След като договори танкове, сега Украйна вече иска от Запада модерни изтребители, с които да се справи с руската агресия. Докато силите на Владимир Путин разчитат на съветските МиГ, Володимир Зеленски ще настоява за F-16 и F-15.
За първи път американският F-16 влиза в сблъсък с МиГ-29 през 1995 г. Най-впечатляващият аспект от представянето на съветския изтребител за американските пилоти е неговата маневреност при ниска скорост, в комбинация с монтираната система за прицел.
Проектиран в отговор на новото поколение американски изтребители, включващо F-15 и F-16, МиГ-29 тогава представлява огромна заплаха за западните пилоти. Сред страните, закупили Fulcrum (НАТО-вското име на МиГ-29), е и Източна Германия. МиГ-29 на Луфтвафе - германските Военновъздушни сили - са запазени на въоръжение и след обединението на Германия. Използвани са не само за националната служба за бързо реагиране, но и като противникови самолети по време на въздушните учения на НАТО, където МиГ-29 показва огромните си възможности "въздух-въздух".
Първото западно подразделение, което има възможност да се изправи срещу Fulcrum в имитационни въздушни боеве, е 510-а изтребителна ескадрила "Buzzards", принадлежаща на 31-во изтребително крило (FW) от авиобаза Авиано в Северна Италия. „Битката“ е срещу МиГ-29 на Луфтвафе през май 1995 г. по време на германско разполагане на Fulcrum във военновъздушната база Дечимоману, на южния край на Сардиния. За това пише Дейвид Сарвай в обширна статия за Code One Magazine, публикувана и на 510 fs.org.
"При нискоскоростен бой борбата с Fulcrum е подобна на тази с F-18 Hornet, но Fulcrum има предимство в тягата пред Hornet. F-18 наистина може да извие носа си, ако влезете в двубой на ниска скорост, но трябва да загуби височина, за да възстанови енергията, което ни позволява да се изравним с тях. МиГ има приблизително същия авторитет на носа при бавни скорости, но може да възстанови енергията си много по-бързо. Освен това пилотите на МиГ имат пред себе си възможност да изстрелят ракетата "Арчър" и да ви изядат“, разказва капитан Майк МакКой – един от пилотите на F-16.
Подполковник Гари Уест, друг пилот на F-16 и по онова време командир на 510-и авиополк, изтъква важно предимство на западния изтребител. Той казва, че монтираният на шлема на МиГ прицел „не е толкова смъртоносен, колкото очаквахме“. F-16 има предимство в режим на скорост над 200 възела. „При по-високи скорости можем да увеличим мощността си над тях, за да преминем във вертикално положение. А скоростта ни на завиване е значително по-добра".
МакКой и други двама пилоти са имали възможност да летят на МиГ-29 и обясняват ограниченията му: "Видимостта на пилотите на МиГ не е толкова добра, а техният недостатък е истинско предимство за нас. Пилотите на F-16 седят високо в пилотската кабина. Всички пилоти на МиГ-29, които седяха в нашата пилотска кабина, бяха впечатлени, че могат да се обърнат и да погледнат към опашката и дори да видят кутията на двигателя“. Той очаквал по-добри характеристики при завиване, но не е видял такива.
Това е потвърдено и от капитан Михаел Раубах, тогавашен пилот на Fulcrum на Луфтвафе: "Видимостта ни не е толкова добра, колкото на F-16 или дори на F-15. Не можем да виждаме директно зад нас. Трябва да гледаме леко отстрани, което не ни позволява да поддържаме визуален контакт и оптимален вектор едновременно. Този недостатък може да се окаже истински проблем, особено когато летим срещу толкова малък самолет като F-16“.
Оливер Прунк - оперативен офицер, летял тогава с МиГ, казва, че самолетът не е създаден за близък бой, а източногерманците са го ползвали като прехващач за точкова отбрана, подобно на МиГ-21. Не им е било позволено да включат на максимум всички възможности на самолета. „Излитанията траеха около 30 минути. Самолетът е проектиран така, че да развие свръхзвукова скорост, да изстреля ракетите си и да се прибере в хангара“, добавя той.
Командирите на F-16 заключават: "Когато нашите пилоти пристигнаха тук за първи път, те едва не се спънаха, защото очите им бяха приковани към МиГ-29. След няколко дни обаче тези МиГ-ове се оказаха като всички останали самолети. Така и трябва да бъде“.
При поразяване на цели от далечна дистанция, двете машини са с почти еднакви възможности. При средна дистанция, летейки един срещу друг, F-16 би трябвало първи да засече другия изтребител заради по-добрия си радар. При битка от близко разстояние, Миг-29 може да изненада заради доста добрите си маневри, но всичко зависи от конкретните оръжия и от уменията на пилотите.
