Години наред дерматологът проф. Георги Чернев и негови колеги се мъчат да насочат общественото внимание към ефектите от т.нар. сартани - клас лекарства срещу хипертония. Какво ново има по темата - научете в следващите редове.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Проф. Чернев, имате ли нови данни за лекарства за кръвно с потенциално карциногенно действие като страничен ефект?
Екипът ми продължава да работи усилено по темата. Колективът вече е международен, все по-заинтересован, динамиката на официализиране на данни и през 2021 г. е отново сериозна и гони тази от 2019 година.
Последните наблюдения са отново по повод страничните/потенциално карциногенни ефекти на антихипертензивни медикаменти от клас сартани (ангиотензин рецепторни блокери), възникнали след монотерапия със сартани или в комбинация на сартани с тиазидни диуретици. Тези наблюдения са в пълен, макар до известна степен индиректен, но логичен синхрон с оповестеното от ЕМА, че може да има известно минимално количество нитрозамини в сартаните.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Нитрозамините са отдавна познати индуктори на мутации и инициатори на карциногенезата. Тук е моментът да се обърне внимание на факта, че по официални данни от искови молби от САЩ, почти няма ракова форма, която те да не са в състояние да провокират. Още в първия наш научен труд по темата през 2018 г наблегнахме на този проблем - ТУК!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Карциногенният ефект на нитрозамините е неоспорим и общоизвестен от десетилетия научен факт. Интересното е, че 50 години по-късно ЕМА добавя определението "вероятни" или "възможни" карциногени при човека що се отнася до въвеждане на минимален позволен праг на наличие на нитрозамини в лекарствени продукти?! Но не обявяват дали са били налични до момента и в какви концентрации? Но ги позволяват ? Намирате ли логика?
ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата) и МЗ (здравно министерство) обаче казаха преди година и половина, че не са в състояние да дадат категоричен отговор дали сартаните са канцерогенни?!
Въпрос на компетентност и интереси. Този така желан от МЗ и ИАЛ, но и половинчат на практика отговор, беше получен от ЕМА, но едва през март, 2021 година. Оказахме се вероятно прави - нитрозамини има в лекарствата за високо кръвно и изглежда вероятно те не могат да бъдат елиминирани напълно? Вероятно са били в завишени концентрации?
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Категоричен отговор дадоха научните списания, които публикуваха данните.
Най-елементарният начин, по който контролните органи биха могли да опровергаят нашето становище/ научна визия и реализирани вече международни публикации, се нарича официална проверка и оповестяване на резултатите от нея. Последните 3 години цари пълно мълчание по темата или липса на данни от провеждани проверки. Именно това поведение е показателно. Как определихте тези допустими количества нитрозамини в лекарствата?
Контролните органи не реагират адекватно спрямо пациентите и демократичните принципи на правовата държава. Критиката към тях е отново налична и няма как да им бъде спестена. Въпросите за отговорността стоят отново на масата.
Дори ЕМА в момента се намира в позиция на обяснителен режим пред обществото, но се забелязва от друга страна, че именно ЕМА преминава постепенно в разрешително-позволителен режим на поведение по отношение на нитрозамините в лекарствата за кръвно? Този нюанс не би следвало да убягва на широката публика. Анализът, интерпретацията на тези данни са изключително важни.
Коя според вас е причината?
Причината за това признание или становище на контролните органи са обективните научни данни, известни по света и под друго интересно и загадъчно наименование: публикации и демократично свободомислие.
Какъв на практика е генерално проблемът? Бихте ли го систематизирал или обобщил с едно изречение?
Трудностите произлизаха и произлизат и до момента основно от невъзможността за провеждане на проверки по отношение на оповестените (с потенциално високи концентрации на нитрозамини?!) към регионалните контролни органи препарати на фармацевтични фирми на пазара или провеждането на такива, но без да има официални данни за резултатите им. А това би могло да се определи най-малкото като подозрително. Защото именно този факт беше изключително важен с оглед точното решаване на дилемата - чистата субстанция на сартаните или карциногенните примеси под формата на нитрозамини - кой на практика е отговорен за развитието на раковите форми? Тази година, през месец март, получихме отговора на въпроса ни от 2018 година!
Нитрозамините са налични и ще бъдат официално разрешени в медикаментите, като би следвало всеки един пациент да се замисли сериозно преди да реши дали да приема сартани или сартани в комбинация с хидрохлоротиазид например.
ЕМА поддаде донякъде на натиска на научните данни и обяви част от истината....Дори обещанията за бъдещи партиди с лекарства са, че във всяка партида на опаковката или в допълнителното описание на медикамента би следвало да бъдат обявени вероятните карциногени под формата на нитрозамини, както и тяхната концентрация. Подобно на цигарите!
