Светът е загрижен за ситуацията в Червено море, особено след поредица от атаки, извършени от хутите, войнствена групировка, която контролира Сана (столицата на Йемен) и заплашваща да блокира преминаването на кораби, които се насочват към Израел.
Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, осъждаща атаките на йеменските бунтовници хути в Червено море и също така призова всички страни да спазват оръжейното ембарго срещу Йемен. Още: САЩ към търговските си кораби: Не навлизайте в райони на Червено море
Това решение не предотврати повторението на подобни инциденти, нито присъствието на британски и американски военни кораби в региона за охрана на корабоплаването в Червено море.
Значението на този морски транспортен коридор
Според доклад, публикуван от Атлантическия съвет, повече от 80% от цялата световна търговия се извършва по море. Промените в логистиката, както показва настоящата ситуация в Червено море, могат да имат далечни последици.
Увеличеното време за пътуване и разходите за гориво са само върхът на айсберга. Нестабилността продължава. Компаниите ще се сблъскат, наред с други неща, с повишени застрахователни разходи, влошена безопасност и по-широки екологични, социални и управленски въздействия.
Колкото по-дълго продължава тази криза, толкова по-сложни стават проблемите. Ситуацията в Червено море дава представа и за бъдещите геополитически рискове. Това море е един от основните търговски пътища за корабоплаване между Азия, Близкия изток и Европа. Трафикът през него съставлява около 10% от световния превоз по море. Още: Поредна атака? Съмнителни лодки преследвали британски товарен кораб край Йемен
Страх от световна икономическа криза
Общият обем на контейнерния трафик през Червено море е 20%, морският трафик на нефт е около 10%, а втечненият природен газ е 8%. Червено море не е уникално: стратегически транспортни коридори са разпръснати по целия свят, от канали до проливи и естествени морски пътища. Докато някои анализират последиците от тази криза, други може да вземат пример от хутите. Заплахата от световна икономическа криза не е празна фраза. Светът би бил хвърлен в хаос, ако нещо подобно се случи по основните логистични маршрути, особено в Южнокитайско море.
За да се подготвят за логистични смущения, политиците трябва да разберат как те ще повлияят на основните морски маршрути в дългосрочен план, обяснява Атлантическият съвет. За да се направи това, е полезно да се анализирате колко дълго ще продължи кризата в Червено море и какво въздействие тя ще има в бъдеще.
Премина ли заплахата?
Да си спомним пандемията от COVID-19, когато възникна проблем с натрупването на контейнери на пристанищата поради забавяне на пристигането на корабите. Ситуацията допълнително се утежнява от факта, че корабите често се пренасочват или закотвят, за да изчакат опасността. Още: След атаките на хутите: Volvo затваря завод заради недостиг на части
„Призрачните“ кораби, тоест изключването на транспондерите, които предават онлайн информация за тяхното местоположение, отдавна са рисковано начинание. Това се прави по различни, не винаги правни причини: от избягване на санкции до заобикаляне на правилата или договорни ограничения.
„Тъмните“ кораби отдавна обикалят водите на Червено море. А причината е съвсем проста. Червено море е от ключово значение за страните под международни търговски санкции. Това се отразява в застрахователните премии за кораби, пътуващи по този маршрут. Разходите за застраховка могат да се повишат, тъй като корабите използват този метод, за да избегнат атаките на хутите.
Кораби, които са отишли в сенките
Според Атлантическия съвет, когато корабите „отидат в сенките“, те стават невидими. Не се знае кой е приятел и кой враг. Корабите все повече използват този метод в Червено море, където са закотвени, за да избегнат атаките на хутите. Като се крият, те елиминират възможността за откриване от вражеските сили, но в същото време са изложени на по-голяма опасност. Транспондерите предават информация за текущата позиция на кораба, което помага за предотвратяване на сблъсъци с други плавателни съдове, особено в задръстени коридори за корабоплаване.
Червено море, пълно с „тъмни“ кораби, може да се сравни с шофиране с изгасени фарове по натоварена магистрала в пълен мрак. Без информацията, предоставена от транспондерите, рискът от голям сблъсък нараства експоненциално, което увеличава цената на застраховката. Цената се влияе и от факта, че маршрутът около нос Добра надежда е много по-опасен от транзита през Червено море, пише Al Arabiya.
Това не е само по-дълъг маршрут, но и с по-трудни метеорологични условия. Пристанищата на западното крайбрежие на Африка често са по-добре оборудвани за приемане на кораби, това също отваря вратата за незаконни дейности. Освен това има повишен риск от срещи с пирати в Западна Африка, които са известни като особено брутални. Ситуацията се усложнява допълнително от високото напрежение в региона и ограничените правомощия на държавата. Още: Камерън: Действието ни срещу хутите е правилно (ВИДЕО)
"Джинът излиза от бутилката"
Въпреки неотдавнашните усилия на западните страни да възстановят корабоплаването в Червено море, заплахата все още остава. Атлантическият съвет съобщава, че „джинът е излязъл от бутилката“. Кризата в Червено море отразява силата, която притежават недържавните участници.
Заплаха надвисва и над Южнокитайско море
Някои корабособственици може да забранят навигацията по тези маршрути. Застрахователите вероятно ще откажат да оценят рисковете до прекратяване на огъня. Атаките на хутите отвориха вратата за по-сложни технологични атаки в задръстените морски транспортни коридори. Мнозина могат да последват примера им. Една от най-рисковите зони е Южнокитайско море.
Повече от 1/3 от световния морски трафик преминава през неговите води. Южнокитайско море също е основен маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. Всяка криза ще повлияе значително на световната търговия. Суецкият канал, който свързва Средиземно с Червено море, е много по-широк от относително тесния пролив в Южнокитайско море. Още: Испания отказа да участва във военна мисия на ЕС в Червено море
Бъдещето на геополитиката
Всяко прекъсване на тесния транспортен коридор може лесно да доведе до световна икономическа криза. Следващите седмици ще покажат дали ни очаква леко неудобство или по-сериозен проблем в сферата на международния транспорт. Подобно на пандемията от COVID-19, този инцидент не само подчерта важността на морските търговски пътища, но също така показа бъдещето на геополитиката. Оказването на натиск върху глобалните търговски пътища става все по-лесно. Държавите трябва да преразгледат международните си стратегии, за да сведат до минимум въздействието на някои играчи (и не само глобалните) върху световната търговия.
Превод: Ганчо Каменарски
