На няколкостотин километра под земната кора има още един океан – магмен. Неговият размер най-вероятно надвишава площта на океаните върху земята. Този горещ океан се състои от водни молекули, смесени с разтопени скали.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Преди това се смяташе, че водата от подземния резервоар не влиза в контакт с влагата от Тихия, Атлантическия, Индийския и Северния ледовит океан.
Денис Андро и Натали Болфан-Казанова, геолози от университета в Клермон-Феран във Франция, са предложили нова концепция, която предполага, че водата все пак прониква през мантията в Световния океан, съобщава изданието Smithsonian Magazine. Геолозите са нарекли този феномен мантиен дъжд.
„Под земната кора има слой с дебелина 410 километра, който съдържа много водни молекули – обяснява Денис Андро. – Представете си кашоподобна смес от песъчинки, които са слепени едно за друго с кал между тях. Това е мантийният дъжд.“
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Диаграма на водния цикъл. Илюстрация на Джон М. Еванс, Американски Геоложки Институт (АГИ), район Колорадо. Превод на български език Боряна Георгиева. Public Domain
Водният кръговрат в природата протича не само на повърхността на земята, но и в нейните дълбини. Водата отива в мантията – между кората и ядрото – при движение на тектонските плочи и се връща на повърхността в резултат на изригване на вулкани или чрез геотермални източници.
Преди 40 години учените смятаха, че водните молекули не се издигат през мантията и земната кора до океана, а само си проправят обратния път в недрата на Земята. Ако това беше така, тогава океаните на планетата бавно щяха да намаляват, като постоянно отдаваха част от водата на мантията, разсъждава геологът.
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
Учените открили мантийния дъжд, когато изследвали как тектонична плоча и свързаната с нея течност потъват в мантията. Докато плочата потъва, температурите и налягането се повишават, което води до топене на тектонските скали, освобождавайки вода. Така възниква този „обратен дъжд“.
След това сместа от разтопени камъни и влага става достатъчно лека, за да започне да се издига. В този случай течността влиза в реакция с веществата от горната мантия и понижава точката на топене – това предизвиква още по-силно топене, в резултат на което се отделя повече вода – и цикълът продължава. В изследването си френските геолози доказват, че този мантиен дъжд е достатъчен, за да поддържа водния баланс в недрата на планетата. Но се изисква допълнителна работа, за да се разберат всички детайли на този процес.
„Моделът на мантийния дъжд на Андро и Болфан-Казанова показва, че може да има друг начин за транспортиране на вода до повърхността в допълнение към конвекцията на самата мантия“, казва Йошинори Миядзаки от Калифорнийския технологичен институт.
ВИЖТЕ ОЩЕ: През таен проход под Панама духа "мантиен вятър"
