Над 200 са идентифицираните участници в погрома в Капитолия на 6 януари, когато привърженици на бившия вече президент Доналд Тръмп се опитаха да предотвратят обявяването на Джо Байдън за победител в изборите, става ясно от данни на американското Министерство на правосъдието, цитирани от bTV.
From a DOJ readout just now, emphasizing just how many of the alleged Capitol rioters' friends, coworkers and other people who know them are submitting tips about 'em pic.twitter.com/amTFAmhwPg
— Mark Berman (@markberman) January 15, 2021
Интересен детайл е, че голяма част от 140-те хиляди информации във връзка с безредиците идват от приятели, колеги и близки на обвиняемите. Решението да издадеш роднина на властите или публично да порицаеш действията му може да има голям ефект върху разпространението на словото на омразата, коментира пред The Guardian експертът по белия екстремизъм Талия Лавин.
„Когато хората разберат какво е собственото ти семейство да се откаже от теб, това може да доведе до намаляване на подкрепата за екстремизма – за първи път разбират, че това, което с гордост са правели, има последици“, обяснява тя.
Без угризения
Сред обадилите се на ФБР е 42-годишната Алисън Лопез. Тя сигнализира на службите, че е познала на разпространените кадри сестрата на чичо си, която познава цял живот. Няма никакви угризения. „Ако бях видяла баба ми да прави бомба в мазето или леля ми да влиза с взлом в къща, пак щях да се намеся – става дума просто за това да правиш правилно нещо“, казва жената пред The Guardian.
По думите ѝ през последните 4 години „гледала безпомощно“ как семейството ѝ попада в хватката на крайнодесни конспиративни теории.
„Гневна съм, защото на практика една секта ми отне семейството“, казва друга свързала се с властите жена на име Лесли. Тя визира т.нар QAnon – сложна конспиративна идеология, според която Тръмп води тайна битка със злото и „дълбоката държава“. Лесли и сестра ѝ са издали на ФБР майка си.
В коментарите под материала има ред подобни мнения.
Голяма популярност получи тийнейджърката Хелена Дюк, която публично оповести участието на майка си в размириците във Вашингтон и даже успя да събере голяма сума от дарения, за да може да финансира обучението си. Нейният случай има предистория – Хелена твърди, че е изпаднала в изолация в семейството си заради нетрадиционната си сексуална ориентация и факта, че е подкрепяла протестите за правата на чернокожите през лятото.
Защо сега е различно
Масовото издаване на близки и роднини след събитията във Вашингтон е в огромен контраст именно със станалото по време на топлите месеци на 2020 г. Тогава социалните протести срещу расизма в американските институции и полицейската бруталност в много градове излязоха от контрол. Стигна се до палежи, насилие и голям брой жертви.
Към днешна дата не е ясно каква е стойността на щетите по Капитолия, американски медии я оценяват на „милиони долари“. На този фон, според Института за застрахователна информация, протестите на BLM са довели до претенции за над 1 млрд. долара.
Въпреки мащаба на безредиците и изключително лошия ефект, който те имаха върху справедливата кауза за равно третиране на всички хора, масово предаване на погромаджиите на властите тогава нямаше.
Нещо повече – полицията беше тежко критикувана за това, че използва кадри от социалните мрежи, за да идентифицира заподозрени. „Да се използва технологично следене като част от полицейските действия в рамките на демократичен протест създава опасен прецедент. Има риск възможностите, които то дава на полицията да открива демонстранти, да стане обект на злоупотреба и да повлияе лошо на свободата на словото и събиранията“, написа тогава The Conversation.