Дали ИАЛ не се съмнява донякъде в достоверността на резултатите ви?
Самата ЕМА потвърди нашата теза. Няма нито един наш сигнал към българското контролно звено, който да не е съпроводен от реализиран вече научен труд. Бих добавил дори - международен научен труд. При това сериозен. Това придава допълнителна тежест на фактите, които споделяме, въпреки че забавя донякъде официализирането им като цяло. Още повече, че тези сигнали/научни трудове са класифицирани допълнително и от независими фармакологични списания като Springer Nature/ Reactions Weekly като първите в света странични тежки медикаментозни ефекти след употреба на сартани!
Оттук би следвало всеки да си зададе въпроса: "В полза на кого липсват официалните проверки? Кой има интерес/се облагодетелства от липсата на такива проверки? И кой осъществява, отстоява и провежда на практика тази политика на липса на проверки/оповестяването на резултатите от такива? "
А иначе - разбира се, на контролните звена им е позволено да се съмняват! Дори е силно препоръчително.
Защо според вас беше създаден разрешителен режим за нитрозамини в лекарствата за високо кръвно (сартани)?
Защо най-важната Европейска контролна институция създаде протективен/ рзрешителен режим и за кого.....би следвало да попитате? Защото не успя да елиминира нитрозамините от лекарствата за кръвно?! Или защото се опитва да защити от съдебни искове интересите и грешките на Биг Фарма? Не знам! Просто гадая....Може би поради двата факта едновременно?
От март 2021 година е създаден вече официално позволителен режим за потенциални, но същевременно известни от десетилетия карциногени/нитрозамини в лекарствата за високо кръвно (от клас сартани). Липсва обаче каквото и да е обяснение на базата на какви данни са определени така наречените разрешителни концентрации? А този факт е показателен по отношение на следното:
1) Проверки за нитрозамини е имало!
2) По всяка вероятност нитрозамините са били установени като наличност и се превръщат на практика в непреодолим факт, защото няма как да се забрани нещо, което на практика липсва до момента, освен ако замисълът е отново скрит и съобразен с бъдещи планирани нови протективни законодателни промени, касаещи фирмите-производители на европейския пазар, а именно: да бъде променено например в недалечно бъдеще европейското законодателство и да се изисква оттук нататък обявяване на реалните производители? А не както до момента - опаковано в Европа: еквивалент на произведено в Европа! По този начин европейските фармацевтични фирми ще излязат до голяма степен отново чисти от прякото носене на отговорност и ще бъдат предпазени максимално от потенциални съдебни искове. А как точно: чрез изнесеното, но вече и позволено производство на медикаменти, съдържащи вече и официално/ законово регламентирано, "вероятни" карциногени /нитрозамини. Като цяло ще бъде направено и невъзможното, за да бъдат спасени многомилиардните фармацевтични компании.
3) Много вероятно изглежда към момента наличието на нитрозамини в лекарствата за високо кръвно трудно да бъде избегнато независимо от производителя и неговата локация - на практика, независимо дали се касае за оригинал или генерик?!
Именно поради този факт контролните органи не конкретизират в решенията си от март 2021 относно производител и локация, а говорят в общ аспект, за да се дистанцират по всяка вероятност от потенциален конфликт на интереси или последвали обвинения в лобизъм. Но този конфликт на интереси прозира. Лека-полека утвърждаването и на тези смущаващи последователности започва тихомълком да се легализира:
а) разрешителният режим за наличие на нитрозамини във всички лекарства за кръвно от типа на сартаните или сартаните/ хидрохлоротиазид, е вече факт?!
б) би могло да се мисли вероятно или много скоро и в посока последвала паралелна демонополизация/либерализация по отношение на европейското законодателство и "уж обективни промени", които да изискват конкретизиране по отношение на реалната страна-производител. Целта по този начин би могла да е за пореден път да се избегнат санкции и прехвърли отговорността. Какво повече би могло да се желае: позволителен режим за нитроазмини ("вероятни" карциногени) и производство на тези медикаменти вече реално в развиващите се страни (или както е било и досега)?
Предполагам, че това е причината да липсват и официални данни от проведени проверки и се създават протективно-разрешителни режими "уж "за всички, но на практика- предимно за тежките европейски фармацевтични фирми.
Не мислите ли, че регламентирането на допустими концентрации на нитрозамини в ангиотензин рецепторните блокери/сартаните ще успокои тревогата на пациентите?
