Не ви ли се струва, че светът живее в някакъв екшън крими филм, сценарият на който е предварително известен само на избрани? А ние дори не знаем имаме ли право да се надяваме, че финалът му ще бъде щастлив. Накъдето и да се обърнем виждаме война, страдание, убийства, болка... истински психотрилър. Сякаш живеем в нарочно избрани моменти, форми, с предварително зададени желания.
А от телевизора продължават да ни напомнят да сме спокойни, защото вече имаме оформен профил на социопат. Това трябва ли да ни успокоява? Ми, сигурно! Аз, например, вече спя по-спокойно! Знам, че профилът на масовия български убиец е фиксиран. Обособени са и публично оповестени действията, визията, поведението му, след като е извършил зверското убийство. Дали действително това е истинският извършител на поредното гнусно деяние, този път в Галиче, и дали истинските убийци на още невинни жертви са именно заловените, можем само да гадаем.
Играем си на руска рулетка вече 142 години. Цели 142 години свобода не ни стигнаха, за да се научим, че не последствията са важни, а превенцията? И всеки път, когато гръмотевична буря ни връхлети започваме да се чудим защо.
Отговор а) защото ни мързи да мислим и като дойде ще му мислим;
Отговор б) защото няма достатъчно подготвени гадатели, които да предскажат какво и кога ще се случи;
Отговор в) защото не сме обучили кадрите си качествено, че да разпознават психопатите предварително;
Отговор г) о, я вижте какво се случва в големия свят, ние тук за някакви убийства си говорим;
Отговор д) защото правосъдната ни система е едноклетъчно безгръбначна амеба, която дори в XXI-ви век все още не се е доразвила.
Не ви ли се струва, че има повече от един верен отговор? И кой е най-верният, след като се получава така, че безкрайно дълги години у нас продължаваме да галим и да жалим горките извършители. Едни са невменяеми, други - непредпазливи, а трети - те просто убиват за забавление и удоволствие.
За пореден път ще попитаме защо изследваме последствията, а не търсим първоизточника и причината, за да спрем този нелеп житейски кръговрат? Защо криминално проявени се разхождат свободно и необезпокоявано из цялата страна и целия свят? Защо присъдите за тежки престъпления у нас са морално нищожни? Или е по-правилно да попитам за кой? Въпрос след въпрос се нижат.
Е, не ви ли се струва, че всяка следваща серия на крими екшъна в живия живот се превръща в истински фантастик хорър трилър, сценаристите на който се забавляват и изследват последствията, наблюдавайки какво се случва с хората в специално обособена контролирана среда?
Автор: Моника Георгиева