Въпреки че още не е дошъл моментът да се правят цялостни оценки за последствията от пандемията от новия коронавирус, вече е ясно, че кризата изостри съществуващите в Европа и преди началото ѝ „негативни тенденции“. Това пише в свой материал директорът на Лондонския аналитичен център за европейски реформи Чарлз Грант. Статията е публикувана в авторитетния The Guardian и цитирана от агенция "Фокус".
Според експерта има шест такива тенденции и всички те „вероятно ще помогнат на каузата на популистите, които се противопоставят на Европейския съюз“.
Първата подобна тенденция е нуждата от „деглобализация“, каза Грант. На континента започнаха да говорят за отхвърлянето на глобализацията и завръщането на индустрията у дома от чужбина много преди да избухне пандемията и това беше продиктувано от политически съображения - по-специално, протекционистката политика на президента на САЩ Доналд Тръмп и перспективата за „труден“ Brexit, които заплашваха международните производствени и икономически вериги: разликата в заплатите между развиващите се и богатите страни намалява, а офшорния аутсорсинг става все по-малко печеливш в това отношение. Междувременно, предизвиканите от коронавирусната криза опасения на европейските страни по повод обезпечеността с лекарства и медицински средства, както и все по-подозрителното отношение на европейците към китайския бизнес, допълнително засилват аргументите на привържениците на европейската индустриална независимост, предупреждава експертът.
Втората тенденция е желанието на европейските страни да определят независимо политиката си, продължава авторът. Столиците на страните членки на ЕС придобиват по-голяма политическа тежест в сравнение с институциите на Европейския съюз, които от десетилетия отстъпват все повече и повече правомощия на националните правителства. В трудни времена ключовите държави от ЕС се опитват да заявят властта си по-силно - както се случи например преди десет години по време на финансовата криза. Сега всичко се случи по същия начин и Европейската комисия с големи трудности успя да постигне диалог между 27-те членове на блока и да координира мерките им за противодействие на пандемията, и то не само защото повечето ключови сили по отношение на здравето, данъчната политика и границите остават на национално ниво, но и защото много хора в трудна ситуация слушат преди всичко лидерите на собствената си държава, твърди анализаторът.
Тренд номер три е движението към затваряне на границите, уверен е Грант. Според експерта ЕС укрепва външните граници на Шенгенската зона от 2015 г. насам, когато за първи път се наблюдава рязък скок в броя на „хората, които се опитват да получат убежище в Европа“, а някои правителства на страните членки оттогава започнаха да контролират границите в зоната. Спешната ситуация в сектора на здравеопазването само увеличи недоверието към чужденците и през март външните граници на Шенгенската зона бяха почти напълно затворени за влизане. Освен това оттук нататък се появиха допълнителни пречки за движението на хората в зоната - дори когато правителствата на страните от ЕС напълно поемат контрола над ситуацията, те очевидно ще се страхуват да отворят националните граници. В допълнение, пътуващите от региони, където болестта все още се разраства, е малко вероятно да бъдат посрещнати с отворени обятия и много политици вероятно ще искат да затруднят живота им като на нелегалните мигранти, предполага анализаторът.
Грант счита, че четвъртата тенденция е недоволството от „зелената“ политика. Авторът прогнозира, че е възможно пандемията да увеличи съпротивата срещу решения, насочени към облекчаване на последиците от климатичната криза и опазване на околната среда. Европейските „популисти“, включително „шведските демократи“, германската партия „Алтернатива за Германия“, привърженици на британския политик Найджъл Фарадж, както и френските „жълти жилетки“, култивираха и експлоатираха враждебността към екологичните инициативи на властите преди появата на коронавируса - но сега, когато стандарта на живот на много от избирателите спадна рязко, е малко вероятно те да са готови да понесат допълнителни щети върху доходите и заетостта, свързани със зелените мерки. Европейските лидери продължават да настояват, че плановете им за намаляване на емисиите на парникови газове са „неприкосновени“, но тъй като рецесията се усеща, те ще усещат все по-голям натиск от страна на обществото и бизнеса, които ще ги принудят да ограничат своите екологични амбиции.
Последните две тенденции са напрежението между източната и западната част на ЕС и между севера и юга, пише Грант. От няколко години Унгария, Полша, а понякога дори и редица страни от Централна Европа по различни поводи влизат в конфликти с останалата част от Европейския съюз: отказват да приемат нелегални мигранти, понякога се противопоставят на ограниченията на емисиите на парникови газове поради зависимостта им от въглища, или дори пренебрегват изискванията Брюксел по отношение на независимостта на съдебната система и плурализма на мненията в медиите - и коронавирусът само ще засили този „разкол“, тъй като страните от Централна Европа се опасяват, че ще трябва да преотстъпят част от бюджета на ЕС на южните държави. А унгарският лидер Виктор Орбан се възползва от пандемията, за да разшири своите пълномощия, което на запад се възприема едва ли не като „диктатура“, пояснява анализаторът. Междувременно споменатите южни страни имат оплаквания и срещу своите съседи, които бяха обидени от севера още по време на кризата в еврозоната преди 10 години, когато Германия, Холандия и редица други страни в блока не бързаха да им предоставят финансова подкрепа; Сега, когато Италия и Испания, след като загубиха повече хора от коронавируса и пострадаха най-много икономически от него, все още се сблъскват с нежеланието на северняците да им помагат директно - в момента те могат да разчитат не на безвъзмездни средства, а само на заеми, което само укрепва враждебността към ЕС сред южняците, констатира авторът.
„Не трябва да приветстваме никоя от гореописаните тенденции“, убеден е Грант. „Ако Европа започне да насърчава прекалено силно икономическата самостоятелност, това ще навреди на доходите, които се генерират от търговия из целия континент. Затварянето на границите вътре в Шенгенската зона или нейните външни граници след установяване на контрол над COVID-19 няма да позволи да се постигне нищо практично. И когато ЕС е изправен пред транснационални предизвикателства като икономическа криза, пандемия или изменение на климата, той се нуждае от по-силни централни институции, а не обратното“. Според автора, лидерите на ЕС не трябва да се отказват от усилията за борба с изменението на климата дори в новите условия, а конфликтът между изток и запад, колкото и плашещ да е той, не може да бъде разрешен чрез „безропотно приемане на неуважението към върховенството на закона“ от страна на изтока; що се отнася до разделението между севера и юга, ЕЦБ вероятно все още ще може да предприеме достатъчни мерки, за да задържи Италия и други южни държави в еврозоната - обаче, в случай на бездействие, враждебното отношение на южняците към ЕС може да се разпространи в други страни и дори може да провокира някоя от тях да изостави еврото или да излезе от блока.
Темата продължава и в нашия блог.