По-скоро би успокоило тревогите на фармацевтичните фирми-псевдопроизводители, които на практика са масово на пазара в Европа. За тях до момента беше невъзможно да издържат на конкурентния пазар, промениха европейското законодателство в тяхна полза, последва поредният крах и в най-скоро време лобитата ще се преориентират отново, оттам и законодателството и отговорността. Да не забравяме обаче, че времевият прозорец от поне 11 години назад изкара милиарди за фармацевтичните компании. Те винаги ще са готови да понесат и глоби в размер до на няколко милиарда, при това - без да им мигне окото.
Обявяването обаче на разрешителни режими за потенциални карциногени в лекарствата ще създаде в далечен план още повече проблеми и главоболия за правилната лекарствена политика , отколкото решения. Доверието към момента е до голяма степен загубено, особено в контролните органи/институции и фирмите-производители.
Създават се сериозни предпоставки дори за малкото изрядни европейски фармацевтични компании да изместят производството си в региони с отслабен производствен контрол (Индия и Китай), както и да допуснат отсега нататък наличието на до 3 нитрозамина във всяка произведена таблетка, при положение, че досега нитрозамини уж не са били налични, въпреки че и за това липсват данни от проверки като официален достъпен документ.
Разсъжденията са в следната посока - че решението за позволителна наличност на нитрозамини по всяка вероятност е прието поради невъзможността тези примеси да бъдат елиминирани?! Затова и първата стъпка е – неправомерните политики да бъдат узаконени, за да се избегне съдебната отговорност или поне тя да остане минимална.
Как бихте определил това поведение на контролните органи?
Лично за мен, но и не само - сериозна доза безапелационен протекционизъм.Когато забраняваме на децата да играят на двора, обикновено поне им обясняваме така също и защо го правим, дори да не е истина: 1) има зло куче, 2) големите деца пушат, 3) мръсно е, 4) Иванчо говори лоши думи на Марийка, 5) Петко има 3 по математика и няма повече да си играеш с него.....и т. н. В противен случай децата започват да плачат и хленчат.
Поставени сме и като крайни потребители пред свършен факт: лекарствата ще съдържат потенциални карциногени, но не се плашете: рискът от развитието рак е наличен, но отново минимален, пренебрежим. Но, допълнително трябва да знаете , че:
- не може да бъдете информирани как се стига до тези препоръки и изводи, както и на базата на какви данни и наблюдения.
- не може да бъдете информирани при кои европейски фирми има установени завишени концентрации на нитрозамини до момента! Както и дали и колко точно от приемащите тези медикаменти пациенти са развили впоследствие различни ракови форми!
- няма да бъдат проведени проверки и по отношение на факта дали дадени европейски фирми и техни продукти съдържат нитрозамини, въпреки че има сериозни, публикувани вече научни данни, които са в пълен противовес на споделеното от нас (бел. ред. - т.е. от ЕМА)! Вярвайте ни!
Звучи ли ви успокоително? Това на практика е реалният отговор на най-високото регулаторно ниво!
Очакват ли се изненади при планираното ново официализиране на данни през септември 2021 от ЕМА?
Изненади винаги се очакват, но за съжаление интерпретацията на обявените до момента промени е по-скоро неприятна и обезпокоителна.
Освен липсата на достатъчно информация за проверки за нитрозамини, има ли други обезпокоителни факти по темата?
Проблемът произлиза основно и поради допълнителното налично туширане на тези данни на местно, регионално ниво, но явно и не само. Тушират се всячески предпоставките за стартиране не само на проверки, но и генерирането на научни данни и тяхното официализиране. Атаката е на всички нива - координирана, масивна, и е насочена срещу желаещите яснота и адекватен последвал контрол.
Именно този подход или умишлен, системно налаган стереотип на неглижиране на фактите и реалността, повлиява световната статистика и заглушава обективните данни, които смело обявяваме в трудовете си. Комуникацията между регионалните контролни органи, европейските звена за лекарствен контрол и фармацевтичните фирми се оказва на практика една непрекъснато променяща се величина, доста трудна за анализиране, интерпретация, очакване за реакция, един вид - многолика, несигурна, непредсказуема. Този род комуникация влияе така също и на реномираните медицински списания и възможните публикации именно поради факта, че фармацевтичните фирми са и основните спонсори на списанията, както и на повечето медицински конгреси.
Бихте ли бил по конкретен относно данните и препаратите, които вие и екипът ви сте установили при последните ваши наблюдения и сте официализирали като научни трудове? Визирам новите препарати, а не вече обявените в началото на годината, през януари 2021?
