В сряда, шести декември, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че признава Йерусалим за столица на Израел и смята да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Това предизвика остри реакции и няколкодневни протести в Палестинската автономия. Но макар да е изключителна новина, дали всъщност действието на Тръмп ще има някакво значение в конкретен или дългосрочен план?
В момента Израел стои върху две противопоставящи се един на друг тенденции. Която от тях вземе надмощие ще има решаващо значение за бъдещето на страната. От една страна, Израел има изключително силна позиция в региона в момента. Връзките със Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ се превръщат малко по малко във военно, разузнавателно и дипломатическо сътрудничество, насочени най-вече срещу общия враг Иран и военните ислямистки групировки. Има дори слухове, че саудитският престолонаследник Мохамад бин Салман може да направи историческа визита до Израел. Накратко, израелската държава се намира в дипломатически разцвет а старите смъртни врагове в момента са приятелски настроени. Древната омраза между евреи и араби е оставена на заден план в полза на геополитически интереси.
Междувременно световната позиция на Израел също се подобрява бавно но сигурно. Въпросът е дали новите приятели на страната сред арабските държави ще предприемат по-стратегическа перспектива за в бъдеще.
Другата тенденция е по-зловеща. Заплахите за израелските граници са остри и набиращи сила. На юг Газа изглежда поставена в центъра на хуманитарна криза с масов недостиг на вода и електроподаване и почти липсващ сектор на комуналните услуги. Потенциалът за социално недоволство, подкрепяно и направлявано от Хамас е огромен. На Север „Хизбулла“ продължава да трупа ракети, като все още не изменя на практиката си да крие арсенал в обществени жилища и използва цивилни като живи щитове. Допълнително имаме и гражданската война в Сирия, която може да позволи на Иран да установи своя шпионска мрежа и военно присъствие, с което да пречи на Израел. И накрая имаме Палестинските власти на Западния бряг, управлявани от Махмуд Абас, вече 11-та година от четиригодишния му мандат. Със всички тези заплахи, ако Израел не се справи ловко със създалата ситуация след решението на САЩ, нещата могат да тръгнат на зле.
Макар Иран да бъде сдържан донякъде от Ядреното споразумение, неговата икономика се възстановя и позволява на Техеран да играе нова роля, финансирайки и подкрепяйки различни движение, някои може би терористични.
Друг фактор е Русия, която отново заяви, че иска да играе роля в региона. От началото на седемдесетте години Москва играеше малка или никаква роля в Близкия изток, но това се промени след като Владимир Путин включи руски части във войната в Сирия, които може би спасиха президента Башар Асад. Точно както руският държавен глава се надяваше, неговото влияние излезе и извън Сирия.
Как ще се развият нещата, зависи от това коя тенденция ще доминира от тук нататък. А дали преместването на американското посолство в Йерусалим ще има значение ще решат регионалните играчи – стари и нови.
Foreign Policy
