Миналата сряда, почти четири месеца след началото на руската инвазия в Украйна, германците обявиха първата завършена доставка на 7 броя самоходни гаубици Panzerhaubitze 2000. Това обаче не се отрази особено на вече създаденото впечатление, че западните ни съседи са страхотни да развяват украинското знаме, но в действителност могат да направят малко. Така започва анализ на Милан Водичка за чешкото издание iDNES.cz. Ето какво добавя той:
В продължение на четири месеца Германия даваше обещания и изявления, че има голямо разнообразие от оръжия. Всъщност дълго време дори не бяха пратени обещани каски и бронежилетки, а думата "шолцов" дори се появи в украинския език, тоест да дава празни обещания. Намек, разбира се, за канцлера Олаф Шолц. Самите германци също остро критикуват своето правителство за пропастта между обещания и действия.
Наскоро германското правителство пусна списък на военната помощ за Украйна, за да покаже колко помага на страната. Въпреки това влиятелното издание "Frankfurter Algemeine Zeitung" пише: "На хартия федералното правителство е един от основните доставчици на оръжие за Киев. Но при по-внимателен поглед става ясно, че в нито една страна никога не е имало по-голяма разлика между изявленията и доставките".
В края на май вестник Welt am Sontag писа, че според техните изчисления от 30 март до 26 май германското правителство е намалило до минимум помощта за отбрана на Украйна. Във времето, когато идваше огромна помощ от други страни, само две партиди военна помощ пристигнаха от Германия, пише вестникът. Освен това те съдържаха неща, с които не можеш да спечелиш в битка: резервни части за картечници, съединители, предпазители, ръчни гранати и мини. Тази информация е препечатана от вестник Welt am Sontag в отговор на изявлението на канцлера Шолц, че Германия е "един от основните помощници на Украйна" и ѝ доставя оръжия в големи количества, включително бронетранспортьори "Мардер".
Въпреки това, както следва от списъка, публикуван от самото германско правителство, германците всъщност не са изпратили нито един бронетранспортьор. Но в ерата на туитовете и информацията, която живее максимум час, празните думи понякога струват повече от действията и Берлин разбира това много добре. Затова не толкова отдавна Шолц изненада всички, като обяви, че Германия ще достави зенитно-ракетни системи Iris-T (ПВО), които са в състояние да защитят цял град. Вярно е, че дори самият Бундесвер все още няма такава система. По-късно "Ройтерс" писа, че първата система Iris може да пристигне в Украйна едва през есента, позовавайки се на германския външен министър Аналена Бербок.
Думи вместо дела
Същото може да се каже и за самоходното зенитно оръдие Gepard с две цеви. Тази история вече стана известна. В края на април дойде новина за пратката, но тези платформи все още не са изпратени, защото за голяма изненада на Берлин швейцарците трябва (но не искат) да се съгласят с износа на боеприпаси за Gepard. Шолц каза на 17 май, че Gepard "трябва първо да бъдат комплектовани". Следователно, според последните данни, те ще се появят на бойното поле не по-рано от юли.
Всъщност може да е твърде късно. Въпреки че всичко това е в пълно съответствие с твърдението на военния експерт Йохан Вадепул, че "Шолц се опитва да замени доставките с обяви". Така от публикувания списък следва, че Германия доставя само онези неща, които в настоящата фаза на конфронтацията няма да помогнат пряко за спечелване на битки. Германия изпрати 900 снаряда "Фауст", 500 зенитни ракети "Стингър", 2700 стари източногермански ракети "Стрела", като много от тях вече са извън строя. Берлин изпраща и боеприпаси, мини, 100 картечници, детонатори, каски, палатки, сухи дажби и други подобни.
Някои наблюдатели намират за странно, че петият по големина износител на оръжие в света има проблеми с изпращането на прилични оръжия за Украйна, което прави Германия да изглежда фалшив съюзник. Така например федералното правителство все още не е одобрило доставката на стотици от вече споменатите бойни коли Marder, с които производителят разполага и които той би могъл незабавно да закара до Украйна. Но нещата не са се променили от март.
