"Геният" на Българска федерация по волейбол за пореден път блесна с идея. "Обичаният от всички" инженер Данчо Лазаров, както и тежката му дясна ръка, но все още не "инженер" Любо Ганев, се появиха с идеята за националния отбор на България да играе кубинецът Робертланди Симон – едно от чудесата на модерния волейбол.
За по-незапознатите Симон е волейболистът, който всеки треньор би искал да има в състава си. Централен блокировач, който във въздуха е истински господар, на полето - изявен лидер и с лекота може да изведе всеки един отбор до мечтаната победа.
Волейболист с височина 208 см, който в атака се извисява на невероятните 390 см, може да се похвали с всякакви отличия – световен шампион с Куба до 21 години, бронзов медалист от Световната лига през 2005 година, 3-кратен шампион на родината си, носител на Купата на Италия с Пиаченца, шампион на Южна Корея, Бразилия, 3 индивидуални награди за най-добър нападател, 8 за "Блокировач №1" в различни турнири и ред други отличия, които само доказват класата на кубинския волейболист. И всичко това, за наш огромен късмет, се случва точно на представителния тим на "лъвовете". Страхотно!
Вчера един от хората, които "дават всичко" за българския волейбол - Любо Ганев, излезе и гордо заяви пред куп български медии, че Симон иска да играе за България. Бившият капитан на представителния ни тим Владимир Николов бил говорил с кубинеца, който му казал, че изгарял от желание да играе за България, треньорите му да го псуват по цял ден и дори вече е научил "Горда Стара планина", за да е подготвен за Олимпийските игри в Токио през 2020 година,... когато ще е на 33. Много по-лесно ще бъде да разчитаме на "нашето" си - Робертланди "Симонов", който в следващите 15-20-30 години да ни "изнася" мачовете, отколкото да помислим за развитието на българския волейбол и спасяването на школите, които в момента и без това се движат по дъното.
Привличането на господин "Симонов" е една страхотна инвестиция, която само инженерна мисъл може да роди – да налеем куп пари в натурализирането на един чужденец, който я играе в японската столица за нас, я не. И ако оставим настрана иначе блестящото развитие на българския волейбол, нека се зачудим за какво изобщо Симон ще се натиска да играе за страната ни? Какво ще му дадем? Всъщност точно в този момента БФВ започва да прилича на една федерация, която можем да похвалим единствено за последните два резултата на представителния ни тим, но за нищо друго в последните 10 години – Българска федерация "Баскетбол". Българският баскетбол се превърна в едно голямо нищо, като дори преди няколко години част от отборите бяха разследвани за уреждане на мачове и бяхме близко до там първенството и федерацията да бъдат закрити.
Но какво прави БФБ толкова специална? Това, че раздава паспорти на всеки, който знае как да дриблира от единия кош до другия. Да, волейболният национален отбор може да има в списъка си за Олимпиадата един от най-добрите за времето си, но колко ще продължи "любовта" му към България? През годините куп американци взеха български паспорти с помощта на БФБ, просто защото са американци. Между 2004 и 2012 година 10 американци получават български указ за своето второ гражданство – Прийст Лодърдейл, Родерик Блекни, Ибрахим Джабер, Андре Оуенс, Андре Колинс, Седрик Симънс, Кейдриън Кларк, Джерард Хоуман, Уили Дейн и Кейзъл Уесън са само част от "величията" на българския баскетбол, които и до ден-днешен дават мило и драго за РОДНАТА България.
Въпреки че БФВ за първи път ще направи нещо толкова велико за феновете на волейбола, това не значи, че го прави за последен път. А какво каза Любо Ганев? "Има някои, които не са достатъчно мотивирани да играят за България". Да, господин Ганев, има такива, които не са мотивирани да играят за България, но причината не е, че не обичат родината си, или че останахме 9-и на Световното първенство, на което бяхме домакини, или празните зали (като изключим Варна). Причината е другаде. Причината се крие в това, че българският волейбол затъва, за което искрено Ви благодарим!
