„Плашещата способност на Кремъл да парализира Великобритания“ е заглавието, под което в. „Дейли Мейл“ публикува коментар на историка Марк Алмонд.
„Пипалата на зловещите кибероперации на Русия са оплели целия свят и представляват най-страшната заплаха за сигурността и демокрацията на Запада“, пише Алмонд. „Последните разобличения разкриват мащабите, обсега и дързостта на заговора на Кремъл и същото време нашата уязвимост пред лицето на този нов метод за водене на война.“
Случващото се сега в киберпространството даже е по-опасно и безусловно по-малко предсказуемо, отколкото най-мрачните дни на студената война.
При цялата тогавашна загриженост от ядреното противопоставяне враждебността между Запада и съветския блок беше поне ограничена до взаимно уважавани граници. Правилата – такива като забраната за убийства – се спазваха. Страните общуваха една с друга, включително и поради необходимостта да бъде избегнат предизвикан от катастрофални недоразумения ядрен апокалипсис.
Тази култура изчезна. Живеем в къде по-динамичен свят, в който ограниченията за придвижване – особено в Европа – практически не съществуват. Във всеки даден момент във Великобритания се намират повече от 100 000 граждани на Русия, голяма част от които са хора, които не са виновни за нищо, пристигнали тук да работят, да се учат или просто на почивка. В същото време тази човешка маса представлява укритие за агентите на вражеското разузнаване.
При това съвременните технологии в значителна степен допринасят за възможностите за нанасяне на щети. По време на студената война Съветите трябваше да изпратят група въоръжени диверсанти, за да бъде повредена водонапорна кула или за минирането на самолет. Сега това може да се направи много лесно, без да излизат от стая в Москва или Киев – тъй като компютърните програми могат да разпратят милиони електронни съобщения, способни да подкопаят работата на деловите среди, да повлияят на хода на избори или да разпространят фалшиви новини.
Падането на Берлинската стена преди почти три десетилетия стана забележителен триумф на свободата и капитализма над тоталитаризма. Само че тази победата даде на западните политици лъжливото усещане за безопасност.
Русия, чиято икономика не превъзхожда икономиката на Великобритания или Франция, всекидневно демонстрира, че ако съсредоточи ресурси в определена област – в дадения случай във воденето на кибервойна – то стараната може да придобие унищожителна мощ.
Ние едва-едва започваме да осъзнаваме това, отбелязва авторът на коментара в „Дейли Мейл“, цитиран от БГНЕС.
В четвъртък лорд Рикетс, заемал до 2012 г.поста съветник по националната сигурност на Великобритания, предупреди, че станалите обществено достояние заговори са само началото., „пилотни проекти“, предназначени да проверят британската система на защита преди пълноценно киберпрестъпление, което може да хвърли Запада в анархия и хаос.
„Както показа нахлуването на прездента Путин в Крим, той не е човекът, когото сдържат нормалните демократични ценности“, пише по-нататък Аланд. „В продължение на своето президентство той постоянно разширява границите, опитвайки се да разбере пределите докъде може да стигне, за не провокира ответни действия на Запада. Сега спадащата му популярност у дома го принуждава все по-решително да намята тогата на национализма, разгръщайки все по-очевидни нападки срещу Запада. Поне в Европа и Америка самоуспокоените преминава и ние започваме да даваме отпор.“
В контекста на кибервойната Западът има огромен опит. Служителите на Агенцията за национална сигурност на САЩ и нашият собствен Център за правителствена връзка в Челтнъм притежават възможности на световно равнище за проникване в компютри и други електронни системи.
Досега Западът проявяваше къде по-голяма сдържаност в използването на тези свои възможности, отколкото Русия. Има само един документиран случай на използването от Запада на компютърно оръжие против инфраструктурата на враждебна държава. Това се случи, когато израелците и американците със съвместни усилия пуснаха вируса Stuxnet в компютрите, управляващи иранската ядрена програма, потвърждавайки по този начин, че при необходимост Западът е способен на това.
„Само че всяка ескалация на кибервойна е застрашена от сериозни рискове“, пише Алмонд в заключението си. „Грешка на този или онзи агент, желаещ да изтъкне постижението си пред Кремъл, може да доведе до катастрофални последици. Необходимо ни е да помним, че новият световен безпорядък, който насърчава и на който се наслаждава Путин - е нашата нова реалност.“
