Путин прие факта, че Русия и Америка са във война, въпреки че сега тази война е хибридна, прокси или сурогатна, пише бившият американски разузнавач Джий Мърфи Донован в American Thinker. Той е убеден, че НАТО и ЕС ще продължат да действат като момчета за поръчки на САЩ.
На 24 февруари се навършва една година, откакто конфликтът между Украйна и Русия отново ескалира във военни действия.
Когато наскоро попитаха Джо Байдън колко дълго ще продължи този конфликт, той отговори: „Колкото е необходимо“. Уви, изглежда никой няма представа колко. Накратко: никакви преговори, никаква дипломация, никакви стратегически цели и, очевидно, никакви договорни решения в продължение на две ... или дори шест години. Байдън сигурно вярва, че може да яхне "бойния кон" на Украйна за втори мандат.
Може би е прав. Във всеки случай, човек получава усещането, че поредната "вечна" война във Вашингтон се радва на огромна двупартийна подкрепа.
И докато президентът апатично отговаряше на водещи въпроси на Джуди Уудръф от PBS, Йенс Столтенберг повдигаше тревожни теми в Европа. Генералният секретар на НАТО каза, че украинската армия стреля с артилерийски снаряди по-бързо, отколкото Алиансът (включително САЩ) ги произвежда, камо ли да ги допълва. От друга страна, по-сериозни данни за някакъв недостиг на боеприпаси при руснаците са украински - генерал Кирило Буданов, ръководител на украинското разузнаване, заяви, че 30% от руския артилерийски арсенал вече е изразходван. Междувременно, лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин обвини директно в измяна руския военен министър Сергей Шойгу и началник-щаба и командващ руските сили в Украйна Валерий Герасимов, че умишлено не доставят боеприпаси на частната му армия. Командирът на батальона "Восток" (милиция на ДНР) Александър Ходаковски коментира в Телеграм, че от ЧВК Вагнер са почнали да се оплакват, когато са попаднали в режим на доставки на боеприпаси, който е типичен за всички останали - т.е. не неограничен. Но всичко това се счита за вътрешнополитическа руска война, а не за истинско изчерпване на руския артилерийски арсенал.
ОЩЕ: Пригожин обвини Шойгу и Герасимов в държавна измяна (ВИДЕО)
Припомнете си в тази връзка, че само Америка вече предостави на Киев милиарди, за да се справят със „специалната операция“ на Владимир Путин. С наближаването на първата годишнина от украинския дуел дори Путин вече изостави евфемизма си и нарече конфликта „война“, макар да не го парафира официално като такава все още. Още: Вие мен уважавате ли ме: Гледна точка защо Путин нападна Украйна
Разликата между „специална операция” и война е донякъде като разликата между сътресение и земетресение. И все пак поне по един въпрос Вашингтон и Москва са съгласни. Путин изглежда осъзна факта, че Русия и Америка са във война, въпреки че в момента тази война е хибридна, прокси или сурогатна. НАТО и ЕС ще продължат да се държат като момчета за поръчки на американския лидер. Немалко считат, че Украйна е обречена за пушечно месо, се казва в анализа на American Thinker.
Поради близостта си до Русия, етническо родство и силни чувства Украйна представлява стратегически интерес за Кремъл. В същото време за „студените войни“ на Запада Украйна е просто още една възможност за дразнене на мечката, още едно потвърждение колко добре работи русофобията във вътрешната политика на САЩ.
Поражда се чувството, че исторически мем от миналото се разиграва отново на границата с Русия: нова версия на Голямата игра, където Британската империя беше заменена от империализма на САЩ/ЕС/НАТО. В разговорния език руснаците вече изместиха "черните" и "азиатците", а расата все още е над всяка идеология. Подлият хомо советикус, съветският човек, днес се е превърнал в „гаден руснак“, в славянски дявол. Генерал Джеймс Клепър, директор на националното разузнаване, дори твърди, че руснаците са „генетично програмирани“.
Днес расата обикновено служи като предпочитано оръжие във всички политически спорове. Както обичат да казват американските левичари: „Помислете, в Украйна само белите убиват бели“. Та какъв е проблемът? Днешна Америка възприема себе си, околния свят и войната през черни очила.
Спомнете си също, че Афганистан беше друга прокси война, в която американските сили тайно се сблъскаха с Червената армия пред задната врата на Русия от 1979 до 1989 г. Америка се опита да се слее с джихадистите и муджахидините и сгреши стратегически. Тридесет години по-късно имаме атаките от 11 септември, възхода на мюсюлманския терор по света и крайното унижение на Америка през 2020 г. в Кабул. Още: Колко още ще се бият в Украйна: Die Welt търси отговори
Безразборният начин на гасене на пожари с пари поквари навремето Сайгон, Багдад и Кабул и със сигурност ще направи същото в Киев.
Да, Москва, изоставена от ЕС, изглежда се обръща на изток, но Русия по същество е европейска сила. В Кремъл знаят, че марксизмът-ленинизмът е потънал в забрава заедно с религиозния фашизъм и джихадистката умма. Китайският политически модел днес е най-добрият предупредител, ако не и отровен хибрид: странен и неизпитан вид тоталитарен комунистически капитализъм.
