Американски геолози откриха неизвестен досега слой от земната мантия от частично разтопени скали на дълбочина около 150 км от повърхността на Земята. Неговото откритие ще ускори изследването на това как се движат тектонските плочи, съобщава пресслужбата на Тексаския университет. Изследването е публикувано в списание Nature Geoscience.
„Това откритие е изключително важно, защото ни позволява да разберем по-точно как е устроена астеносферата, какви свойства има. По-специално то ще ни помогне да разкрием причината, поради която астеносферата е по-пластична от заобикалящите я породи. Разбирането на това е критично важно за изучаването на тектонските процеси на Земята“, казва Карън Фишър, професор в университета „Браун“ (САЩ).
Недрата на Земята се състоят от няколко слоя – твърда земна кора, полутечна мантия, външно течно метално и вътрешно твърдо ядро. Кората е разделена на няколко огромни фрагмента – тектонски плочи, които бавно „плуват“ по повърхността на мантията и се сблъскват една с друга. Тези сблъсъци водят до раждането и изчезването на континенти, планински вериги и други големи неравности на релефа.
Ядрото на Земята сменя рязко скоростта и посоката си на въртене, а понякога дори спира
Учените отдавна се интересуват от това как протича процесът на дрейф на континентите, каква роля играе в него така наречената астеносфера, разположена на дълбочина 100 – 120 км от повърхността на Земята. Така геолозите наричат най-горния слой на мантията, който има по-висока пластичност от съседните слоевете на литосферата. Благодарение на това литосферните блокове могат да се плъзгат по него, което осигурява движението на континентите.
Както отбелязват Фишър и нейните колеги, изследователите отдавна спорят защо астеносферата е по-пластична от съседните ѝ слоевете на литосферата. Част от учените смятат за причина това, че някои от породите на астеносферата се намират в частично или напълно разтопено състояние, докато други го отдават на разликите в температурата и налягането в астеносферата и други слоеве на мантията.
Американските геолози установили, че вътре в астеносферата, на дълбочина около 150 км, съществува още един слой, който действително е запълнен с частично разтопени скали. Учените стигнали до този извод в хода на анализ на данни, събрани от 716 сеизмични станции по време на наблюдения на така наречените срязващи сеизмични вълни, които се отразяват от границата между кората и мантията.
Когато сърцето на Земята спре: Какво означават промените в земното ядро
Анализът на данните, извършен от изследователите, неочаквано показал, че на дълбочина от 150 км в половината от изследваните от тях региони на Земята има тънък слой скали, в който скоростта на сеизмичните вълни рязко се увеличава. Както обясняват изследователите, тази аномалия показва наличието на частично или напълно разтопен слой породи, разположен в подножието на астеносферата.
Когато учените сравнили карта на разпределението на подобни области в астеносферата с това колко бързо се движат тектонските плочи в различни региони на Земята, те не открили никакви закономерности, които да ги свързват. Според Фишър и нейните колеги това свидетелства, че наличието или отсъствието на разтопени скали в астеносферата не е главният фактор, определящ нейната пластичност. Това откритие значително ще ускори изследването на астеносферата, заключават учените.
ОЩЕ: Какво се случва под Земята и защо това е толкова важно за човечеството?