Всичко това изглежда странно. Също толкова странни са и обясненията, дадени от заместник-министъра на отбраната Симти Мьолер. Според нея бронетранспортьорите все още не са изпратени, тъй като страните от НАТО са се съгласили да не изпращат тежки въоръжения западно производство в Украйна. Тя обаче веднага беше хваната от мнозина в лъжа. Трудно е да се повярва и на думите на нейния шеф, който твърди, че в Германия вече не е останало нищо, което да изпрати в Украйна.
Всички търсят обяснения и, както се случва, се раждат параноични предположения. Лидерът на опозиционния Християндемократически съюз Фридрих Мерц каза, че Шолц вероятно преследва някакъв скрит дневен ред. Изданието Welt задава въпроса: "Ами ако не дадем на Украйна нищо, с което бихме могли да ѝ помогнем?". Лондонското издание на The Times пише в редакционна статия, че Шолц продължава да се колебае, докато The New York Times заявява, че съмненията в неговите лидерски способности нарастват.
Списанието Der Spiegel, което уж симпатизира на лявото правителство, пише, че Шолц печели време. В началото той уж не вярваше, че Украйна ще устои, след това му липсваха способности и воля и той реши да се скрие зад гърба на съюзниците. "Най-вероятно Шолц изобщо не би изпратил никакви оръжия, ако не беше мощният натиск от неговата коалиция. Той трябва да бъде принуден да предприеме всяка стъпка".
Спомени от началото на войната
В анализ на Центъра за анализ на европейските политики (СЕРА) в началото на войната, разрабоитен от генерал Филип Брийдлав * и Кърт Волкер***, бяха представени 6 конкретни идеи как да се помогне бързо на Украйна във военно отношение:
1. Осигуряване на пълен информационен поток от американското разузнаване в реално време към Украйна относно руските военни способности, позиции и намерения.
2. Помощта на САЩ вече да включва ракети земя-въздух Stinger (Стингър) за противовъздушна отбрана на малка надморска височина, но също така трябва да включва системи за изстрелване на ракети на средна и голяма надморска височина. Украинските сухопътни сили могат да се противопоставят на руските сухопътни сили, но не трябва да позволяваме на Русия да получи въздушно превъзходство над Украйна.
3. Подкрепа на трансфера на самолети МиГ-29 в Украйна, с финансиране, ако е необходимо, от Европейския съюз. Съюзниците от ЕС са готови да споделят оборудването, украинците вече знаят как да го използват и отчаяно се нуждаят от допълнителен въздушен капацитет.
4. Предоставяне на американски щурмови самолети A-10 за отбрана на Украйна. Благодарение на предишни програми за военен обмен, Украйна вече има малък брой пилоти, обучени да управляват А-10. Ако са необходими резервни части и поддръжка, може да се ползва част от финансирането от 1 милиард щатски долара, за да може Киев да наема частни фирми за ремонт, а не пряко американски персонал.
5. Създаване на сигурен коридор за безопасно и бързо транспортиране на военни доставки от полска територия в Украйна. Това трябва да бъде договорено с партньорите и с НАТО.
6. Забрана за полети над определени райони с цел защита на цивилното население от руски въздушни бомбардировки. Зоната на изключване трябва да обхваща Киев и Западна Украйна, но не и да се простира на изток, за да се избегне приближаването до руските граници. Зоната, забранена за полети, ще изисква ясна комуникация, за да стане ясно, че служи само за хуманитарни цели и че нито един самолет или дронове на САЩ или НАТО няма да участват във военни действия срещу руските сухопътни сили, освен за самоотбрана, ако бъдат обстрелвани", пише още в анализа на двамата автори.
В числа: Загубите във военна техника на Украйна и Русия, данни за доставеното от САЩ оръжие (ВИДЕО)
* Филип Брийдлав е пенсиониран генерал от ВВС на Съединените щати. Той беше върховен главнокомандващ на НАТО от 2013 до 2016 г. По време на 39-годишната си служба той е бил и командир на Европейското командване на САЩ; Командир, ВВС на САЩ в Европа и ВВС в Африка; заместник-началник на щаба на ВВС; и помощник-началник на щаба по въздушни операции, планове и изисквания.
** Кърт Волкер е уважаван сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. Водещ експерт по външната и националната политика на сигурността на САЩ, той е бил специален представител на САЩ за преговорите с Украйна от 2017-2019 г. и посланик на САЩ в НАТО от 2008-2009 г.
Превод: Ганчо Каменарски
