Съвременната световна икономика зависи от растежа, пише хърватското издание Advance. Поддържането на безкраен растеж на планетата обаче е все по-трудна задача. През последните десетилетия Китай е основният двигател на световната икономика. В бъдеще обаче цялата надежда е в Африка.
Световната икономика страда от много неприятен структурен проблем, който малцина водещи икономисти искат да обсъждат, тъй като фундаменталните проблеми на капиталистическата система също трябва да бъдат засегнати. Факт е, че съвременната световна икономика зависи от растежа. С други думи, пазарите винаги трябва да растат нанякъде и навсякъде, активно, трябва да се появят нови възможности и да се генерират нови печалби, за да може цялата система изобщо да функционира. Поддържането на този вид безкраен растеж на планета, която не е безкрайна, както и нейните ресурси, е все по-трудна задача.
Някои ще кажат, че икономиката сама ще реши този проблем, тоест ще се появят нови пазари в различни виртуални области, като например вездесъщата технология AI (изкуствен интелект). Икономиката обаче все още зависи от физическото пространство и живите хора, пише още Advance.
През последните десетилетия основният двигател на световната икономика е изключителният растеж в Китай. Друг голям въпрос е как би изглеждала световната икономика и щеше ли да прилича на сегашната, ако нямаше китайския икономически „локомотив“.
Между 1980 г. и 2020 г. до 1/3 от световния БВП идва от растежа на Китай. Това е повече от САЩ, които правят 22% от световния БВП за същия период. Европейският съюз произвежда 12%, а Япония – 4%.
Когато след 2008 г. избухна мащабната икономическа криза, светът стана още по-зависим от Китай. През десетилетието от 2010 г. до 2020 г. Китай осигурява над 40% от световния БВП.
Разбира се, не само големите китайски производствени мощности допринесоха за това. Китай като цяло беше от съществено значение за поддържането на световната икономика и голямото му население изигра важна роля. Наскоро се заговори, че Китай може да е загубил титлата си на най-населената държава в света, отстъпвайки място на Индия. Но в контекста на световната икономика Китай даде нещо повече, отколкото Индия ще може да даде още дълго време. Още: "Най-стабилните в света": Повратен момент за отношенията между Индия и Русия
Говорим за напреднало младо поколение работници, които вече не са евтина работна ръка, а се превръщат в градски потребители. С други думи, младите китайци имат пари за харчене и те ги харчат, създавайки колосален нов пазар.
Но защо говорим за Китай в минало време? Не е ли това факторът, който ще продължи да движи световната икономика напред? Очевидно не. Защо? Какво се промени? Нищо. Просто този растеж на пазара приключи. Китай произвежда и харчи толкова, колкото може, а това вече не е достатъчно за вечно ненаситната световна икономика.
Факт е, че световната икономика зависи не само от потреблението, но и от постоянния растеж. А Китай няма накъде повече да расте. Населението му е достигнало определена икономическа граница. Те все още могат да се придвижат малко напред, но това не е достатъчно, за да продължи глобалния растеж. Освен това китайското население постепенно намалява, което е разбираемо предвид икономическото развитие, както и досегашната демографска политика. Властите ще се опитат да спрат демографския спад, но дори и да успеят, в близко бъдеще не се очаква значително увеличение на броя на населението. Така Китай навлиза във фаза на стагнация, но световната икономика не може да си го позволи.
Китай постепенно застарява и скоро вече няма да има толкова работна сила, която преди буквално издържаше света на гърба си. Но не можем да спрем (дори да погледнем забавянето в Китай), защото световната икономика се нуждае от нов растеж и то незабавно и ако не го получи, ще се потопи в нова криза, която ще засегне всички нас.
Подобна ситуация не ни ли води в задънена улица? Това рано или късно ще се случи, но никой от видните и влиятелни личности не смята за уместно да го обсъжда.
Този проблем не е като изменението на климата, за което просто се говори много, но в същото време мнозина разбират, че изменението му също ще допринесе за определен икономически растеж, например преход към нови енергийни източници и т.н. Ако по някаква причина нямаше шанс за печалба при климатични катаклизми, днес вероятно щяхме да сме в още по-трудна ситуация. Въпреки че е възможно в крайна сметка да стигнем до него, макар цялата престорена загриженост, защото идеята за нов "зелен" растеж подхранва до голяма степен ентусиазма.
За икономиката не е толкова важно къде и от какво ще расте новият пазар. Освен това не се интересува дали ще подкопае някои стари индустрии, важно е само балансът в крайна сметка да покаже растеж.
