България е изправена пред нови проверки от страна на ЕС заради проекта за свързване на "Турски поток" с българската газопреносна система. Какви са са перспективите за проекта разглежда Андрю Ритман от EUObserver.
Еврокомисарят Марош Шефчович увери, че Еврокомисията "няма да подкрепи плана", ако новата тръба не съответства на Третия либерализационен пакет т.е. ако няма достъп на трети страни до тръбата. При това, добави той, Еврокомисията ще "реагира в съответствие със своите пълномощия", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС.
Според автора на EUObserver България иска да построи 484-километров тръбопровод, който да се свърже с "Турски поток 2" (тръбата, предназначена за внос в Европа) и проблемът е дали руският газ няма директно, чрез транзит, да заобикаля Украйна, каквито опасения има за "Северен поток 2". "Северен поток 2" трябва да преминава през Балтийско море и ще позволи на Кремъл да транспортира газ до Германия, избягвайки транзита през украинска територия. Това прави региона на Източна Европа, който някога беше под контрола на Русия, по-малко защитен. Все пак руското правителство във всеки един момент може да прекрати доставките на газ за непокорните страни и при това да запази нормалния поток газ за Западна Европа пише Андрю Ритман.
Военният реваншизъм на Кремъл засилва страха от разгръщането на такъв сценарий на фона на провокациите и агресивността на руската армия в Балтийския и Черноморския региони. "Северен поток 2" и разширеният "Турски поток" само ще засилят зависимостта на Евросъюза от Русия, смята американския дипломат Френсис Фенън. Тези газопроводи са политически инструменти. Руското правителство използва енергетиката за постигане на политически цели, е американската гледна точка.
В същото време в Евросъюза се появи усещането за дежа вю. България и Русия се опитаха да изпълнят по-амбициозния проект "Южен поток", който би позволил транспортирането на руски газ в Европа през Черно море. Но през 2014 г. на Кремъл се наложи да се откаже от него заради съпротивата на Еврокомисията, която постанови, че новата "тръба" нарушава Третия либерализационен пакет, тъй като не дава достъп на трети страни
Парламентът на България вече одобри промяна на енергийната си стратегия, която де факто означава одобрение за "Турски поток 2". Но София трябва да предаде на ЕК детайлизиран план на проекта. Ако българското разклонение на газопреносната система си постави за цел създаването на търговски възел (хъб "Балкан"), през който ще се продава не само руски газ, но и енергоносители от други доставчици, тогава по думите на Шефчович, ЕС няма да има претенции. Но ако това продължение е само начин руският газ да стигне директно до Австрия, Италия и други страни от Евросъюза - без достъп до трети страни, тогава няма да бъде дадено разрешение за строителството му "Ако се окаже, че този проект е само транзитен газопровод и той няма да бъде част от газов хъб "Балкан", тогава ЕК няма да го подкрепи", каза Шефчович. Според него, поне засега не изглежда "Турски поток 2" и "Северен поток 2" да представляват нещо различно, освен транзитни газопроводи.
