Прочетох статия от Джудит Тъкър в London Review of Books за приликите и разликите между руско-украинската криза и войната в Газа. Тя също така сравнява нивото на насилие от страна на Израел и Палестина. Доста необичайна статия, тъй като всъщност и двата военни конфликта имат малко общо:
- През 2014 г. Крим беше анексиран от Русия, а през 2021 г. ситуацията в Донбас (Източна Украйна) се влоши. Тези територии се считат за спорни между двете държави и голям брой руско езични хора и/или етнически руснаци живеят в тези региони.
- Бойци на Хамас се опитаха да пробият блокадата на Ивицата Газа, наложена през 2008 г., и атакуваха израелски селища в близост до Ивицата Газа. Още: NYT: Израелското разузнаване не е следило радиостанциите на "Хамас" от година
И в двата случая военните конфликти избухнаха по различни причини. Няма прилика и по време на боевете:
- В продължение на две години руската армия воюва на границите на две ново придобити области. Военният конфликт на практика се превърна във „война на фронтове“;
- Що се отнася до войната в Палестина, израелската армия върна контрола над селищата около Ивицата Газа и извърши стотици въздушни удари за две седмици и половина;
Руснаците считат, че са постигнали целта си, сега чакат украинците и НАТО да се уморят от боевете и да седнат на масата за преговори. Що се отнася до израелците, те казват, че искат да унищожат Хамас веднъж завинаги, дори ако това означава унищожаване на Ивицата Газа и палестинските градове. Броят на загиналите вече достигна 5000, 15 000 са ранените, а една трета от сградите в Ивицата Газа са разрушени. Хуманитарната помощ започна да пристига едва на 22 октомври.
Сравнение:
Русия сама по себе си е по-силна от Украйна, но огромната помощ от САЩ и Европа създава някакъв баланс и позволява на Киев да продължи да се бие.
Хамас не получава официална военна помощ – нито от Запада, нито от арабските страни. Международната общност дори ги смята за терористична организация. Израел от своя страна получава подкрепа, от която не се нуждае. Президентът на САЩ Джо Байдън по-рано поиска от Конгреса 14 милиарда долара за Тел Авив. Израел, според Байдън и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, не е успял да наеме 400 000 души за войната, така че трябва да запълни празнината. Америка също така изпрати самолетоносачи в Източното Средиземноморие, за да сплаши онези, които биха могли да се изкушат да се намесят и да предотвратят унищожаването на Хамас и Газа. Още: Израелските танкове са в покрайнините на Газа (ВИДЕО)
Всички европейски лидери изразиха подкрепа за Израел и подчертаха правото му на самоотбрана, но никой от тях не спомена правото на палестинците, според международните резолюции, да създадат независима палестинска държава.
Джудит Тъкър сравни действията на Хамас с руската тактика в Украйна. Тя е изумена, че Хамас успява да постигне такъв пробив, той продължава да обстрелва израелски градове с ракети дори 10 дни след началото на въздушните удари по Ивицата Газа.
Газа и "взаимното насилие"
Вторият проблем е „взаимното насилие“.
Насилието продължава да ескалира от 2008 г. Всеки път ракетната мощ на Хамас нараства, а въздушните му удари стават все по-брутални и смъртоносни. Разрушените от Израел болници и джамии са незаконни цели, защото хората се крият в тях от съображения за сигурност. Масовото израелско насилие е неоправдано. Но защо се случва това? Каква е оценката на политици и военни? Каква е вероятността от наземна инвазия? Вярно ли е, че съществува екзистенциална заплаха за еврейската държава?
Разбира се, че не.
Залогът е изключителното превъзходството на отбраната и сигурността. Тел Авив иска да възстанови имиджа си в сърцата на израелците. Израел успя да устои на заплахата от арабските държави, но Хамас не е държава. Държавата, водена от премиера Бенямин Нетаняху, и двама американски лидери, бившият ръководител на страната Доналд Тръмп и настоящият президент Джо Байдън, хвърлиха прах в очите на всички: „Ние ще нормализираме отношенията с арабските страни и палестинският въпрос ще бъде решен“! Още: Израел разширява операциите в Газа, иска евакуация на голяма болница (ВИДЕО)
И какво стана? Хамас загуби ли?
Сега не само Хамас и Ислямският джихад на Палестина, но всички арабски и ислямски народи се обединяват около Рамала. Хамас набира огромна популярност. И така, до какво заключение стигаме?
Хамас не е подходящ партньор поради безпрецедентното насилие, извършено по време на проникването на израелска територия. Това дори не се сравнява със 75 г. израелска агресия, отбелязва Тъкър.
Нека погледнем президента на Палестинската власт Махмуд Абас в Рамала. Той беше сломен от атаката на враговете на Споразуменията от Осло: израелците, иранците, Хамас, Хизбула и дори Палестинския ислямски джихад. Не трябва да забравяме, че има противници на мира в Израел, Иран и ислямски групи, както въоръжени, така и невъоръжени. Всички тези пречки пред мира изискват „лидерството“ на Америка, Израел и арабските страни да бъде предизвикано. Арабските държави все още не са разкрили плановете си в това отношение. Става страшно, защото означава не само, че войната ще продължи, но и че ще се разшири, въпреки американските самолетоносачи.
Връщане към религиозния конфликт
Това, което се знае за Ал-Кайда и Ислямска държава (освен техния ислямски екстремизъм) е, че те нямаха интерес в Палестина и не провеждаха никакви операции срещу Израел, въпреки тяхната антисемитска реторика.
Новото днес е, че религиозният фактор се върна в конфликта. Хамас е ислямска организация, както и Палестинският ислямски джихад. Операцията на Хамас се нарича Потоп в Ал-Акса. Известно е, че Израел иска да възстанови "Храма на Соломон" на мястото на джамията Ал-Акса в Йерусалим. Затова вече нищо не ни дели от религиозна война, която е изключително опасна за цивилизацията и цялото човечество. Още: Германският военен министър: Трябва да свикнем с мисълта, че в Европа може да възникне заплаха от война
Има един интересен литературен жанр, наречен „княжески огледала“, широко разпространен в арабския свят и дори извън него. Това е жанр на поучителна литература за принцове, която обикновено дава мъдри съвети, като например да не се ходи на война (това е в противоречие с съветите на арабското и ислямското наследство по въпросите на смелостта и джихада), защото войната включва рискове и опасности, което не може да се оцени предварително, колкото и умни да са стратезите. Няма съмнение, че този съвет, който според мен е твърде закъснял, е необходим еднакво на Хамас и на израелците. Сега и двете страни си задават въпроса: какво ще се случи след унищожаването на Газа?
Томас Фридман, в статия в The New York Times, апелира към несъществуващото „лидерство“ на Джо Байдън и задава същия въпрос: „Какво ще се случи след цялото това насилие и разрушение? Не трябва ли да се обърнем към политическия хоризонт?
Превод: Ганчо Каменарски