Преди вече близо 10-тина години се случи рязка промяна, която всеки, следил отблизо българската политика, би трябвало да е забелязал. Още тогава, поне по форумите (социалните мрежи още не бяха толкова политически развити, конкуренцията на клипове с котки беше висока), започна да личи нещо особено - че най-голям интерес, коментари, гняв и презрения, предизвикват статии, свързани с Русия, САЩ, Путин, Обама и т.н. Общо взето още тогава можеше да се публикува статия, чието заглавие да гласи: Путин. И в текста да пише:
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Путин.
САЩ.
И толкоз - това щеше да е достатъчно, за да предизвика всякакви престрелки, внимания, клетви в едната или другата посока и т.н. Но въпреки всичко изглеждаше и ограничено явление - да кажем, че основно най-хиперактивните читатели реагираха и създаваха впечатлението, че не само те, но и всички останали са погълнати от геополитическия шахмат.
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Вероятно протестите срещу Пеевски бяха последният момент, в който разговорът за вътрешната политика все още нямаше онзи геополитически примес, който днес е задължителен. И като казвам задължителен, нямам предвид правдивост, а досада. Ако прегледате пресконференции на Бойко Борисов например, ще забележите, че той вече не ги говори съвсем за тукашно потребление; нещата са разпределени 50 на 50, нещо за електората и нещо за консумация в посолствата. При другите партии е или същото, или с превес към второто.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
Преди същите десет години беше почти невъзможно в обикновен разговор някой въобще да подхване външнополитически въпрос. Сега отиваш на фризьор и разбираш всичко за войната в Украйна за една прическа време. После отиваш на ветеринар и коронавирусът спира да има тайни - нещата се изясняват, докато се кастрира котка, надве-натри разбираш всичко. Естествено, геополитическият разговор най-често е конспиративно геополитически - понеже така е бързо и лесно.
Кирил Петков например заяви нещо подобно - че в началото, когато обещавал нулева корупция, не бил чак толкова наясно, че корупцията всъщност е руско явление, че е геополитическа корупция. Но повластвувал малко и разбрал. Със сигурност - такава корупция има и тя е сериозна. Но такова нещо ли бе например десетилетния и повече грабеж на еврофондовете, отчислението на пари към партийните каси, разпределението на едни проценти нагоре по етажите, за да може една работа да се свърши така, че последен по веригата да е общественият интерес? Къщите за гости, стадиони, фамозни "усвоявания" като строеж на огради за планински кози, за да не паднат, или пък финансиране за отглеждане на кози, при което има финансиране, а кози няма; всичко това, което се случи по време на управлението на ГЕРБ: и то ли бе геополитическа корупция? Влизането на хора с шлифери, натъпкани с пари, купуването на колосален апартамент на мижава цена като разменна монета за лобистки закон - и това ли е геополитическа корупция?
Повече от убеден съм, че на предстоящите избори всичко това ще удари своя предел. Каква ще бъде политическата платформа на партиите? Образование - скука. Здравен сектор - ясно е, същото. Дългосрочна стратегия за каквото и да било - кой има време за такива работи. Вместо това дебатът ще се води в токсична комбинация - на ниско клюкарско-компроматно ниво и в супер широк геополитически обхват. Затова да направим това, което вече предложих:
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Путин.
САЩ.
И да почваме.
Автор: Райко Байчев
