Все по-често в телевизионните студиа ще забелязваме позната фигура. Ако тя ви заприлича на Цветан Цветанов, връхлетят ви за спомени за славната 2019-та и неговите апартаменти, после пък, ако сте по-паметливи, прехвърлите наум всичко, което стана с този човек в последните 10, ще се наложи да ви оборим - паметта ви подвежда. Това е нов Цветан Цветанов, който прилича на предишния по външни белези, но това - както напоследък се говори за едни записи - е deep fake. Просто странно антропологично съвпадение.
Този нов Цветан Цветанов се ражда през 2020-та година, подкрепян от външни сили - в коалиция с германския психиатър и невролог д-р Алцхаймер. От миналото му няма следа, понеже нищо не се изтрива по-лесно от политическото минало. Във фамозни скорошни интервюта започва да критикува властта: тя, смята той, в лицето на премиера изповядва правилото "Успехът е мой, провалът е общ". Тази власт, казва още новият и непознат български политик, води монолог с гражданите и не умее да се справя с кризите, лишило е хората от хоризонт и кауза, и ги е заразило със страх. Новият Цветанов не пропуска да отбележи и че е разтревожен от записите, на които се чува глас, наподобяващ Борисов. Ние сме също разтревожени. Предизвикани са базовите възможности на компютъра. Ако вие искате да изтриете дълъг написан текст е достатъчно да го маркирате и да натиснете delete. Но скоростта, с която ще го направите, ще е по-бавна от тази, с която Цветанов изтри биографията си.
Сега може да си представим неуморният повелител на провинцията, който тръгва на петдесетата си обиколка сред нея. Натоварващият го глас, привикващ го от терасата, вече го няма. Този път седи покрай централите на ГЕРБ и подвиква тихичко на бившите си колеги с тренинга на продавач на парфюм на централна гара. Срещу голямата герберска централа, на петдесетина метра, е отворено малко опозиционно фоайенце. От него ще започне всичко отначало. Доверете се на - момент, нека проверим - проектът се казва "Евро-атлантически съвет за сигурност" (ЕАЦС).
В сайта на проекта, лидерстван от Цветанов, пише следното:
"Нашата мисия е да допринесем за индивидуалната и колективна сигурност в транс-атлантическото пространство, да окуражим и засилим международното и регионално сътрудничество в сектор сигурност. Ние искаме да видим евро-атлантическите ценности силно вградени в архитектурата за сигурност и от двете страни на Атлантика и се стремим да подпомогнем евро-атлантическата интеграция чрез споделяне на опит и експертиза със съседни региони. Нашата цел е да разширим влиянието на Евро-атлантизма и неговите ценности, като предложим конкретни мерки и политики за засилване на стратегическото партньорство както между Европейския съюз и САЩ, така и на двустранно ниво".
Имаме подозрението че, тук не става дума чак толкова за идеи и ценности, а за SEO оптимизиран текст - така както специалистите по словесна оптимизация набиват думите "ресторант" и "пица" във всяко изречение, за да излезе по-напред в търсачките, така и - момент, нека проверим - "Евро-атлантическия съвет за сигурност" - оптимизира съдържанието си. Непредубеден читател би се жалнал, че съзнанието му постепенно се е претоварило от думата "атлантизъм", която присъства пет пъти в три изречения. Но това е и моментът, в който всички може да въздъхнем - ето го най-сетне старият Цветанов, който успяваше да сложи фразата евроатлантизъм в началото на всяко изречение, по особения и ученолюбив начин, по който децата в училище се запознават с това какво е подлог. Подлогът е "евроатлантизъм", някъде през четири-пет изречения ще се появи думата "ценност", а някъде към края - думата партньорство. Само в политиката може да направиш завидна кариера с подобен филологически апарат. Но си и донякъде застрахован - по тази причина никога не може да монтираш разговор на Цветанов - колкото и да въртиш ползваните 30 думи, накрая застиват в една и съща конфигурация. Изберете си: "Ценностите, които защитаваме, са ценностите на евро-атлантизма" или "Евро-атлантизма и доверието на нашите партньори, изповядващи тези ценности, е нашата ценност".
Очакваме много сутрешни блокове по този повод. Историята се повтаря два пъти - първият като фарс и вторият като фарс. Това е най-голямата й ценност.
Автор: Райко Байчев
