Сирия, Либия, Украйна - където и да избухнат въоръжени конфликти, от Европа се чува едно и също клиширано изречение: няма военно решение на проблемите. Колкото и добре да звучи, тази позиция е погрешна. Защото – разбира се, има военни решения на конфликтите.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Това е очевидно – достатъчно е да погледнем какво се случва в Сирия. Дори войната в Либия може да бъде прекратена с военно решение - Халифа Хафтар изглежда е на път да вземе Триполи, столицата на страната. Европа обаче дълго време отказва да се намесва във въоръжени конфликти. Това може би трябва да се промени и да се приеме, че понякога просто трябва да се воюва, пише Улрих Ладурнер в коментар за германския ежедневник Die Zeit, цитиран от Агенция "Фокус".
Нито едно от решенията, изброени по-горе, не са в полза на Европа. Те вероятно също така няма да се окажат трайни. В Сирия европейците практически нямат влияние, в Либия то изчезва до такава степен, че Хафтар се доближава до целта си. Въпреки че и двете страни са в непосредствена близост до Стария континент, той се поставя в ситуацията на наблюдател, докато други страни като Русия, Турция и Иран влияят на събитията. А междувременно Европейският съюз, който претендира да е глобално значима организация, изглежда доста безпомощен спрямо своите конкуренти.
ЕС не иска да бъде като другите големи сили. За това има основателни причини. Разбирането й за собствената й, разкъсана от война история я накара да бъде това, което е: всестранна приятелска сила, която може да заплашва другите със закони, задължения и разпоредби, но никога с войници, танкове и самолети. За щастие е така. Но може в бъдеще това да се промени?
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
По думите на канцлера на ФРГ Ангела Меркел Европа трябва да „вземе съдбата си в свои ръце". Френският президент Еманюел Макрон изпълни това изречение със съдържание през последните месеци. ЕС трябва да разполага с военни средства, за да отстоява своите интереси. Това е въпрос на суверенитет и в крайна сметка въпрос на свобода.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Всъщност на европейско ниво в миналото са се случвали много неща. Сътрудничеството между европейските армии беше подобрено и Европейската комисия създаде фонд за насърчаване развитието на европейска отбранителна индустрия. Като цяло има консенсус, че Европа трябва да стане по-добре защитена.
Но как това се вписва с често повтарящото се изречение "няма военно решение"? Е, изобщо не се вписва. Ние се въоръжаваме, но не мислим, че армиите ни могат да разрешат конфликт. Това е очевидно противоречие. Това е бягство от реалността.
Европейците и особено германците си представят свят без война. Те не искат да изоставят тази пацифистка мечта, дори ако войната разкъсва земите в тяхно съседство, както се случва в момента. Европейците са слепи, защото продължават да живеят в мир, както успяха да направят през последните десетилетия.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Тази слепота може да бъде пагубна. Струва си да си спомним войните за разпадането на Югославия от 90-те години на миналия век. Европа наблюдава безучастно почти четири години, докато Сараево бе обсаден, бомбардиран, а жителите му – разстрелвани. Европа години наред наблюдаваше как под носа й, на европейска почва, се провежда етническо прочистване.
Още тогава столиците на Европа казаха: Няма военно решение - докато на Балканите продължиха да горят, убиват и изнасилват. Оказа се, че има друго решение: НАТО най-накрая се намеси и сложи край на войната. Това беше възможно, само защото тогавашният американски президент Бил Клинтън и държавният секретар Мадлин Олбрайт поеха водещата роля и отказаха ролята на пасивни наблюдатели.
Това не е правно основание за това Европа да воюва, нито е фундаментално правно основание да се меси в други страни. Става въпрос за усещане за реалността. Това е предупреждение европейците да проявяват повишено внимание. През последните десетилетия Европа не е участвала във войни.
Но всяка война е различна и дава различни резултати. Интервенцията на Балканите беше правилна и доведе до приемлив резултат. Войните в Афганистан, Ирак и Либия, от друга страна, имаха катастрофални последици за съответните страни, но също така и за Европа.
Този опит обаче не трябва да кара европейците да се придържат към своята мантра: няма военни решения. Трябва да излезете от този затвор, не за да разпалвате войни, а за да сдържате насилието в свой собствен интерес.
