Всичко ново е добре забравено старо - тази мисъл важи дори днес за настоящата пандемия от коронавирус. Френската журналистка Титиу Льокок прави интересни сравнения между събитията в родината ѝ преди 200 години и днес.
Разбира се, има някои различия, но приликата в последователността на събитията предизвиква безпокойство. Когато ми хрумна идеята на напиша биография на Балзак ме порази приликата между неговото и нашето време. Така започва статията на Титиу Льокок за френското издание Slate.fr.
Голяма част от кариерата на Балзак преминава по времето на Юлската монархия - буржоазен режим, начело с краля - гражданин, за когото заслугите (следователно и правата) се определяли в зависимост от имущественото положение. Така се случва, че две години след установяването на Юлската монархия във Франция настъпва епидемия от холера. Тя започва в Индия и първоначално френските ръководители мислели, че тя никога няма да стигне до Франция, защото са вярвали, че... тя ще спре на границата.
През 1832 година, през март в Париж умира първата жертва на болестта. Първоначално вестниците се шегували по този повод. Никой не се отнесъл достатъчно сериозно, но броят на смъртните случаи започнал да нараства от ден на ден. Тогава най-богатите парижани напускат града, за да се оттеглят в селските местности. Така се случва и с Балзак, който не е имал състояние, но е имал предана мадам дьо Берни, която го приютява в едно от именията си.
В големите градове като Париж и Марсилия ситуацията продължава да се влошава. Лекарите не знаели как да лекуват болестта и давали най-противоречиви препоръки. След това, тъй като болестта поразявала преди всичко бедните. Изглеждало, че това е наказание за тяхното пиянство, мръсотия, безбожие, гилотинирането на краля. Някои бедняци, от своя страна започнали да се замислят за това, че може би техните господари и правителството ги тровят умишлено, за да не са силни.
Така че е възможно пандемията да е била в полза на правителството. Юнското въстание избухва през 1832 година и точно нея Виктор Юго описва в "Клетниците."Що се отнася до епидемията от март до септември 1832 година в Париж умират 18,5 хиляди души от холера и 100 хил. души в цяла Франция. По думите на историка Матилда Ларер не е имало с какво да се плати на студентите медици по време на епидемията, на лекарите е обещана премия, но вместо нея правителството им е дало медал. Това напомня за нещо, намеква Титиу Льокок.
Това, което не се променя с времето е дълбокият стремеж на угнетените към равенство. Тази същностна подбудителна причина в даден момент превръща, изпитваното неравенство в непоносима несправедливост. Толкова непоносима, че възниква потребност да се излезе от дома, за да се покрещи за нея, появява се надеждата за това, че всичко може да се промени, че обществото може да бъде по-малко жестоко, грубо и несправедливо.
Не се променя и отговорът на исканията за по-добро от настоящето. Такъв отговор винаги е репресии и насилствени действия. Пред лицето на исканията за справедливост от страна на потиснатите властта пуска в ход сабите, мечовете, пушките, палките, сълзотворния газ. За създаването на персонажа Гаврош Виктор Юго е вдъхновен от картината на Йожен Дьолакроа "Свободата води хората", изобразяваща революцията от 1830 година.
Днешният Гаврош е чернокожото дете и то винаги иска едно и също - равенство. Какво се случва след юни 1832 година? Основната вълна от епидемията във Франция преминава, но в глобален мащаб продължава с прекъсвания в продължение на 20 години. Правителството ограничава свободата на пресата и засилва репресивния апарат срещу бунтовниците и други демонстранти. Това продължава до революцията през 1848 година, която слага край на управлението на Луи-Филип и довежда до нов режим - Втората република, но тя бързо е завзета от Наполеон III, за да я превърне във Втората империя.
"Ще страдаме от холера, както страдаме от правителството", пише най-добрата приятелка на Балзак Зулма Каро.