Съвременната китайска култура е дълбоко държавническа. Пекин притежава 980,8 милиарда долара американски дълг - или 1,8 трилиона долара, в зависимост от това кого питате. Америка е най-големият длъжник в света. Русия дори не е в първите двадесет. Някои дори твърдят, че Китай вече е купил целия клан Байдън в зародиш. Както се казваше при Никсън, ако искате да разберете кой кого заблуждава, то „пазете парите“.
Санкциите срещу Русия са поредната напълно ненужна бъркотия, която сами си сътворихме. Какъв е смисълът от санкции, които вредят на потенциални съюзници или дори външни лица? Даже германски леви икономисти като Сара Вагенкнехт са убедени, че Европа и САЩ страдат повече от санкциите, отколкото самата Русия. Някои анализатори смятат, че икономическите политики "око за зъб" ще ускорят глобалната рецесия.
Кой ще спечели тази война?
Ако потърсите творческа, трудолюбива и предприемчива държава, вземете например Израел: хората се каляват, научават се да преодоляват проблеми и в резултат на това работят по-ползотворно и постигат успех.
Националният характер се кове в огън. Търкалящият се камък не събира мъх.
И вижте Путин: злодей, бивш офицер от службите за сигурност и бивш комунист. Доскоро той беше достоен бизнесмен за Запада - истински капиталист. Ако Путин беше издигнал кандидатурата си в глобалистки курорт като Давос, той щеше да бъде заклеймен като прогресивен със своята платформа. Още: Анализ: Какво цели Байдън във войната на Русия в Украйна?
Разбира се, Путин далеч не е перфектен автократ, но в сравнение с кого?
В началото на 21 век традиционното разделение на леви и десни в Европа и Америка беше преобърнато с главата надолу. Глобалната левица, особено в Британската общност и Америка, отдавна надмина Москва в марксизма. Помните ли, когато Демократическата партия на САЩ заедно с британската, канадската, австралийската и новозеландската левица бяха силно против войните в Ирак и Афганистан?
„Демократичният“ социализъм, отровна марксистка мутация, се разпространява из Британската общност и Америка. Глобалната левица, следвайки Китай, изпитва носталгия по оруелския интернационал и света под ръководството на елита от Давос или Световния икономически форум – един вид глобална олигархична номенклатура.
Глобализмът и имперската демократизация в страни като бивша Югославия станаха заразни. Разпадането на Югославия в ръцете на НАТО беше спусъкът, след който Путин прокара черта в пясъците на Украйна. Всъщност неговите набези в Грузия и Украйна са просто начин да се каже "Стига вече".
Последствията от разпадането на Югославия се усещат и днес. Босна и Косово, две нови държави с мюсюлманско мнозинство, отделили се от старата титовска коалиция в Източна Европа, сега доставят по-голямата част от джихадистите на ИД в Леванта. Така световният джихад се сдоби с вербовъчни служби, складове и убежища в сърцето на Европа.
Този удар идва от невъзможността да се изчислят последствията от политическата глупост, ако не имперската арогантност. Когато Берлинската стена падна и Варшавският договор се разпадна, а ядрените оръжия бяха изведени от Украйна, нито Брюксел, нито Вашингтон искаха да се примирят със съгласието на Кремъл. И вземете Либия, някога най-проспериращата страна в Северна Африка: след американския блицкриг се превърна в гигантски бедняшки квартал за бежанци и пристан за нелегални имигранти към Европейския съюз. Клинтън влезе в историята не само с епизода с Моника Люински.
Там, където здравият разум все още не е избледнял, традиционните консерватори, някога обявени за националисти, сега са се превърнали в защитници на демокрацията, на трудещия се човек, на личната свобода и свободата на словото. Според израелския философ и политолог Йорам Хазони прагматичният и утилитарен национализъм може да влезе отново в употреба. Още: САЩ официално приключиха войната с тероризма
Когато говорим за Русия, Европа и Америка, ние трябва да оценяваме историята, културата и хората, а не само някогашната и моментната политика. Днес Европа и Русия са по-скоро враждуващи съседи, развълнувани и изпълнени с надежда, но изключително предпазливи в публичните изявления и клетви. Спомнете си, ако не е трудно, че през миналия век Великобритания и Русия направиха най-големите жертви, за да победят нацистите и фашистите. Въпреки това само Тримата големи успяха да спечелят крайната победа - нервен тристранен съюз с Чичо Сам.
Така че историята ни дава както храна за размисъл, така и надежда за сбъдване на най-доброто.
В дългосрочен план логиката на обща култура, традиция и здрав разум ще надделее над егоистичния интерес на политиката за краткосрочна печалба. Европа като такава, без Великобритания и Русия като културни и геополитически стълбове, е просто къща от карти.
Авторът на публикацията Джий Мърфи Донован е бивш офицер от разузнаването на ВВС на САЩ и директор за руски (бивши съветски) изследвания под ръководството на Джеймс Клапър в разузнаването на ВВС на САЩ. Пише за културна политика и национална сигурност.
Превод: Ганчо Каменарски
