Всички западни държави трябва да предприемат по-твърди действия срещу Русия, пише чешкото издание Seznam zprávy. Авторът на статията Иван Габал предлага да се обозначи такава линия, при пресичането на която "разяреният звяр" ще бъде изправен пред непосредствено наказание.
Малко хора днес се сещат, че взривяването на язовир Каховка е например увертюра към ядрен взрив в недалечната атомна електроцентрала. Тези източници на вода и електричество са взаимосвързани и би било наивно да се съмняваме, че Русия няма да се поколебае да използва каквито и да е разрушителни средства, които биха причинили още повече щети на Украйна.
Свидетели сме на хронологична ескалация, като се започне от експлозията на газопроводи и се стигне до разрушаването на язовирната стена, а си спомнете и за сваления граждански самолет MH17. Какво беше: планирана военна операция, небрежност или просто „злополука“ сега не е толкова важно. Владимир Путин вече знае, че няма да спечели украинската кампания и просто унищожава каквото може.
Следователно какво трябва да се счита за реална заплаха: ядрена авария или експлозия. Но не трябва да се подготвяме за това, а да се опитаме да го предотвратим. Въпросът е как?
Знаещите хора разбират, че нищо няма да спре Владимир Путин, освен силовата реакция на Запада. Нито Кремъл, нито руснаците се страхуват от ядрена авария в Украйна, а мнозина дори мечтаят за това. От началото на въоръжения конфликт ядрен удар по Европа се обсъжда в най-рейтинговите токшоута. Още: Без основно оръжие: Украйна атакува окупираните си от руснаците земи (ВИДЕО)
Затова не може да се разчита на благоразумието или културно-цивилизационните ограничителни механизми на руснаците или на Кремъл. Сплашването е най-добрата превенция. То работеше по време на Студената война и трябва да работи сега. Единственият въпрос е какъв вид да е сплашването?
Един от онези субекти, които могат да се замислят над това и да разпознаят евентуална ядрена експлозия или „авария“ в атомна електроцентрала като линия, която не може да бъде прекрачена и чието преминаване ще бъде последвано от силов отговор несъмнено от Северноатлантическия алианс, пише още Seznam zprávy.
Следващия месец ще се състои срещата на върха на НАТО във Вилнюс, на която, разбира се, трябва да се обсъдят тези въпроси и да се вземат съответните политически решения. Въпреки че военното планиране за кризисни сценарии продължава в НАТО. А за да се формулира такава политическа позиция на Алианса, е необходимо да се постигне консенсус по няколко важни въпроса още преди, а не след срещата.
Очевидно членовете на Алианса ще обсъждат бъдещото членство на Украйна или по-скоро покана за членство, тъй като членството във военно време би означавало пряко участие на НАТО в конфликта. Ако на Украйна бъде обещано бъдещо членство или покана в съюза, това вече ще промени ситуацията, но два важни проблема остават нерешени. Първо, Руската федерация няма да получи ясен сигнал за границите, които не може да премине. Още: Украинската военна тактика: Загубите на няколко БТР-а "Брадли" и танкове "Леопард" - нарочно ли е?
Второ, съюзниците в Алианса трябва да се договорят за мерките, които ще предприемат срещу Русия, ако тя пресече тези граници. С други думи, готови ли сме за евентуално влизане на НАТО във въоръжен конфликт, например под формата на ограничен удар по украинска територия? Алиансът трябва да има за цел да влияе върху поведението на РФ, а не просто да дава на украинците надежда и перспектива.
Говори се за възможно задкулисно участие на силите на НАТО, но засега нищо не е решено или дори предложено. Предупредителен сигнал към Владимир Путин трябва да бъде даден от целия Алианс.
Известно е, че например САЩ подкрепят Украйна финансово и информационно, но досега са блокирали всичко, което би могло да въвлече НАТО в конфликта. Освен това държави като Унгария и Турция се противопоставят на по-активни и ултимативни действия.
Предложението за по-твърда позиция трябва да дойде от членовете в нашия регион, което е съвсем легитимно и трябва да бъде съгласуван ход. Бихме могли, наред с други неща, да задълбочим сътрудничеството в областта на политиката за отбрана и сигурност, което днес остава още много да се желае, тъй като нашите политици всъщност не искат да се занимават с проблема на Руската федерация. Още: Залогът на Путин за бъдещето на Русия - част от "останалия свят"
Втората причина е, че с нов държавен глава Прага може да се обърне и да се обедини със съюзници от балтийските, както и черноморските държави. Позицията за сдържане на НАТО може да получи подкрепа от други членове, като Великобритания или Германия. В техните очи Владимир Путин не само загуби доверие, но и се превърна в изключително непредвидим лидер, който абдикира от международната си отговорност.
Срещата на върха на Алианса вече е точно зад ъгъла. Ще трябва да обсъдим и по-активно участие на НАТО в развитието на този въоръжен конфликт, включително и с военни средства. Дойде време да започнем да работим съвсем открито по този дневен ред и не бива да допускаме същите грешки, които направи например Чехия с Милош Земан начело, отличавайки се с пасивно самооткъсване.
Въпросната заплаха не може да бъде пренебрегната. Напротив, трябва да се елиминира. И тук няма да помогне нищо освен сплашване със сила. Русия е като ядосан атакуващ звяр с помътнял ум, който разбира своята гибел и затова иска да унищожи всичко наоколо. Тя няма да спре сама. Възможният голям успех на украинската контраофанзива да бъде повратна точка, което ще накара Кремъл да забрави дори инстинкта си за самосъхранение.
Автор: Иван Габал, за Seznam zprávy. Чешки информационен интернет портал, собственост на Seznam.cz и основан през 2016 г. Ръководител на редакционната колегия е Якуб Юнгер, главен редактор от есента на 2019 г. е Иржи Кубик. През 2020 г. Seznam Zprávy беше класиран сред най-висококачествените чешки медии в най-високата категория A-, според класацията за медийно доверие, изготвяна всяка година от Благотворителната фондация за независима журналистика. През 2020 г. Seznam Zprávy зае първо място и в анкетата "Кристална лупа" в категорията "Интернет новини и журналистика".
Превод: Ганчо Каменарски
