Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Международен екип учени от Китай, Великобритания, Франция и Австралия е регистрирал движението на мистериозни региони в мантията на Земята, които представляват струпвания от магма със специфична плътност.
Историята на нашата планета в много отношения е история на изстиването. Преди милиарди години Земята е била гореща от центъра до повърхността, която е била разтопена.
Учените са открили, че наскоро открити "неравности" на границата между мантията и ядрото на Земята може да са отлагания от първичните породи на планетата, попаднали в недрата на ранните етапи на формирането на Слънчевата система.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Историята на нашата планета в много отношения е история на изстиването. Преди милиарди години Земята е била гореща от центъра до повърхността, която е била разтопена.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Учените са открили, че наскоро открити "неравности" на границата между мантията и ядрото на Земята може да са отлагания от първичните породи на планетата, попаднали в недрата на ранните етапи на формирането на Слънчевата система.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Международен екип учени от Китай, Великобритания, Франция и Австралия е регистрирал движението на мистериозни региони в мантията на Земята, които представляват струпвания от магма със специфична плътност.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Земната кора се отлепва под планинската верига Сиера Невада. Този процес, наречен литосферно фундиране, не е повод за безпокойство.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Великденският остров се намира срещу Южна Америка и е част от Огнения пръстен – регион с чести изригвания и земетресения, обрамчващ Тихия океан.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Френският остров Реюнион, разположен в западната част на Индийския океан, може да бъде оприличен на маршмелоу, коeто сякаш виси над горелка.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Американски геолози откриха неизвестен досега слой от земната мантия от частично разтопени скали на дълбочина около 150 км от повърхността на Земята.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
На няколкостотин километра под земната кора има още един океан – магмен. Неговият размер най-вероятно надвишава площта на океаните върху земята.
Международен екип учени от Китай, Великобритания, Франция и Австралия е регистрирал движението на мистериозни региони в мантията на Земята, които представляват струпвания от магма със специфична плътност.
Учени от компанията Quaise, основана преди две години, възнамеряват да счупят световния рекорд и да пробият гигантска дупка в Земното кълбо.
Много от загадките около вътрешното ядро на Земята може да са свързани с това, че то се намира в особена суперйонна фаза.
Историята на нашата планета в много отношения е история на изстиването. Преди милиарди години Земята е била гореща от центъра до повърхността, която е била разтопена.
Учените са открили, че наскоро открити "неравности" на границата между мантията и ядрото на Земята може да са отлагания от първичните породи на планетата, попаднали в недрата на ранните етапи на формирането на Слънчевата система.
