Европейската комисия обяви на шести февруари, вторник, стратегията на ЕС за разширяване в Западните Балкани, в която се посочва, че всички страни в региона имат възможност да напреднат по европейския път въз основа на собствените си заслуги и скоростта, с която ще осъществят реформите.
Документът е представен в Страсбург от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и от комисаря по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан, последван от разискване в Европейския парламент.
"Влизането в ЕС е много повече от технически процес. Това е избор на поколение, основан на основните ценности, които всяка страна трябва по-активно да приеме от външната и регионалната политика до това, което децата ще учат в училище ", пише в стратегията. "Страните в Западните Балкани имат историческа възможност да укрепят и недвусмислено да свържат бъдещето си с Европейския съюз. Те трябва да действат решително ", се заявява в документа.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, че нито една от тях няма да бъде поканена, докато не разреши всичките гранични спорове със съседите си. Той същевременно заяви, че Сърбия и Черна гора може би ще успеят да влязат в Съюза през 2025 г., ако посрещнат всичките критерии за присъединяване. „Това е условна дата, окуражаваща страните да работят здраво, за да продължат по този път“, уточни той. Това е отбелязано и в документа по най-категоричен начин: „ЕС няма да приеме да внася тези спорове и нестабилност“.
Разширяването е алтернатива на разпадането
През март миналата година, скоростното включване на балканските държави в ЕС не бе дискутирано. По времето, в което Съюзът честваше своята 60-годишнина, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че има идея за принципно разширение, но то ще се случи по формулата: три нови члена в следващите 60 години. Сега идеологията се промени кардинално, като в Брюксел се върнаха към изначалната си идея – ако не се разширява, организацията ще започне да тлее.
Историята на разширяването на ЕС започва през 1973 г., когато три държави се присъединяват към шестте страни основателки от 1957 г. Процесът от тогава не е спирал, а през 2004 г. Съюзът буквално „погълна“ десет страни от източна и централна Европа и техните сравнително слаби икономики. За Брюксел това се превърна в товар, въпреки че организацията все пак успя, в навечерието на икономическата криза от 2008 г., да приеме още две държави. Кризата обаче показа, че финансовите ресурси не са достатъчни дори само за първоначалните членове, да не говорим за новите недоразвити икономически държави. Ако изключим влизането на Хърватия през 2013 г., можем да кажем, че паузата за разширяването на ЕС продължава вече 10 години. През това време нямаше никакви гръмки изяви, тъй като Брекзит донесе смут в Съюза.
Някои експерти смятат, че планът за разширяването на ЕС на Балканите е опит да се избегнат негативните последици. Това показва, че проектът е стабилен и няма причини за неговия колапс в близко или далечно бъдеще. Но това е само част от истината. Решението е наложено и от факта, че в продължение на няколко години Москва се включи в геополитиката на Балканите.
Факторът Русия
На 10 януари комитетът за външна политика към Камарата на Лордовете на Великобритания публикува доклад, озаглавен „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“. За Лондон, както се подразбира, напускането на ЕС не означава скъсване с проблемите на Стария свят като цяло. А Балканите са проблем и то сериозен. Не случайно в миналото са наричани „барутния погреб“ на Европа. От тук са започвали войни, интересите на множество държави и съюзи се сблъскват в региона. И тук често Русия е играла важна роля. Днес Москва продължава да влияе на региона. В доклада този факт е представен като негативен и „злокачествен“.
Според Ярослав Вишневски от лондонското икономическо училище, Русия счита Западните Балкани за „мекия корем“ на Европа и търси възможности да изиграе в региона антизападната карта. Други експерти отбелязват, че идеята на Русия включва също така изтласкването на НАТО от района. Москва ползва или вътрешни инструменти (какъвто е случаят в Босна) или външни (Косово и Македония). Или чрез оказване на директна подкрепа (както е при Сърбия). Показателно, че по-рано британският вестник Guardian излезе със статия, в която се казва как Русия помага на Милорад Додик да създаде паравоенна част в Босна и Херцеговина, наречена „Сръбска чест“, като целта е президентът на Република Сръбска да я използва срещу политическите си опоненти. Тук могат да се видят разнообразни умения на Русия – възползване от различията или директно финансиране, какъвто е случаят със т.нар. „благородна кауза“, позната като Руско-сръбски хуманитарен център в Ниш.
Многото намеси са отбелязани и в доклада на Камарата на лордовете. Конкретно става въпрос най-вече за информационния поток, където Русия се намесва едновременно чрез балкански медии или чрез чужди предавания. Особено популярен в региона е руският държавен „Спутник“, който притежава голямо количество медии в Сърбия и Черна гора. Според популярното издание Blic, главният редактор на „Спутник“ Любинка Милинчин е изключително влиятелна в страната, повече дори от председателя на Народното събрание.
Определени успехи за популярността на Русия се отдават и на образа на Владимир Путин, който едва ли не е спасител според много хора в региона. Така например може да посетите кафене „Путин“, като в Сърбия руският президент е най-популярният чуждестранен политик. В Македония пък преди няколко години един певец изпя думите „Къде си ти Путин, Путин, Владимир. Сега ела, от ЕС и НАТО да ни защитиш“. Този куплет представлява доказателство, че пропагандата на Русия работи безотказно.
