, но ако това не работи, им спретват на непослушните:
а) някаква стара аристокрация или духовник от стар и изгонен род, който да осигури достъп до суровините и пазарите,
б) нов силен лидер, ако временно няма аристократичен вариант или ако нито а) нито б) не работи, винаги има вариант:
в) въоръжават банда калпазани,
Вариант в) не е за предпочитане, защото води до неплатежоспособен местен пазар, но поне ще позволят суровините да бъдат взети на безценица. Това е цялата схема. Нищо повече и нищо по-малко.
Да съм казал нещо ново? Най-вероятно не. Но какво е по- стресиращото в цялата работа?
По-стресиращо е, че не ни е позволено дори да повдигаме въпроса дали няма нещо сбъркано в цялата тази практика. Прието е, че глобализацията е добре за всички. Счита се за добре, че всички най-накрая ще имаме шанс да живеем като Американците, или като Холандците, или като Англичаните. И ако не искаш? Тогава си пълен идиот. Аутсайдер. Анти системен. Антиваксър. Комунист, Нацист, Талибан или Терорист.
Всички имаме усещането, че някаква лудост превзе света. Лъха на някаква колосална несправедливост, но не може да се посочи точно от къде идва тя.
Радвам се че живея тук с моето семейство, в една територия, където сме свободни. Където гледаме по възможно най-елегантен начин да минем между капките и където глобализацията някак си не залепва, сякаш всички Балканци имат тефлоново покритие. Благодарен съм, че живея тук, въпреки че няма нито един усмихнат по улиците. Не ме поздравяват, когато разхождам кучето си, дори много хора ме мразят защото се ожених за най-красивата жена в страната и някои ме обвиняват в съвременна колонизация защото не ни е зле финансово...
Благодарен съм за всичко, защото зная, че коренът на всичко това не е омразата към другия, както ви внушават дори чрез фолклорните приказки. Нито е завистта, както аз мислих за дълго време. Не е това. Просто хората на тези ширини са индивидуалисти. Семейството е техния храм. Другото не ги интересува. Егоисти ли сме? В Европа няма друга държава, където всяко дете ще се погрижи докрай за болен родител. В Европа няма друга държава, където толкова много баби отглеждат внуците си, защото децата се борят за оцеляването във всички краища на света. Не че в България няма общност. В България разбираме, че една общност трябва да е малка за да бъде обгрижвана успешно. Мислете малко за това.
На запад, в моята мила родина Холандия начело, сме измислили така наречената „държава на всеобщото благоденствие“. В този формат държавата носи отговорност за благоденствието на всички. Идеята, че този модел трябва да води до по-социално общество се провали, но няма кой да го признае, най-малко политиците. С акта държавата да приема грижата за болните, за старите и за кекавите, е освободила другите до голяма степен от тяхната социална отговорност. На запад цари масов хедонизъм и всеобщото настроение, че западният индивид е центъра на вселената.
За Българинът обществото е неговото семейство и близките приятели. Това не е дефект. Човекът така е генетично програмиран. Не го интересува ни Байдън, ни Путин, ни Меркел, ни световната обстановка. Не им позволява да му се размътят мислите с измислени световни „проблеми“, смята принципно, че момче е момче и момиче е момиче, до като не възникна грандиозен проблем. Също така балканската жена не се възбужда особено от мъж на тротинетка. Съмняваме се колективно в добрите намерения на Елон Мъск, имплантирайки чипове в мозъците на маймуните, обяснявайки, че търси лечение за алцхаймер…. Чудим се какво същия търси на Марс, при положение, че всички знаем че на Земята се живее пъти по-добре. Четем с тревога, че в Китай вече клонират умрели домашни любимци. Скоро и починали роднини…
С две думи, само тук човек може да се чуди как света е оцелял хиляди години без всички тези „екстри“ и да кажа, че е поне умерено консервативен, без други да го посочат с пръст и да кажат, че е фашист, или най-малко „несистемен“ или „нетолерантен“. Изключително много се радвам да живея в среда, в която хората колективно осъзнават, че действително нещо не е наред, че светът прекалено бързо се променя и хората масово се чудят какво да направят за да не участват в този филм. За съжаление няма политик, който да признае, че всички тези мисли са ОК. Че не сме ние лудите, но светът е полудял.
Както и да е. Къде отидох с моите приказки? Да се върнем към бежанците.
Бежанците са хора, бягащи от държави, където
а) представителите на глобалистите „създават нов западен ред“ или
б) банда активни граждани са решили, че искат да бъдат оставени на мира и другите (държави) да уважават тяхната култура, тяхната вяра и техния морал. Дали винаги това пасва с нашите стандарти е друг въпрос, но нали най-голямата грешка на белия човек, освен стремежа да подчинява всички по цветни от него, е искрено да вярва, че всеки иска да живее както него.
В Афганистан живеят около 30 милиона души. Талибаните имат много фенове, иначе нямаше как да превземат цялата страна за няколко седмици. Но да речем, че 5 милиона Афганистанци не се припознават в тяхната идеология. 5 Милиона Афганистанци разхвърляни на десетина "успешни"
западни държави включително Америка са капка в морето. Има хора в беда. Трябва да се помага. Безспорно е, но КОЙ точно да помогне?
Мога да ви изброя цял списък с държави, чийто стартов капитал е изцяло резултат на колонизаторското им минало и чийто големи корпорации всяка година жънат милиарди от глобализацията: най-успешния бизнес модел от всички времена.
Отговорността да се погрижат за бежанците е ИЗЦЯЛО на държавите от този списък, а България не е в него.
Дано го осъзнават и нашите политици, но все пак леко се притеснявам.
Гледайки новините усещам нов, слаб, но настоятелен транс-атлантичен бриз. Дано новата надежда на България да осъзнае, че за бежанците в България има само една опция: това е влакът от Капитан Андреево до Видин. Всеки друг вариант е политическо самоубийство за всеки (аспирант) политик."
