От безбройните прогнози за това до какво ще доведат боевете в Украйна, в друга важна геополитическа граница на Европа се породи надеждата, че западната илюзия за помирение с авторитарни и шовинистични режими най-накрая ще рухне.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Сараево, Прищина и Подгорица се надяваха, че САЩ и Европейският съюз най-накрая ще видят Сърбия и режима на Александър Вучич в истинската му светлина: тази сателитна държава на Кремъл сее раздор чрез мрежа от регионални марионетки, разширява своите квазиимперски машинации и в съгласие с Москва подкопава стремежите на Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора за членство в НАТО и ЕС. И в резултат на това за Белград най-накрая ще настъпи разплатата.
Това обаче не се случва. Напротив, през последната година САЩ задълбочиха ангажимента си към почти авторитарния сръбски президент Вучич дори по-активно от ЕС, като същевременно преориентираха регионалната си позиция и поставиха на преден план външните политически приоритети на Белград. В украинския контекст администрацията на Байдън отстоява принципа „нито дума за Украйна без самата Украйна“ – което предполага задължителното участие на украинците във всички преговори – и предлага подкрепа за Киев като израз на позицията на САЩ. Този принцип на широката демократична програма на президента обаче не се прилага за Западните Балкани.
Американските посланици в Сараево и Белград се срещат с Вучич и небрежно обсъждат лудориите на неговия сепаратистки последовател Милорад Додик в Босна. И през цялото време се говори за „важността на подкрепата за суверенитета, териториалната цялост на Босна, мултиетническия характер и функциониращите институции на държавно ниво“, без нито един босненски служител. Още: Избиратели за кандидатурата на Байдън: От "Добре да е той" до "О, Боже!"
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Посланикът на САЩ в Сърбия Кристофър Хил редовно критикува правителството на съседно Косово за предполагаемото неизпълнение на Брюкселското споразумение от 2013 г., което трябваше да проправи пътя за взаимно признаване и дипломатическа нормализация между двете държави, за голяма радост на сръбския режим и неговите скандални таблоиди. По някаква причина Хил няма думи за отказа на Сърбия да изпълни основните клаузи на това споразумение, както и на редица последващи, пише американското издание Foreign Policy.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Всъщност Белград е толкова непреклонен по отношение на Косово, че Вучич дори отказа да подпише неотдавна постигнатото с посредничество на Европейския съюз споразумение между Брюксел и Охрид за рестартиране на процеса на нормализиране. Първоначално той твърдеше, че е дал устно съгласие, а само няколко часа по-късно даде да се разбере, че няма намерение да се съобразява с нито една от основните точки на документа.
В Черна гора Съединените щати се превърнаха, заедно със Сърбия, в основен външен покровител на пъстра коалиция от псевдореформатори, включваща сръбски националистически и клерикални партии, за които дори самият Вашингтон признава, че са на заплата в Москва. Бъдещият президент на страната Яков Милатович се представя като проевропейски и умерен политик, а новосъздадената от него партия "Европа сега!" обещава решителна победа на предстоящите парламентарни избори.
Преди обаче Милатович е бил министър на икономическото развитие в бързо разпадащия се кабинет на Здравко Кривокапич, пламенен сръбски националист с тесни връзки както с Белград, така и с Москва. Когато правителството на Кривокапич се срина през 2022 г., Милатович загуби поста си. Последвалата му президентска кампания беше подкрепена не само от целия просръбски и националистически елит на Черна гора, но дори и от осъдени сръбски военнопрестъпници като Воислав Шешел. А привържениците му отпразнуваха победата с развяване на сръбски знамена и яростни скандирания срещу Косово.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Защо Вашингтон се озова в съюз с Белград? Не е трудно за обяснение, но тази политика напълно противоречи на позицията на администрацията на Байдън за Украйна. С влизането на руските войски в Донбас администрацията на Байдън правилно заключи, че цялостната политическа ситуация и ситуацията със сигурността на Западните Балкани са взели неприемлив обрат. Най-вероятните горещи точки са Босна, Косово и Черна гора. Именно там Москва ще може да отвори прословутия втори фронт в Европа под някаква форма. Следователно в интерес на САЩ е бързо да притиснат Западните Балкани. Още: Анализатори: Възрастта на Джо Байдън може да се окаже сериозен проблем за изборите
Държавният департамент на Байдън вероятно прецени, че за да направи това, са му необходими партньори, които държат на думата си. В Западните Балкани това обикновено означава да се разчита на най-малко плуралистичните режими. Както Майда Руге, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, отбеляза: "Западните правителства последователно виждат Белград като незаменим играч по важни въпроси в Западните Балкани".
