Новият коронавирус се разпространи из цял Китай и излезе далеч от пределите му. В Италия вече има смъртни случаи, докато във Франция се похвалиха, че са излекували своите болни. Властите у нас излизат с противоречиви твърдения и съвети. До колко реална е заплахата и трябва ли да се страхуваме. Истинска пандемия или пандемия на паниката върлува в момента? Върху този въпрос разсъждава председателят на Националното общество на промишлената медицина в Русия Алексей Яковлев за rbc.ru.
Степен на опасност
Четири вида коронавирус вече са в списъка на баналните остри респираторни вирусни инфекции (ОРВИ). Мнозина са ги преболедували, без да подозират за това. Но, както и много други вируси, коронавирусите също са способни да мутират и да преминават от животните към човек, предизвиквайки огнище на нови инфекции, обикновено много по-опасни. Така през 2002 година в Китай бе регистриран коронавирусът, предизвикал епидемията SARS (тежък остър респираторен синдром, наречен атипична пневмония. Смъртността при него достигна 10%. Епидемия с толкова висок летален изход не се разпространи, тъй като повечето от болните бяха на легло, а и заразата с него не става лесно - необходим е продължителен близък контакт с инфектираното лице и генетично обусловена възприемчивост към подбудителя. В крайна сметка вирусът се самоликвидира. През 20212 година на Арабския полуостров беше регистриран нов коронавирус, нарекоха го MERS. Той беше с висока леталност - 35%. За щастие да се заразиш с MERS е още по-трудно, а инфекцията е свързана с родното ѝ място и поразява не много хора - през 2019 година са регистрирани 152 случая, починали са 51.
Новият коронавирус 2019-nCoV е близък роднина на SARS, вероятно той също се е пренесъл от прилепите към хората. Но вече е ясно, че новата инфекция протича в белите дробове, често в без симптомни форми. Само 25% от потвърдените случаи на заболяването в Китай са класифицирани като тежки, от тях 5% критични състояние и 4% летални изхода. В такива случаи бързо се развива първична вирусна пневмония, способна да се усложни до остра дихателна недостатъчност, остър респираторен дистрес-синдром (животозаплашващо възпалително поражение на белите дробове) и септичен шок. Сред болните извън пределите на Китай тежките форми и смъртните случаи са много по-малко, което може да се обясни с по-високото ниво на медицинска помощ. Мерките по ограничаването на разпространение на вируса, свързани с жп и авиотранспорта са относително ефективни, но това е при условие, че инфекцията се пренася чрез контакт, ако делът въздушно-капковия начин на заразени е по-голям, като при грипа, никакви кордони няма да спрат пандемията.
Текущият коефициент на смъртност сред всички болни не достига 3%. Повечето от починалите са възрастни хора със сериозни придружаващи заболявания, които биха починали и от усложнения от грип. Тежки форми на заболяването развиват пациенти над 60 години, страдащи от диабет, рак, хипертония или други сърдечно-съдови заболявания. Повечето от заразените (около 95%) остават и ще останат неизяснени заради липсата на изразени симптоми, затова и реалният коефициент на леталността от вируса е много по-нисък.
Сценарии за развитието на епидемията
Тъй като си имаме работа с нова за човечеството инфекция е трудно да се предскаже мащаба на нейното разпространение. Но може да се направят някои предположения.
Новият вирус предизвиква повече случаи на безсимптомно носителство в сравнение със SARS, при това тези носители са способни да инфектират други, макар че подобни случаи не са много. По данни на Световната здравна организация (СЗО) средният брой хора, които може да зарази един носител на 2019-nCoV е 1,4–2,5, което е сравнимо с данните при ранното развитие на огнищата на SARS и "свинския грип" H1N1. Така може да се предположи, че епидемията от новата инфекция ще обхване много повече хора в сравнение със SARS, но относителната смъртност в проценти ще е много по-ниска, докато абсолютната - по-висока.
Според учените по най-добрия сценарий ще се разболеят 39 хил. души, в най-лошия- 190 хил. души.
