Държавите от Западните Балкани се преструват, че провеждат реформи, за да изпълнят условията за напредък към членство в Европейския съюз, а Европа се преструва, че ще ги приеме, пише сараевският ежедневник Dnevni Avaz в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
Така може да се опише текущото състояние на процеса на разширяване, който практически е влязъл в задънена улица. Някои страни от ЕС, най-вече Нидерландия и Франция, с радост биха заявили, че няма да има бъдещо разширяване. Но не могат, тъй като знаят, че такова послание може да предизвика ново напрежение в региона на Западните Балкани, където очакват да имат общо бъдеще с ЕС, без значение колко е далеч това, което се нарича „европейска перспектива“, се казва в анализ на EurActiv.
Това, което се случи през последните дни относно приемането на заключенията за процеса на разширяване на заседанието на Съвета по общи въпроси, е най-добрият пример за това доколко разширяването е нежелана тема.
Дипломати в работни групи, постоянни представители на държавите-членки и след това министри с дни се консултираха как да отхвърлят предложението за започване на преговори със Северна Македония и Албания, без да това да се тълкува като отказ. По този начин майсторите на езикова акробатика, с каквито е пълно в ЕС, имаха задачата да покажат на обществеността, че това НЕ означава МОЖЕ БИ, и МОЖЕ БИ да бъде разбрано като ДА. А и за двете страни Европейската комисия заяви, че са изпълнили необходимите условия за отваряне на преговори.
За Северна Македония, която промени името си, за да получи правото да започне преговори, това е десетата година, в която Комисията предлага започване на преговори. Досега като оправдание това да не се случи се използваше гръцката блокада. Гърция вече не се противи, тъй като споразумението за решаване на спора около името вече влиза в сила. Но сега отварянето на преговори бе блокирано от Франция с помощта на Холандия и мълчаливата подкрепа на Германия.
Трудно е да се каже дали е вярно, че правителствата на Холандия и Франция просто са казали категорично, че са против, или за решението е отговорна Германия, която използва необходимостта да завършат процедурите в Бундестага , за да откаже. Холандците винаги са казвали, че имат „строг, но справедлив подход“, но сега се оказа, че от това е останал само „строгият подход“. Доколко тази страна е против разширяването на ЕС се показва и от примера на Украйна, която влезе във война, само и само за да се доближи до Европейския съюз, но гражданите на Холандия гласуваха на дори срещу Споразумението за асоцииране, което няма нищо общо с възможното членство в ЕС.
Вместо за решението, страните-членки ЕС отделиха най-много време на преговори за това, как да отложат това решение и как да формулират отказа. Дали, когато поставят нов срок за взимане на решение да посочат просто есента, септември или октомври, или нищо. Дали да вземат „позитивно“ или „сдържано“ решение. Холандия, Франция и Германия мъдро използваха Европейската комисия, която им помогна да отложат решението. Първо поискаха от нея да отложи приемането на пакета за решение до завършването на европейските избори.
Така, вместо през април, пакетът бе пуснат в края на май. Сега казват, че времето е прекалено малко и че ще се „върнем на този въпрос след...“. Най-смешно е, когато се твърди, че скептицизмът по отношение на разширяването на ЕС в държавите-членки се дължи на подкрепата за крайната десница. А най-големите пречки пред разширяването поставят правителства, които са либерали (Холандия и Франция), както и християндемократи и социалдемократи (Германия). ЕС не е искрен относно разширяването и би било по-добре да престане да се преструва. Германия е донякъде отворена за продължаването на процеса, но след като Ангела Меркел напусне правителството, нещата могат да се променят в тази страна, тъй като там няма много приятели на разширяването. А повече от 60% от гражданите на Германия, както и на Франция, вече са против приемането на нови държави в ЕС.
От друга страна и лидерите на държавите в Западните Балкани, от които някои са предплатени на длъжността и вече са доживотни лидери, не са толкова много загрижени за някакво истинско „европейско бъдеще“, да не говорим за изпълнението на условията в борбата с корупцията, организираната престъпност, непотизма, осъждането на военните престъпления и деполитизация на съдебната власт. Може би някои от тези лидери в региона са прави, когато казват, че такива прояви има навсякъде, дори и в ЕС, но това не им помага. Защото, наред с други неща, лошият опит с някои от страните, които преди това са били приети в ЕС, се използва като причина за възпрепятстване на тези, които чакат реда в процеса на разширяване.
При такива обстоятелства Хърватия ще бъде в неудобно положение, когато по време на председателството на ЕС през следващата година ще се опита да съживи процеса на разширяване на специална среща на върха в Загреб. Защото Франция, Германия и Холандия могат да имат напълно противоположни планове, за да забавят процеса или да изградят някаква алтернатива за онези страни, която не би означавала пълноправно членство.