В същото време Сараево, Прищина и Подгорица не са взети под внимание, въпреки че техните страни са открито прозападни, а Черна гора също е член на НАТО. Това се дължи на факта, че политиките и на трите държави са твърде фрагментирани - до голяма степен поради пряката намеса на външни сили: на първо място Сърбия, но и Хърватия (поне в случая с Босна). Очевидно администрацията на Байдън вярва, че мирът на Балканите изисква да се поставят интересите на силните пред слабите — и в резултат на това фокусът не е върху тези, които се опитват да се защитят, а върху тези, които са по-склонни да провокират нестабилност.
Този реален политически подход оформя политиката на САЩ в нестабилни региони от десетилетия. Това е, което Вашингтон по-рано се опита да направи в Пакистан, Египет, Саудитска Арабия и дори в Русия. Неговият опит говори сам за себе си. Въпреки това, както бившият американски дипломат и учен по външна политика Даниел Сървър посочи миналия месец, самата предпоставка на тези, които се застъпват за подобна политика, е погрешна. Сървър пише: "САЩ разчитаха на Сърбия, като ключова регионална държава, да осигури стабилност в сътрудничество с Хърватия и Албания. Но Сърбия е ревизионистка сила. Тя иска да постави всички сърби в региона под свой контрол. Хърватия и Албания имат по-скромни амбиции, но в същата посока: поемете контрол над сънародниците си в съседните Босна и Косово."
Истинският проблем е, че дори ако администрацията на Байдън промени политиката си, далеч не е сигурно, че това ще промени ситуацията веднага на този етап. Грешките на президента Джо Байдън в региона се оказаха толкова сериозни, че той може и да не успее да спаси репутацията си в онези среди, които решенията му пряко засегнаха. И това е особено така в Босна. Там наглото и безсрамно участие на Вашингтон в машинациите на Службата на върховния представител в полза на националистическата Хърватска демократична общност на Босна и Херцеговина ерозира доверието в САЩ до ниво, невиждано от войната.
Вашингтон дори не дава вид на устойчиви, демократични и либерални реформи в Босна (включително доминираното от САЩ създаване на нова конституция). Днес Вашингтон действа единствено в интерес на задълженията си към Белград и Загреб - и в резултат на това, за да угоди на своите протежета в Босна и другаде.
Любопитният исторически момент е, че ако екипът на Байдън съжалява за отношението си към Балканите, това ще бъде свързано с избори в самата Америка. Щати като Джорджия, Мичиган, Северна Каролина и Аризона имат малки, но значими от електорална гледна точка босненски общности. А те са достатъчно много, за да решат изхода на следващите президентски избори в полза на републиканския кандидат. Например към 2015 г. в щата Джорджия живеят приблизително 10 000 босненци. За сравнение, през 2020 г. Байдън спечели с разлика по-малко от 12 000 гласа. Същият брой босненци живеят и в Северна Каролина. В Мичиган, където също има босненска общност, губернаторът Гретхен Уитмър дори обяви 1 март за „Ден на босненските американци“. Само град Финикс в Аризона прие около 7000 босненски бежанци през 1990-та и началото на 2000-те години - и общността се разрасна оттогава значително. И при това не се броят между 50 000 и 70 000 босненски американци в района на Големия Сейнт Луис на оспорвания щат Мисури. Още: Големият въпрос: Ще продължи ли САЩ да подкрепя Украйна и след Байдън?
Малко вероятно е републиканците да защитят ключовите интереси и регионалните приоритети на тези избиратели (въпреки че общността има толкова мощни покровители като члена на Камарата на представителите от Мисури Ан Вагнер). В разговорите с лидерите на босненската американска общност в цялата страна има усещане за предателство и разочарование от начина, по който Байдън се е отнесъл към тях в Босна и на Балканите. Босненците дори не трябва да гласуват за републиканците, достатъчно е просто да си стоят вкъщи.
Това обаче ще бъде малка утеха за жителите на уязвимите региони, оставени на милостта на националистическите правителства на Сърбия и Хърватия - с цялата историческа и политическа памет, която подхранва новооткрития им копнеж за надмощие. Както се е случвало повече от веднъж в Западните Балкани, големите идеологически обещания на нашия век – в този случай надеждата за безусловен ангажимент на политическия Запад към защитата на демокрацията и правото на малките народи за свобода – се превърнаха в пепел. На по-малко от хиляда мили от Киев, САЩ правят бизнес с руски марионетки в името на празната и брутална стабилност.
Ясмин Муянович е политолог и специалист по политиката на Югоизточна Европа. Автор на „Глад и ярост: Кризата на демокрацията на Балканите“.
Превод: Ганчо Каменарски
