Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
Марс невинаги е бил студен и сух като сега. Все повече доказателства сочат, че преди милиарди години там са текли водни потоци.
Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Преди милиарди години, така гласи теорията, нещо с размерите на Марс се е сблъскало със Земята, изхвърляйки цял куп отломки в Космоса.
В продължение на почти десетилетие астрономите търсят масивна, невидима планета, която дебне в покрайнините на нашата Слънчева система.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
„Вояджър 2“ – най-продължителната мисия на НАСА, изследва Нептун по време на историческа среща на 25 август 1989 г.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета. От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Почти нулев е шансът скандалният астероид убиец на градове Апофис да удари Земята, когато се промъкне близо до нашата планета през 2029 г.
Слънчевата система е изпълнена със загадъчни и красиви обекти, но сред тях един гигант изпъква над всички други - Юпитер.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
На 22 юни 1978 г. астрономът Джеймс Кристи от Военноморската обсерватория на САЩ забелязал нещо много странно в снимките на Плутон.
Астрономи откриха два нови спътника на Нептун и един на Уран. Намерените обекти са с размери от 8 до 23 километра и са в издължени наклонени орбити, което може да означава, че са били уловени в миналото от гравитацията на планетите, съобщава сайтът на Института „Карнеги“.
Когато се запитаме коя звезда е най-близо до Земята, повечето от нас с малко закъснение ще съобразят, че всъщност това е Слънцето.
Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее.