Къде да намерим този нов мощен растеж, който е толкова необходим, ако искаме да спасим световната капиталистическа икономика?
Индия? Мнозина я наричат "бъдещият Китай". Индийските власти, разбира се, се надяват, че успехът на Китай ще бъде повторен в тяхната страна, но няма гаранции. Защо? Преди всичко поради факта, че Индия скоро ще се окаже в същата ситуация като Китай. Населението й все повече се доближава до плато и след това ще започне постепенно да намалява. Дори и индийците да започнат да забогатяват, това няма да е достатъчно, за да задоволи глобалния икономически растеж в дългосрочен план, чиито апетити също непрекъснато растат! Още: Япония предупреждава: Китай и Индия опитват да създадат нов световен ред
И така, къде да се намери новото спасение? В това вече донякъде паническо търсене мнозина все повече се обръщат към Африка.
Какво е толкова привлекателно в Африка за привържениците на запазването на световната икономика в сегашния й вид? На първо място, намаляваща смъртност и висока раждаемост. Според настоящите оценки до 2050 г. населението на Африка ще нарасне от сегашните 1,4 милиарда на 2,5 милиарда души.
Дотогава икономически сили като Китай, Южна Корея, Япония и Европейският съюз ще се изправят пред сериозни проблеми, причинени от недостиг на работна ръка и лоша демография като цяло. А Африка ще има много млади работници и следователно може да стане незаменима за световната икономика в бъдеще.
Безмилостната статистика ще оформи света в близко бъдеще, а числата ни казват много. Общият коефициент на раждаемост в Източна Азия вече е спаднал до 0,8 - 1,3 в зависимост от страната. В Европейския съюз една жена ражда средно 1,5 деца. В САЩ тази цифра вече е малко по-висока - 1,7. В Латинска Америка - 1,9, а в Индия - 2,0 на фона на непрекъснат спад.
Така никъде по света през следващите десетилетия няма да има място без сериозни демографски проблеми – с изключение на Африка.
Коефициентът на раждаемост в Африка е много висок в сравнение с останалия свят. Една жена ражда средно 4,3 деца, над 2 пъти повече, отколкото по света.
Разбира се, ако Африка продължи да се развива икономически, тази цифра ще намалее. Особено ако африканските жени получат достъп до по-добро образование. Нивото на образование в много региони на Африка остава изключително ниско, особено сред жените. Например в Субсахарска Африка само 4 от 10 момичета в гимназиална възраст посещават средно училище. В половината от 54-те африкански държави по-малко от 1 на всеки 5 жени е завършила средно образование, а в 11 държави, като Гана, Мозамбик и Нигер, процентът е дори по-нисък: по-малко от 1 на 10.
Тази година всяко трето дете, родено на Земята, ще се появи в Африка. Това означава, че през 2040 г. всеки трети човек на възраст между 15 и 24 години ще бъде от Африка. До 2050 г. Африка ще има 5 пъти повече работна сила от Европа и дори повече от Индия и Китай взети заедно!
Това са все факти, които не могат да бъдат променени, но все още не знаем едно нещо: какво ще се случи с Африка до 2050 г.? Дали този континент ще бъде умишлено задържан от развитие, така че да служи като „инкубатор“ за раждането на нови работници? Няма да е чудно, ако подобни не хуманни планове се подкрепят от някои радикални фенове на съвременната икономика. Още: Призив: САЩ трябва да спре укрепващата дружба между Иран и Русия
А може би Африка ще се развива интензивно и тогава ще стане локомотив и нов пазар? Може ли да стане "нов Китай" вместо Индия? Ще зависи от много неща и най-вече от това дали Африка най-после ще успее да се освободи от неоколониализма, който явно умишлено спъва развитието й (иначе няма да получи ценни ресурси от Африка), или може би ще се издигне въпреки мощния експлоататорски натиск.
Тук трябва да припомним, че до 1980 г. Китай беше много бедна страна, дори по-слабо развита от днешна Африка. През 1980 г. целият БВП на Китай е бил 423 милиарда долара, приблизително колкото на Нидерландия! В същото време БВП на глава от населението в Китай беше 431 долара годишно, което е половината от този на Етиопия сега.
Африка е изправена пред години на дълбока трансформация. Значението й несъмнено ще нараства и ще стане абсолютно незаменимо за световната икономика. В същото време обаче Африка е заплашена от свръх експлоатация на всичко, което има, от природни ресурси и работна ръка до плодородие.
Превод: Ганчо Каменарски
