В историята си Конгресът на Бразилия е виждал какви ли не странни случки. През 1963 година сенатор насочи оръжие към заклетия си враг, но по грешка уби друг сенатор. През 1998 година важен законопроект на правителството не бе приет, след като конгресмен натисна грешен бутон от устройството за гласуване. Спектакълът в долната камара на 17 април обаче бе сред най-странните сцени. Един по един 511 депутати се отправиха към микрофона и в 10-секунден пристъп на емоции, излъчван пред погълнатата нация, гласуваха за или против импийчмънта на президента Дилма Русеф. Някои от тях бяха обгърнати с бразилското знаме. Един пусна конфети. Други пък отправиха послания относно родните си градове, религиите или каузите си – и дори за бразилските застрахователи. Вотът дали обвиненията срещу президента Дилма Русеф да бъдат придвижени към Сената с цел образуването на дело мина със 367 гласа „за”, 137 „против” и седем въздържали се.
Вотът бе проведен в изключително лошо време – Бразилия се бори с най-тежката рецесия от 1930 година насам. Очаква се до края на годината БВП да се свие с 9% спрямо второто тримесечие на 2014 година, когато започна рецесията. Инфлацията и безработицата пък са около 10%.
Този провал не е дело единствено на Русеф. Цялата политическа класа повлече страната надолу със смесица от безхаберие и корупция. Бразилските лидери няма да успеят да си върнат уважението на гражданите или да преодолеят икономическите проблеми по друг начин освен чрез пълно прочистване.
Неделният вот не бе краят за Русеф, но вече отстраняването й не е толкова далечно. Бразилия няма да страда за нея. Некомпетентността по време на първия й мандат от 2011 до 2014 година направи икономическото бреме на страната неописуемо по-голямо. Нейната Работническа партия е основната фигура зад огромната корупционна схема около държавната петролна компания „Петробрас”, която е насочвала пари от изпълнителите към политици и партии. Въпреки че Русеф не е лично намесена в скандала, тя се опита да защити предшественика си Луис Инасио Лула да Силва от разследване.
Притеснителното обаче е, че тези, които се опитват да свалят Русеф от президентското място, са много по-лоши от нея. Ако към средата на май Сенатът гласува да се открие дело срещу нея, Русеф ще бъде отстранена за 180 дни. Вицепрезидентът Мишел Темер, който е от друга партия, ще поеме управлението и ще завърши мандата й, ако Сенатът я отстрани окончателно. Темер може да донесе на страната краткосрочно икономическо облекчение. За разлика от злощастната Русеф, той знае как се вършат нещата в Бразилия, а неговата Партия на бразилското демократично движение е по-приятелски настроена към бизнеса, отколкото Работническата партия.
Партията на Темер обаче също е безнадеждно компрометирана. Един от лидерите й е председателят на долната камара на парламента Едуардо Куня, който председателства неделния 6-часов спектакъл по импийчмънта, докато самият той е обвинен от Върховния съд за взимане на подкуп в рамките на схемата около „Петробрас”. При гласуването си някои от съюзниците на Русеф наричаха Куня „гангстер” и „крадец”. Петното на корупцията се е разляло върху много партии. От 21 депутати, които са разследвани заради скандала, 16 гласуваха за отстраняването на Русеф. Около 60% от конгресмените също са обект на обвинения.
Няма бързи начини за изчистването на тази ситуация. Лошото функциониране на бразилската политика се корени в основаната на робовладелството икономика на страната през 19 век, в диктаторските режими през 20 век и в опорочената избирателна система, която хем прави кампаниите разоряващо скъпи, хем защитава политиците от това да им бъде поискана сметка.
В краткосрочен план импийчмънтът няма да поправи това. Обвинението срещу Русеф, че миналата година е манипулирала сметки, за да може фискалният дефицит да изглежда по-малък от реалното, сега изглежда толкова незначително, че едва шепа конгресмени си направиха труда да го споменат в своите 10-секундни тиради. Ако Русеф бъде технически отстранена, Темер трудно ще бъде приет като легитимен президент от голямото малцинство, което все още подкрепя държавния глава.
Във всяка страна подобен коктейл от икономически упадък и политически конфликт може да бъде взривоопасен. Бразилия обаче има забележителен резерв от търпимост, а бразилците успяха да овладеят гнева си. Последните 30 години показват, че Бразилия е страна, която може да преживее криза, без това да доведе до преврати или колапс. И именно тук вероятно се крие искрицата надежда.
Фактът, че скандалът около „Петробрас” повлече някои от най-влиятелните политици и бизнесмени, е знак, че част от институциите, особено правоохранителните, узряват. Една от причините политиците да се намират в тази беда е, че новата, по-добре образована и по-уверена средна класа отказа да се примири с тяхната безнаказаност. Някои от законите, които сега са използвани, за да се отстранят правонарушителите, бяха приети именно от правителството на Русеф.
Един от начините да се задържи този дух е да се проведат нови избори. Новият президент може да получи правомощията да започне реформите, които правителствата избягваха от десетилетия. Избирателите също заслужават шанса да се освободят от целия пропит от корупцията Конгрес. Само нови лидери и нови законодатели може да предприемат фундаменталните реформи, от които Бразилия има нужда.
Трябва да признаем, че вариантът с прочистване чрез избирателните урни е осеян с препятствия. Конгресът едва ли че приеме конституционните промени, които се изискват за разпускането му и за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Избирателният съд би могъл да нареди нов президентски вот с аргумента, че парите от скандала около „Петробрас” са помогнали за преизбирането на Русеф и Темер през 2014 година. Това обаче не е много вероятно.
Има голяма вероятност Бразилия да продължи да живее под управлението на сегашното поколение дискредитирани лидери. Избирателите обаче не бива да забравят всичко това, тъй като в крайна сметка ще имат възможност да отидат до избирателните секции и тогава би трябвало да използват вота си за нещо по-добро.
The Economist
