Великденският остров се намира срещу Южна Америка и е част от Огнения пръстен – регион с чести изригвания и земетресения, обрамчващ Тихия океан. Това са млади структури на не повече от няколко милиона години. Ето защо откриването на древни циркони по тези места озадачило геолозите. Едно от възможните обяснения е, че мантията е по-стабилна, отколкото се предполагаше досега.
Според съвременните представи земната кора е разделена на плочи. Тези, които носят континентите, са мощни и много стари, а тези, които са под океаните, са тънки и млади. Океанските плочи са постоянно в движение и след като са се заровили в по-твърда структура, те се гмуркат под нея, потъват в мантията и се претопяват.
Морско дъно от времето на динозаврите се крие в мантията на Земята
Океанската кора е съставена от базалти, излели се на повърхността от многобройни вулкани. Великденският остров е един от прозорците към недрата на мантията. Толкова по-мистериозни са откритията там на циркони на 165 милиона години.
По-рано циркони на 180 милиона години са открити в подводния Югозападен индийски хребет. В океана са откривани и по-древни, палеозойски циркони. Всичко това изисквало обяснение.
В научната литература необичайно древните циркони от млади океански „горещи точки“ са наречени „призраци“. Възможно е това да са останки от нещо по-древно, отдавна изчезнало в зоните на субдукция. Международен екип учени под ръководството на геолога Ямирка Рохас-Аграмонте, представляващ университета Кристиан Албрехт в Кил и университета в Майнц в Германия, са решили да разберат.
„Наличието на циркони призраци е възможност да се реконструира геоложката история на мантията на Земята“, обясняват изследователите в статия, публикувана на платформата ESS Open Archive и все още нерецензирана.
Схема на действието на мантийния плюм под Великденския остров. Douwe van Hinsbergen / Utrecht University
Според Рохас-Аграмонте мантийните плюмове могат да съществуват много по-дълго, отколкото се смяташе. Тази идея ѝ дошла след откриването на циркони на 164 милиона години на Галапагоските острови.
Откриването на циркони призраци на Великденския остров е още едно потвърждение. Но как е възможно, ако това парче земя е възникнало най-много преди четири милиона години, най-старата подводна планина в тази гореща точка датира отпреди 48 милиона години?
Изследователите предложили следната версия. Мантийният плюм в района на Великденския остров е започнал да действа преди приблизително 165 милиона години. За тази активна фаза на топене на земната кора свидетелстват най-старите намерени циркони.
Общ източник на лава подхранва всички горещи точки на Земята
Внедряването на плюма е довело до появата на капани – голям масив от базалти. Според моделирането, извършено от авторите на изследването, капаните са възникнали върху хипотетичната палеозойска плоча Феникс, която е изчезнала под Антарктическия полуостров преди 150 – 102 милиона години. Възможно е това да е ехо от „събитието Земя Палмър“, довело до срутването на южната част на полуострова.
Геоложки свидетелства за този бурен етап не са се съхранили, с изключение на цирконите призраци. Ако мантийният плюм действа милиони години, то горната част на мантията, откъдето той расте, трябва да е стабилна в продължение на 165 милиона години. Това противоречи на съвременните представи, според които астеносферата – разтопеният слой в горната мантия – е в непрекъснато движение и се смесва активно.
