Вашингтон редовно се опитва да попречи на европейските си партньори да купуват руски нефт и газ, оправдавайки това с прословутата опасност от прекомерна енергийна зависимост от Москва. В същото време обаче американските рафинерии купуват повече руски петрол от всякога. Авторът Хавиер Блас разглежда тази ситуация в американското издание Bloomberg под заглавие „U.S. Thirst for Russian Oil Hits Record High Despite Tough Talk”.
Нефтените танкери, акостирали извън рафинерията Baytown в Тексас, изглеждат точно както много други, движещи се по корабния канал в Хюстън. Вътре в големите им трюмове обаче има необичаен товар: руски петрол.
Огромният комплекс, собственост на Exxon Mobil Corp., не е единствената рафинерия в САЩ, която получава руски петрол. Chevron Corp. в Mobile (Алабама) и Valero Energy Corp. в Сейнт Чарлз, Луизиана, също го купуват.
Американските рафинерии са изправени пред недостиг на суровини. Причинява се по две причини: първо, заради санкциите на САЩ срещу режима на Николас Мадуро, венецуелският петрол не е наличен, и второ, страните от ОПЕК са намалили нивото на производство, съответно, обемът на доставките също е намалял. За да запълнят празнината, американските рафинерии се насочват към руския петрол още през 2020 г.
Неконтролираното изкупуване, съчетано със значително намалени доставки от Саудитска Арабия, направи Русия третия по големина доставчик на петрол за САЩ миналата година. Това постижение на Кремъл беше обсъдено на петролния пазар, но изненадващо в дипломатическите кръгове не му беше обърнато внимание. „Преместването на Русия на трето място не получи внимание във Вашингтон“ - казва Боб Макнали, бивш старши политически съветник на Белия дом, който оглавява базираната във Вашингтон консултантска компания Rapidan Energy Group.
Нарастващата зависимост на Америка от руския петрол противоречи на американската енергийна дипломация. През последните две години политиците във Вашингтон настояваха европейските страни да се откажат от Северен поток 2, многомилионният тръбопровод, който трябва да пренася сибирски газ до Германия. Според САЩ той ще даде на Кремъл допълнителен лост за натиск върху европейските съюзници. (През 2019 г. руският газ представляваше 45% от общия европейски внос на природен газ.) Миналата година Конгресът дори разреши санкции срещу компании, участващи в проекта. Администрацията на Байдън все още не е казала дали ще обмисли прилагането на тази мярка.
Според Марк Финли, бивш анализатор на петрол от ЦРУ и настоящ научен сътрудник в института Бейкър към университета Райс, тихият скок на руския внос на петрол предполага, че зад мантрата за енергийна независимост, насърчавана от бившия президент Доналд Тръмп, няма нищо. По време на президентската си кампания Тръмп се похвали в Тексас, че САЩ са „енергийната сила номер едно“. Както той заяви, на страната никога повече няма да се налага да разчита на „враждебни“ чуждестранни доставчици. „Това е енергийно господство“ - казва Финли.
Миналия февруари администрацията на Тръмп включи в черния списък търговско дъщерно дружество на държавната Роснефт, най-голямата руска петролна компания. Твърди се, че е предоставила финансова подкрепа на правителството на Мадуро. Нито една друга руска компания обаче не е санкционирана, което означава, че американските предприятия могат да продължат да купуват руски суровини и рафинирани продукти.
Пътят към превръщането на Русия в ключов доставчик на петрол за САЩ е проправен с пазарни познания, късмет и доказана способност на Кремъл да превърне стратегиите на Вашингтон в своя полза. В продължение на години делът на Русия в американския внос на петрол и рафинирани продукти е под 0,5%, но през последното десетилетие този дял постепенно нараства и през миналата година достига 7%, което според Bloomberg News е рекордна цифра. Средно САЩ са внасяли 538 000 барела руски петрол на ден, докато вносът от Саудитска Арабия е бил средно 522 000 барела на ден.
Русия успя да постигне такива резултати главно за сметка на Венецуела. Заводът на Exxon в Baytown е един от малкото в САЩ със специално оборудване за преработка на плътна кисела суровина, която Венецуела произвежда. Когато администрацията на Тръмп санкционира Petróleos de Venezuela SA през 2019 г., веригите за доставка на рафинерията бяха нарушени. „Американските рафинерии в Мексиканския залив са най-модерните в света“ - каза Ади Имсирович, служител в Оксфордския институт за енергийни изследвания и бивш ръководител на търговията с петрол в руския гигант „Газпром“. След като загубиха венецуелските суровини и се сблъскаха с по-скъпи и по-малки суровини от традиционните доставчици на ОПЕК, те станаха основният потребител на руски петрол.
Американските рафинерии купуват от Русия не самия суров нефт, а полурафиниран тежък мазут, известен като Mazut-100, който има вискозна консистенция. Тази реликва от съветското минало в Русия се изгаря главно за получаване на топлина. В Съединените щати обаче той се използва за производство на бензин. Миналата година „Валеро” стана основният вносител на руско гориво за САЩ, консумирайки 55 милиона барела. На второ място е Exxon, който закупи 50 милиона барела. Според данните от митниците тези компании представляват 50% от общия обем на руския петролен внос в САЩ.
Проблемите с доставките, произтичащи от липсата на венецуелски суровини, се влошават от намаляването на производството от страните от ОПЕК и особено от Саудитска Арабия, която миналата година реши да намали доставките за САЩ до най-ниското си ниво от 1985 г. насам. Затова тя се опита да намали излишъка от суров нефт, натрупан по време на пандемията.
Консултантите от рафинирането, анализатори и лобисти казват, че не са забелязали никаква загриженост във Вашингтон от нарастването на руския внос. Това обаче може да се промени. През март президентът Байдън нарече руския президент Владимир Путин „убиец" и заплаши, че той ще плати за намесата в изборите в САЩ. Макнали каза, че Белият дом може да забрани вноса на руски петрол като част от по-широк преглед на санкциите срещу Русия това лято. Малцина в бранша обаче смятат това за реална възможност.
Ако Саудитска Арабия увеличи производството през следващите месеци, както мнозина очакват, тогава саудитският петрол ще заеме мястото на руския. Същото важи и за суровините от Кувейт и Ирак. В противен случай американските рафинерии все пак ще трябва да търсят гъста суровина за производството си. Суровината от петролни пясъци в Канада може да е опция, но американските рафинерии вероятно вече купуват, колкото могат.
Превод: Ганчо Каменарски
