Приготвянето на хубава домашна луканка може да се сравни със свещено действие. Да се подбере месото, да се накълца, да се подправи, а след това да се напълнят червата и да се остави да се изсуши при точната температура - все дейности, които отдаденият готвач върши с удоволствие.
Според познавачи причините за високото качество на популярната луканка са няколко - въздухът в село Смядово, качеството на месото, което е смес от източнобалкански черни прасета и сиво искърско или биволско говедо, технологията на приготвяне: мелене, подправки (специфично е добавянето на 1 г чесън на килограм месо), опушване, сушене и т.
Всеки е чувал, че солта е вредна за човешкото здраве и консумацията ѝ трябва да е възможно най-ограничена. Същевременно, ако не използваме абсолютно никаква сол, много от любимите ни манджи биха се превърнали в безвкусни за нас.
Основната визуална разлика между тези два традиционни сурово-сушени колбаса е формата. При луканката те е права (или леко извита), докато при суджука е във формата на подкова.
Панагюрската луканка е колбас, известен не само в Панагюрище. Тя присъства на нашата трапеза, но и на чуждия пазар. Мит е, че домашните мезета излизат много скъпо.
Всеки е чувал, че солта е вредна за човешкото здраве и консумацията ѝ трябва да е възможно най-ограничена. В повечето диетични режими или в болниците, които предлагат и храна, сол дори не се употребява при приготвянето на различните ястия.
Съвършената домашна луканка е свещеният граал за всички чревоугодници с афинитет към месото. Приготвянето ѝ е сложен процес, не защото е трудно да бъде изпълнен, а защото е трудно да бъде разгадан.
Според познавачи тънко нарязаната домашна луканка е най-мераклийското мезе за домашно приготвеното червено вино. Истината е, че луканката е едно наистина популярно мезе, което може да се поднесе както с вино, така и с бира или водка, според предпочитанията на гостите.
В търговската мрежа днес съществува огромно разнообразие от луканки на различни производители, всички от които гарантират за високо качество и традиционен вкус.
Причините за добавяне на захар към луканки и колбаси са много прости. Това се прави за подобряване на вкуса на месния полуфабрикат, както и за запазване на цвета на месото.
Луканката на родната трапеза е традиционно мезе за вечерното питие, за празничната маса и просто за похапване. Суджукът също е познат като традиционен за българската национална кухня.
Празничните трапези винаги са празни без любимите мезета на тях, а още по-добре когато мезетата са домашни. Всички мислим, че тази вкусотия се приготвя трудно, но всъщност изобщо не е така.
Всеки един познавач би потвърдил, че фино нарязана луканка е съвършеното мезе за чаша домашно червено вино. Домашната луканка обаче превъзхожда многократно купешката.
Колбасите, включително и голяма част от луканката, у нас се произвеждат основно от вносно месо, съобщава "Монитор".
"Към момента около 70% от потребяваното месо е вносно, а само 30% се произвежда на наша територия.
Луканката на родната трапеза е традиционно мезе за вечерното питие, за празничната маса и просто за похапване. Суджукът също е познат като традиционен за българската национална кухня.
Всеки един познавач би потвърдил, че фино нарязана луканка е съвършеното мезе за чаша домашно червено вино. Домашната луканка обаче превъзхожда многократно купешката.
Съвършената домашна луканка е свещеният граал за всички чревоугодници с афинитет към месото. Приготвянето ѝ е сложен процес, не защото е трудно да бъде изпълнен, а защото е трудно да бъде разгадан.
Според познавачи тънко нарязаната домашна луканка е най-мераклийското мезе за домашно приготвеното червено вино. Истината е, че луканката е едно наистина популярно мезе, което може да се поднесе както с вино, така и с бира или водка, според предпочитанията на гостите.
В търговската мрежа днес съществува огромно разнообразие от луканки на различни производители, всички от които гарантират за високо качество и традиционен вкус.
Основната визуална разлика между тези два традиционни сурово-сушени колбаса е формата. При луканката те е права (или леко извита), докато при суджука е във формата на подкова.
Колбасите, включително и голяма част от луканката, у нас се произвеждат основно от вносно месо, съобщава "Монитор".
"Към момента около 70% от потребяваното месо е вносно, а само 30% се произвежда на наша територия.
Според познавачи причините за високото качество на популярната луканка са няколко - въздухът в село Смядово, качеството на месото, което е смес от източнобалкански черни прасета и сиво искърско или биволско говедо, технологията на приготвяне: мелене, подправки (специфично е добавянето на 1 г чесън на килограм месо), опушване, сушене и т.
Празничните трапези винаги са празни без любимите мезета на тях, а още по-добре когато мезетата са домашни. Всички мислим, че тази вкусотия се приготвя трудно, но всъщност изобщо не е така.
Всеки е чувал, че солта е вредна за човешкото здраве и консумацията ѝ трябва да е възможно най-ограничена. Същевременно, ако не използваме абсолютно никаква сол, много от любимите ни манджи биха се превърнали в безвкусни за нас.
Причините за добавяне на захар към луканки и колбаси са много прости. Това се прави за подобряване на вкуса на месния полуфабрикат, както и за запазване на цвета на месото.
Приготвянето на хубава домашна луканка може да се сравни със свещено действие. Да се подбере месото, да се накълца, да се подправи, а след това да се напълнят червата и да се остави да се изсуши при точната температура - все дейности, които отдаденият готвач върши с удоволствие.
Всеки е чувал, че солта е вредна за човешкото здраве и консумацията ѝ трябва да е възможно най-ограничена. В повечето диетични режими или в болниците, които предлагат и храна, сол дори не се употребява при приготвянето на различните ястия.
Панагюрската луканка е колбас, известен не само в Панагюрище. Тя присъства на нашата трапеза, но и на чуждия пазар. Мит е, че домашните мезета излизат много скъпо.