На 23 юни лидерите на ЕС и на Западните Балкани ще се срещнат в Брюксел, за да дадат начало на срещата на върха на Съвета на ЕС. Надеждите на Албания и Северна Македония за членство ще бъдат включени в дневния ред. Това пише в анализ Бесар Ликмета - главен редактор на Балканската мрежа за разследващи репортажи BIRN в Албания, цитиран от БГНЕС.
Дългогодишната предварителна работа се увенча с успех през март 2020 г., когато Европейската комисия обяви започването на преговори за присъединяване с двете държави. Двете страни са обединени в един пакет в процеса на интеграция в ЕС, което означава, че ветото на България върху по-нататъшните преговори със Северна Македония спира надеждите за присъединяване на Албания заради историческия спор за македонския език, за който София твърди, че е диалект на българския език.
Въпреки усилията на френския президент Еманюел Макрон да убеди българските лидери да се откажат от ветото си, сътресенията в управляващата коалиция в София показват, че на хоризонта се очертава още едно отлагане на отварянето на преговорните глави за двете държави от Западните Балкани.
Може ли Албания да действа сама?
Друг негативен резултат от срещата на лидерите на ЕС този месец може да накара Албания да се опита да се отдели от източната си съседка пътя си към ЕС с надеждата да проведе първия кръг от преговорите за присъединяване с Брюксел след двугодишно отлагане.
Говорител на албанското правителство заяви, че такова искане ще бъде представено само ако българското вето остане в сила и след тази среща.
"Ясно е, че всички държави от Европейския съюз подкрепят определянето на дата за първата Междуправителствена конференция, а единствено България поставя условия на Северна Македония по причини, които са тясно свързани с отношенията между двете страни", заяви Ендри Фуга - ръководител на правителствената агенция за медийна информация. Той подчерта, че Тирана все още се надява, че безизходицата между България и Северна Македония ще бъде разрешена. "Ако това не се случи, Албания ще трябва да продължи напред сама", добави той.
Още: Еди Рама: Не очакваме да започнат преговори през юни, Албания ще поиска отделяне от РСМ
Някои местни експерти смятат, че стремежът на Тирана за отделяне е рискован. Според тях, той може да се окаже нож с две остриета за процеса на интеграция на Албания в ЕС, тъй като ще направи страната уязвима за намесата на държави от ЕС, които в процеса на разширяване желаят да прокарат своите национални програми. Други предупреждават, че е трудно да се предвидят последиците от отделянето в момент, когато войната в Украйна изтласка Западните Балкани далеч назад в списъка с приоритетите на ЕС.
Дълъг и неравен път
На срещата на върха в Солун преди почти 20 години ЕС официално призна европейската перспектива на Западните Балкани - държавите наследнички на Югославия и Албания. Оттогава насам обаче страните от региона отбелязаха неравномерен напредък към Евросъюза. Словения беше единствената страна от региона, включена в първата вълна на приемане на държави от Централна и Източна Европа през 2004 г.
Измина почти десетилетие преди Хърватия да се присъедини към ЕС през 2013 г. Неотдавна Сърбия и Черна гора вече започнаха преговори за присъединяване по няколко глави от достиженията на правото на ЕС - цялостния набор от закони и правила на Европейската общност. Косово е само "потенциален кандидат", а Босна и Херцеговина изостава в резултат на раздробения си административен и етнически състав.
Албанските наблюдатели на ЕС са на различни мнения за това дали дипломацията на Макрон ще промени мнението на българите преди заседанието на Съвета на ЕС. Гледис Гипали - изпълнителен директор на Европейското движение на Албания, базиран в Тирана мозъчен тръст, подчертава, че усилията на Макрон и подкрепата на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен за кандидатурата на Албания за ЕС изпращат окуражителни сигнали. "Остава положителният вариант, че българското вето ще бъде деблокирано", казва Гипали. "Негативният вариант е отлагане на решението на Съвета на ЕС."
Още: Вархели: Продължаваме обсъждането на следващите стъпки за започване на преговори с РСМ и Албания
Друг анализатор е скептично настроен към постигането на какъвто и да е напредък на срещата на върха. Герги Вурмо - програмен директор и експерт по въпросите на ЕС в Института за демокрация и посредничество в Тирана, прогнозира, че войната в Украйна, а не процесът на разширяване за двете страни от Западните Балкани ще бъде основната тема на разговорите. "Не мисля, че ще видим нещо ново по отношение на интеграционния процес", каза той. "Ключовият въпрос сега е Украйна."
Преодоляване на пропастта между София и Скопие
От няколко години България блокира процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС заради използването на термина "македонски език" в преговорната рамка и заради спорове за произхода на исторически личности, чествани в двете страни.
На фона на продължаващото вето на България албанският премиер Еди Рама съживи идеята за отделяне на процеса на интеграция на страната му в ЕС от този на Северна Македония. В началото на април Рама представи спонсорирано от правителството проучване, според което 69% от анкетираните са за това Албания да следва свой собствен път на интеграция в ЕС.
Въпреки отчетената в проучването обществена подкрепа за отделянето от Скопие, албанските експерти са далеч от консенсус по въпроса дали подобно решение, ако получи одобрението на ЕС, ще ускори пътя на Албания към съюза.
Според Гипали, идеята за обединяване на държавите в процеса на интеграция в ЕС има за цел да укрепи вътрешната подкрепа в страните кандидатки за необходимите реформи, изисквани от Брюксел, тъй като всяка страна се стреми да не изостава от останалите в групата. "Няма доказателства, че вътрешният натиск е голям стимул", признава той.
Вурмо, от друга страна, твърди, че отделянето от Северна Македония би било лоша идея за Албания и във всеки случай решението е на Брюксел, а не на Тирана.
"Аз съм против отделянето, защото поддържането на двете държави заедно увеличава натиска върху България", каза той. Допълнително забавяне вреди не само на Северна Македония, но и на Албания. "Разделянето дава зелена светлина на всяка държава от ЕС в бъдеще да използва правото на вето, за всяка глупост, която сметне за приоритетна или от национален интерес."
