Първият по рода си исторически психотрилър „Номер 1000“ на режисьора Людмил Лазаров гледайте от 6 април в кината в цялата страна.
Филмът е финансиран изцяло от създателите си, а в една от главните роли ще видим Ники Станчев, познат ни с участието си в „Стъклен дом“, с роля в The Expendables 2, както и множество рекламни и музикални видеоклипове.
Студент, склонен към самоубийство, страховито посещение и 1300-годишен войн рисуват необичайната рамка на „Номер 1000“. Контрастните картини създават силни внушения, а посланията връхлитат съзнанието със своята брутална откровеност и реализъм.
„Жанрово филмът е много различен от всичко, което е правено у нас. Мога да кажа, че е малко странен, но е много приятно зрителски насочен. За мен това значеше, че ще работя със смели хора, които не се страхуват от новото“ – споделя Ники Станчев.
Лентата представя суровото и безмилостно битие на ранното българско царство, вплетено в познатото ни, но трудно за дефиниране съвремие.
От младия екип определят като сериозно предизвикателство пресъздаването на определена историческа епоха, особено в ситуация на минимален бюджет. Заснети в близост до границата със Сърбия, кадрите обаче показват, че това съвсем не е невъзможно. Снимките протичат в околностите на град Сливница, а част от сцените са заснети в открития музей „Фанагория“ в град Варна.
„Използвахме построеното прабългарско селище там, поразхвърляхме музейните експонати, доколкото ни позволиха, искахме да го запалим, но се наложи да пресъздадем огъня с визуални ефекти... музеят им трябвал за някакви туристи от Германия“ – шегува се режисьорът Людмил Лазаров.
„Историците ще ни разкъсат, защото снимахме няколко кадъра на фона на царевични ниви, които всъщност са се появили в Европа няколко века по-късно“ - подготвен е отсега той.
Другата главна роля в „Номер 1000“ е поверена на Ивайло Аспарухов, който за средновековните снимки се лишава от косата си и пуска характерната за онази епоха прабългарска опашка.
„Бягахме в гората, тренирахме с мечове, опитахме се с малкото средства, с които разполагаме, да успеем да отделим време и да се вживеем в идеята. Исках дори преди снимките да спя в една от шатрите в открития музей, в който снимахме, но ни беше отказано“ – разказва Ивайло.