Заради бързата еволюция на вирусите патогенността на 2019-nCoV може да пада - най-опасните варианти се разпространяват по-трудно и загиват заедно с жертвата, отстъпвайки място на по-малко патогенните. В крайна сметка новата инфекция може да стане петия, известен вид коронавирус, предизвикващ остра респираторна вирусна инфекция. Това е най-вероятният сценарий, макар да има шанс новият коронавирус да бъде сполетян от съдбата на SARS и инфекцията изобщо да престане да се регистрира.
Паника и защита
В случай на развитие на пандемията повечето от нас или няма да се разболеят или ще прекарат инфекцията в лека форма, точно както повечето жители на планетата вече прекараха "свинския грип". Но за другите, макар и малко,които ще развият тежката форма 2019-nCoV ще се превърне в смъртоносна заплаха. Затова въпросът за това раздува ли се паниката остава философски.
Светът не за първи път се сблъсква с нова за човечеството вирусна епидемия и благодарение на съвременните епидемиологични служби на СЗО, националните здравни служби, а така също и медиите тревожните новини бързо се разпространяват, превъзбуждайки както обявителите, така и производителите на всичко, което може или не може да помогне.
През миналия век човечеството се страхуваше от СПИН, от SARS и MERS, от "лудата крава", "свинския грип", ебола... Всички тези инфекции дойдоха при човека от животните, някои остават крайно актуални и днес (ХИВ), някои не се разпространиха от родното си огнище, други изчезнаха, а има и такива, които не плашат особено. Така е било, така и ще бъде. Нозофобната паника не само ни напряга, но и подтиква към развитие медицината, появяват се нови средства за профилактика и лечение на инфекциите. Не е факт, че епидемията ще бъде спряна от ваксина - срещу SARS или MERS те така и не бяха изобретени.
Настроенията в България
Голяма част от респондентите от Българския национален панел в проучване на Nielsen Admosphere Bulgaria споделят, че изпитват притеснение от възможността да настъпи глобална епидемия, както и от евентуалното разпространение на коронавируса в България. Малко под половината от запитаните се чувстват лично застрашени. Това обяснява защо половината от респондентите не са предприели никакви предпазни мерки до този момент.
71% от българите изпитват притеснение от възможността да настъпи глобална епидемия – жените (80%) изразяват по-голямо притеснение от мъжете (62%), както и по-младите възрастови групи. Около 80% от хората между 15 и 44-годишна възраст споделят загриженост по този повод в сравнение с хората над 45 г. - 65%.
Притеснението от това, че вирусът би могъл да започне да се разпространява в България е малко по-голямо – 75%, като жените отново изразяват по-силно отношение спрямо мъжете по този въпрос, заедно с по-младите до 44-годишна възраст.
Относно въпроса дали респондентите действително се чувстват застрашени от коронавируса, нещата седят малко по-различно. Малко под половината са дали положителен отговор, което изглежда е в резултат на липсата на потвърдени случаи на заразени в България до момента. Съответно това засяга темата за предпазните мерки – половината от хората все още не смятат за нужно предприемането на превантивни мерки във връзка с разпространението на вируса. Въпреки това 30% от запитаните обмислят да предприемат някакви действия в близко бъдеще, а 20% вече са взели някакъв вид мерки, като носенето на маска в публичното пространство и по-засилено спазване на личната хигиена.
Всички коментирани въпроси по темата генерираха сходни резултати в Полша, Чехия и Словакия в подобен тип проучване. Проучването на Nielsen Admosphere Bulgaria е проведено сред активните интернет потребители, участващи в Българския национален панел в периода 3-17 февруари 2020 г. Панелът е част от мрежата на European National Panels, оперираща в Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Подобен тип проучване по темата за коронавируса се проведе и в тези 4 страни.
Вижте кои са основните симптоми на заболяването в ТАЗИ СТАТИЯ.
Относно мерките, които се взимат в страната ни може да научите в ТОЗИ МАТЕРИАЛ.
