Руският енергиен гигант "Газпром" все още вижда "шанс" за въвеждането в експлоатация на газопровода "Северен поток" 2 до края на настоящата година, въпреки липсата на разрешение от страна на Дания за полагане на тръбите. Но в изявленията на ръководството на компанията прозира несигурност - паралелно "Газпром" подготвя основата за юридически действия срещу властите в страната, които според енергийния гигант, бавят процеса. Източници на руското издание "Коммерсант" предупреждават, че руската компания има малки шансове за бърза победа в този спор. Според анализатори обаче самата заплаха от съдебен иск срещу Дания може да окаже натиск върху управляващите там.
"Газпром" смята, че "понастоящем има шанс за завършване на строителството и стартиране на "Северен поток" 2 през тази година". Това заяви Дмитрий Хандога, заместник-ръководител на външноикономическия отдел на компанията. Основният проблем е, че Дания не дава на компанията-оператор Nord Stream 2 разрешение за изграждане на газопровод в изключителната си икономическа зона. Още на 15 април компанията подаде молба за трети опционален маршрут на газопровода на юг от Борнхолм, съгласно изискванията на датският регулатор. Последният преустанови разглеждането на двете предишни заявления, докато не бъде проучен определеният маршрут. Дмитрий Хандога обяви по-рано, че е подадена жалба срещу това изискване на регулатора. "Анализираме как ще се отрази издаването на датското разрешително в един или друг срок, работим по набор от мерки, за да запазим изпълнението на проекта по график", добави той.
Аргументите на Nord Stream 2 се основават на факта, че изключителната икономическа зона, за разлика от териториалните води, не е под суверенитета на държавата, поясняват източници на изданието. Следователно Дания не може да бави издаването на разрешително при липса на ясни признаци за екологични рискове по предложения от "Газпром" маршрут.
"Това може да се счита за нарушение на Конвенцията на ООН по морско право", подчертава един от събеседниците на "Коммерсант". Той обаче отбелязва, че досегашното обсъждане е само за диалога с регулатора, а не за началото на съдебния процес, който ако "Газпром" предприеме - ще отнеме години.
Позицията на Дания принуждава "Газпром" сериозно да обмисли предстоящите преговори за разширяване на транзита на газ през Украйна след 2020 година. Без "Северен поток 2", компанията ще трябва да изпомпва около 70 милиарда кубически метра годишно през Украйна, ако търсенето в Европа остане на рекордните нива, регистрирани през 2018 година. Забавянето влошава рентабилността на проекта.
В рамките на конферентен разговор е зададен въпросът как „Газпром“ може да намали рисковете от прекъсване на транзита, в случай че „Северен поток-2“ не бъде построен, а с Украйна не може да се постигне споразумение. Действащият ръководител на „Газпром Експорт“ Михаил Малгин отбеляза, че компанията „като разумен оператор“ активно изпомпва газ в складове в Европа. Въпреки това, тези мощности не са достатъчни - дори когато през 2017 г.
Събеседниците на "Коммерсант" отбелязват, че предстоящите два или три месеца ще бъдат ключови за съдбата на "Северен поток-2" и преговорите за украински транзит.
Ако Германия е в състояние да окаже необходимия политически натиск върху Дания и да получи разрешение, то проектът все още може да бъде завършен до края на годината. В същото време не е ясно дали ще може да функционира от 1 януари 2020 г. и ако да - в какъв режим, тъй като вероятно ще трябва да се съобразява с нормите на променената директива на ЕС за природния газ. Nord Stream 2 вече се подготвя за съдебен процес по този въпрос. "Във всеки случай, газопроводът ще бъде построен и ако транзитът не успее, ще бъде активиран, независимо дали ще бъде законно или не", казва един от източниците на редакцията.
Ако до август не бъде получено разрешение от Дания, тогава вероятно няма да бъде възможно да се приключи строителството през тази година. Въпреки че самата тръба през датския участък на "Северен поток" може да бъде положена за един и половина до два месеца, все още ще бъде необходимо тя да се тества и напълни с газ. Алексей Гривач от Фонд за национална енергийна сигурност смята, че крайният срок за получаване на разрешение е октомври. Според него заплахата от съдебно дело и възстановяването на потенциални щети може да принуди Дания да даде разрешително, а за сега датските органи отлагат този въпрос без риск. Като цяло, според експерта, блокирането на „Северен поток 2“ и представянето на неприемливи условия за продължаване на транзита през Украйна може да е насочено към „провокиране на криза с доставките на руски газ за Европа, което би допринесло за растежа на покупките на втечнен природен газ от САЩ“.
