Руско-китайската среща на върха миналата седмица не беше необичайна сама по себе си. Владимир Путин и Си Дзинпин вече са се срещали много пъти, повече или по-малко официално. Изглежда, че между тях са се установили приятелски и директни отношения - Путин нарече преговорите им на заключителната пресконференция "откровени, открити и другарски".
Въпреки това, погледнато през призмата на историята, това посещение може в крайна сметка да се превърне в уникално и забележително събитие, което бележи началото на изместване на глобалния политически център от Запад на Изток. Това пише Мери Дежевски в The Independent.
САЩ се страхуваха от тази промяна и се подготвяха за нея от дълго време. По-специално Вашингтон наблюдаваше предпазливо отстрани. До известна степен в срещата на върха участваха три държави, две от които се държаха така, сякаш не забелязват САЩ. Може би форматът на церемонията е бил предназначен основно един за друг, но размерът на знамената, височината на вратите и дължината на червения килим са замислени от Москва, за да впечатлят не само Китай, но и да покажат силата на Русия.
Заслужава да се подчертае, че това не е съюз, военен или какъвто и да е, и едва ли някога ще бъде такъв. Путин и Си също не трябва да се смятат за близки приятели, въпреки факта, че са почти на една и съща възраст - съответно на 70 и 69 години - и някога са пекли палачинки заедно пред камера. Това е рационална и взаимноизгодна връзка. Но в това доста балансирано сътрудничество предимството може леко да се измести. Още: Невзлин: На Путин даже му харесва ролята на васал
Русия положи всички усилия да посрещне китайския председател по достоен начин. От пристигането на летището до банкета, подписването на съвместното изявление и тяхната пресконференция, всичко беше на най-високо ниво на руския церемониал. Общите снимки и относителната непринуденост на Путин до Си Дзинпин показаха на света, че амбициите на Запада да изолира Русия след началото на инвазията са били напразни.
Тази среща имаше показателна стойност и за Си. Китай е изправен пред нарастващ порой от враждебна реторика от страна на Съединените щати, последно заради инцидента с балона. Освен това е логично той да покаже, че има приятели.
Друг приоритет за двете страни бяха търговско-икономическите отношения. Китайският пазар, особено енергийният, беше истинска благодат за Русия, след като тя беше изключена от голяма част на западната търговия. Споразуменията, подписани в Москва, предвиждат нещо, което дори в контекста на две големи сили представлява сериозен ангажимент за разширяване на търговията, включително транспорт, логистика и енергия. Какво ще излезе от това, разбира се, е друг въпрос. Но намерението е налице и двете икономики могат полезно да се допълват, ако решат да го направят, пише още The Independent.
Въпреки че търговските отношения са истински приоритет и за двете страни, те трябва да се разглеждат и като заместител на политическите връзки, които биха могли да разкрият напрежение, ако не бяха до голяма степен засенчени от търговията. И тук на преден план излиза Украйна. През годината от началото на конфликта Пекин се люлееше на опънато въже между неодобрението на инвазията като нарушение на международните правила, противопоставянето на военната подкрепа на Запада за Украйна и нежеланието да разклаща лодката с Москва. Още: ЕС притиска Си Дзинпин да говори със Зеленски, Китай не е предложил нищо на Украйна
Заедно с Индия и редица по-малки държави от глобалния Юг Китай се въздържа при гласуване на антируска резолюция в ООН. Той също така се опасяваше от разпространението на враждебни действия, риска за международните вериги за доставки и разговорите - както от Русия, така и от Съединените щати - за възможно използване на ядрени оръжия. Всичко това беше причината Пекин да представи мирния план от 12 точки на годишнината от конфликта.
Добрата новина от ранното прекратяване на военните действия с ползи и за Украйна, е, че мирният план на Китай е все още жив и изглежда до известна степен има подкрепата на Путин. Той каза, че "много разпоредби" на този план могат да бъдат "взети като основа за разрешаване на конфликта". Трябва също така да се подчертае, че планът не беше веднага отхвърлен от Киев.
Дали това е реална перспектива обаче остава под въпрос, а по време на церемонията в Москва се чуха силни звуци. Те идваха главно от Вашингтон и предупреждаваха за капан, предназначен да привлече Киев на масата за преговори в удобен за Русия момент и при благоприятни военни обстоятелства. Това предизвика странен дисонанс: западните интереси настояваха за продължаване на конфликта, докато източните интереси, представлявани от Русия и Китай, се застъпваха за мир.
Един от основните въпроси е доколко Путин наистина иска мир и при какви условия Русия може да се съгласи на него. В навечерието на посещението на Си, в статия за основния официален вестник на Китай People's Daily той каза, че е отворен за мирни преговори, въпреки че осъди исканията на Украйна за връщане на всички територии отпреди 2014 г. Изказванията му на съвместната пресконференция бяха малко по-гъвкави - той заяви, че споразумение е възможно, "когато Западът и Киев са готови за това", въпреки че само времето ще покаже това наистина ли е така. Дали тези очевидни промени са предизвикани от доводите на Китай, може никога да не разберем. Още: Си Дзинпин: Китай заедно с Русия ще защитава световния ред
Засега усилията на Китай за постигане на мир са все още живи. Те не са погребани нито от САЩ, колкото и да им се иска, нито от Москва, която може би търси начин да отстъпи. По-нататъшното развитие обаче може да зависи от Киев.
Оттук нататък балансът на силите е възможно да се измества не само от Запада към Изтока, но и от Русия към Китай. Всяко мирно споразумение в Украйна ще изглежда за Русия като последен етап от завършването на дългия разпад на Съветския съюз. Нищо чудно, че Си, застанал до Путин в Москва, каза, че Китай „стои от правилната страна на историята“.
Превод: Ганчо Каменарски