От приемането си през 1991 г. Конституцията на Република България е била променяна общо 5 пъти, обикновено в частта отнасяща се до съдебната власт – 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. Някои от промените, осъществени преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), са свързани с адаптиране на Конституцията към изискванията на общността.
Последните промени от декември 2015 г. са по-скоро отражение на политическите процеси в страната, тъй като не се съобразяват с конкретните препоръки, отправени към българския парламент малко преди приемането им от ЕС и Венецианската комисия.
През 2015 г. процедурата за промяна на КРБ беше спряна във финалния си стадий и на масата беше сложен нов, компромисен проект, който стана причина за оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов (тогава в Реформаторския блок).
Историческият компромис през 2015-а
След месеци разправии и разпад на коалицията ГЕРБ-Реформаторски блок, лидерът на управляващите Бойко Борисов и съпартийците му в парламента на практика приеха съдебната реформа на политическия си опонент ДПС. Управляващите се отказаха от повечето фундаментални промени, залегнали в проекта на правосъдния министър Христо Иванов - като по-късия мандат и явното гласуване на Висшия съдебен съвет, повечето отчетност на прокуратурата и т.н., докато Движението отстъпи само по една позиция - двете камари на ВСС - съдебната и прокурорско-следователската, да могат да взимат самостоятелни решения за кадровото развитие на колегите си. Всъщност партията на Доган изтъргува тази отстъпка срещу отпадне на паритета в прокурорската квота на ВСС и осигуряване на доминация на директно избраните прокурори. Това гарантира безконтролността и безотчетността на прокуратурата. В същото време с една бройка е завишена и парламентарната квота в съдийската колегия, което пък засилва политическото влияние върху съда.
Непримирими опоненти се обединиха за - разделяне на ВВС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума, пряк избор на магистрати и засилване на ролята на инспектората на съвета, създава се възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд. Реформаторите и ГЕРБ на практика отстъпиха пред ДПС, които искаха именно това - нов проект, в който да не е записано отпадане на тайния вот и намаляване мандата на ВСС. А Христо Иванов подаде оставка, защото разпределението на политическите квоти във ВСС не се промени по начин, по който да се отнеме от властта им.
Другите четири ремонта на основния закон минаха без особени драми. Ето накратко какви са те:
Промените от 2003-а:
Несменяемост на представителите на съдебната власт се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др. Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допустимо само при тежко престъпление и то след разрешение от ВСС, освен ако е заварено. (С промяната на КР България от 2006 г. депутатския имунитет е намален още повече в тази насока.)
Промените от 2005-а:
Конституционният съд се произнася по Договора за присъединяване на България към ЕС и впоследствие са извършени вторите промени в Конституцията.
Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.
Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор. Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.
Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
Тъй като Министерския съвет (МС) ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове.
Промените от 2006-а:
Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.
Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.
Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и ѝ се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.
Засилва се ролята на прокуратурата с контрол и самостоятелно извършване на разследването, и се намалява тази на следствието до изрично изброените в Наказателно-процесуалния кодекс състави.
Промените от 2007-а:
Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.
Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.
Народното събрание има самостоятелен бюджет, установява данъците и определя размера на държавните данъци, изслушва и приема годишните доклади на ВАС, на ВКС и на главния прокурор, внесени от ВСС, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи.
Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.
Определят се задълженията на Висшия съдебен съвет и как се прекратява мандатът на членовете му. Създава се Инспекторат към ВСС.
Уточнява се начинът за финансиране на общините.