Връщайки се на доклада виждаме, че ЕС е най-големият инвеститор на Балканите, но въпреки тези данни, множеството сърби все още смятат, че това е Русия. В същото време много повече сръбски граждани са уверени, че Белград трябва да е съюзник с Москва (67% за, 19% против), отколкото е подкрепата за влизането в ЕС (51% за, 39 против%).
Видно е обаче, че Русия не може да обезпечи дълготрайни позитивни промени за Балканите. В тази връзка, дори най-проруски настроената Сърбия (която отказва да влезе в НАТО и да се включи в санкциите срещу Москва) в момента търси присъединяване към ЕС.
Но картината със Сърбия не може да премахне настанилият се страх от Русия на Балканите, не толкова от британските народни представители, но и от западноевропейските лидери. Френският президент Еманюел Макрон дори заяви в свое обръщение в Сорбоната, че ако на балканските страни не им бъде предоставена ясна европейска перспектива, те могат да се сближат с Русия.
Москва също разбира заплахата и възможността да остане без влияние на последното място в Европа, където традиционно е била стъпила здраво. Осъзнаването на тази опасност кара руските медии да коментират предстоящото разширяване на ЕС на Балканите шумно и истерично. Те се опитват да представят връзките на ЕС с региона със старата поговорка „използвай и изчезни“, подчертавайки, че Брюксел включва страните в Съюза, само за да контрира Русия. Но всъщност ЕС има много неща, които може да предложи на балканските държави.
Взаимни облаги
Разширението на ЕС на Балканите носи оптимистични възможности и за двете страни. Западният свят получава възможността да намали напрежението в региона (образно казано, да премахне фитила от барутния погреб) и в същото време да достигне до нови пазари, включващи десетки милиони хора. Освен това възможността за разработване на залежите от кафяви въглища, цветни метали и др. За потенциалните членове на ЕС облагите са подобни. Те трябва да излязат някак си от тежките икономически условия, в които регионът се озова след кървавите войни от края на миналия век. Според данни на Световната банка, безработицата на Балканите е 2-3 пъти по-голяма отколкото е средното ниво за ЕС. За жени и млади хора това се превръща във все по-голям проблем, който става все по труднорешим. Всъщност почти всеки втори човек под 25 години е безработен. Това жизненоспособно население е принудено да напусне и отиде в чужбина.
Естествено Раят на полуострова няма да започне веднага, но когато шестте западни балкански държави влязат в ЕС, това ще им отвори същите възможности, на които вече се радват страните от Централна и Източна Европа, включително всякакви програми за развитие, подкрепа и реформи. Така че, когато британските народните представители заявяват в доклада „за страните от Западните Балкани европейският път е най-надежден. Той осигурява сигурност, стабилност и просперитет“, можем да се съгласим. Е, вярно, има няколко „но“-та.
Верни приятели
Разпадането на Югославия и последвалите войни промениха картата на Балканите и отношенията между различните държави. В тези територии, политически, етнически и религиозните конфронтации все още се срещат, които, ако не прерастнат в голям конфликт, остават сериозен, почти нерешим проблем. Например сръбската автономия в Босна е един такъв, или пък отношенията на Сърбия и Косово. Има напрежение между Тирана и Белград. Всяко парче от килима на Балканите е покрито с големи петна кървава история и носи бомби със закъснител, които са готови да избухнат с всеки невнимателен ход на местните политици, които играят с националните чувства.
Миналата година Институт за международни конфликти в Хайделберг преброи общо 18 проблема – големи и малки, на полуострова. Те не преминават в гореща, активна фаза, но си остават в дневния ред. Това е една от причините, поради които ЕС трябва да действа бързо на Балканите за да премахне дамоклевия меч, който представляват конфликтите и в същото Брюксел трябва да действа внимателно, за да не създаде нови такива огнища.
Освен това Брюксел ще трябва да се справи с още две неща. Първото е склонността на балканките лидери към изнудване и измами. Стоейки на кръстопътя на политическите интереси ги е научило да бъдат прагматични до цинизъм. Всяко забавяне от страна на ЕС може да ги тласне към „дружба“ с някой извън Европа.
Вторият проблем е поведението на отделните държави от ЕС към региона, заради което може да се предизвика нова криза с Брюксел. Какъвто е например случаят с граничния спор между Хърватия и Словения, който Жан-Клод Юнкер определи не само като улица без изход, но и като нещо, което „влияе на възможностите на държавите от Западните Балкани да станат членове на ЕС“.
Така представените обстоятелства показват, че ЕС най-вероятно ще спечели битката за Балканите, но няма да е лесно. Русия няма да се предаде току така, а противоречията между балканските страни няма да изчезнат за едно мигване на окото. Може да се надяваме, че най-голямото постижение на Брюксел ще бъде не самото присъединяване на Балканите към Съюза, но приключването на този процес без кръв. Известно е колко е иронична човешката история. Подготовката, подписването и влизането в сила на Договора от Маастрихт, който е фактическото начало на ЕС, ознаменува началото на период на мир за Западния свят. Но това хронологически съвпада с периода на войни и конфликти на Балканите и Кавказ.
Нужни са действия. Но те трябва да са обмислени.
focus.ua