Екипът ни успя да официализира наблюденията си в международно, макар и (този път) не чак толкова добре (в сравнение с минали публикации) индексирано американско дерматологично списание:
1. Официализирахме развитието на три тумора едновременно след стартиране на лечение с валсартан/ хидрохлоротиазид 160/25 мг, последвано от монотерапия с валсартан на същата фармацевтична фирма, впоследствие заменена от терапия с валсартан/ хидрохлоротиазид 160/12,5 мг на друга фармацевтична фирма. Туморите, които възникват едновременно, са: сарком на Капоши, меланом на кожата и карцином на дебелото черво. Ракът на дебелото черво е включен в почти всички компесаторни съдебни искове на пациенти вследствие на замърсяване на партиди от медикаменти с нитрозамини в цяла Америка. Тепърва ще бъдат обявени в ИАЛ!
Приемани лекарства за високо кръвно за период 2011-2018: Valtensinplus 160 mg/25, на фирмата "Актавис", на моменти заменян от Valtensin 160 mg , отново на фирмата "Актавис" От 2018 година пациентът стартира и трети медикамент: Ко-Валсакор 160/12,5mg, на фирмата КRKA.
Публикуван научен труд - ТУК!
Втората статия описва първи случай в световната литература на медикаментозно индуцирани рак на на пикочния мехур и едроплакатна форма на парапсориазис, развили се едновременно след стартиране на лечение с Ирбесартан. Ракът на пикочния мехур е включен аналогично на този на дебелото черво в компенсаторните съдебни искове отвъд океана. Ще последва отново и доклад към ИАЛ. Медикамент: IRBESSO 150 mg, фирма: "Чайкафарма"
Публикуван научен труд - ТУК!
Третата статия описва случай на медикаментозно индуцирана епидермална киста в съседство на интрадермален меланоцитен невус на скалпа, развили се едновременно след стартирано лечение с Телмисартан/ хидрохлоротиазид 80/12,5 мг. Медикамент: Mikardis Plus 80/12,5 mg, фирма: Boehringer Ingelheim
Публикуван научен труд - ТУК!
Предстои отново сигналите за препаратите и фирмите да бъдат изпратени в ИАЛ. Не бързаме към момента с тази регистрация, тъй като последвала реакция от контролните органи от 2018 година до момента липсва.
Четвъртата статия описва отново развитието на меланомен прекурсор- лентиго малигна, 6 години след стартиране на лечение с лосартан/хидрохлоротиазид 50/12,5 мг – първи случай в световната литература. Медикамент: Разолтан Плюс 50/12,5 mg. Фирма: "Актавис"
Публикуван научен труд: ТУК!
Всичко от посоченото вече е рапортувано в ИАЛ.
Как се възприемат вашите наблюдения и трудове по света?
Българският научен принос в рамките на тези наблюдения е безспорен и лека полека започва да се възприема все по- добре от международната научна общност. Наскоро или през 2021 г бяха публикувани други 2 наши важни научни статии в реномирано европейско фармакологично списание с висок импакт фактор, за които дадох интервюта: ТУК и ТУК!
С по над 34 милиона преглеждания на резюмето е само едната от тях - ТУК!
Темите, които засягаме, имат клинична значимост и пряко приложение, а това несъмнено засилва и интереса към тях.
Какво би следвало да се направи оттук-нататък? Какви би следвало да са приоритетите?
Основното, което би следвало да тревожи нас - клиницистите, контролните органи на регионално и международно ниво, но и пациентите, е следното:
1. Бързо установяване в независими международни сертифицирани лаборатории за наличието/липса на нитрозамини в лекарствата за кръвно, качествен анализ за наличност, установяване на следи от нитрозамини.
2. Последвало точно количествено определяне отново в независими етаблирани лаборатории по отношение наличие/ липса на нитрозамини в дадена таблетка и дали то надвишава допустимите или така наречени разрешени от ЕМА (към момента) допустими норми - количествен анализ за наличност.
3. Информация би следвало да бъде оповестена публично, за да имат представа пациентите - кои са разпространителите на потенциално карциногенни лекарства за кръвно. Едва след тези две стъпки биха могли да се мисли за конкретни планове относно бъдещ подход.
След толкова битки с прокуратура, съд, различни служби, каква е общата ви нагласа като цяло по тази тежка материя? Ще имали в крайна сметка позитивно развитие в общ план?
Вече съм по-скоро скептик по отношение на официализирането както на минали, така и на обективни евентуални бъдещи проверки по отношение на замърсяването на лекарствата за кръвно с нитрозамини, техни точни, реални или ако искате - обективни концентрации. Скептик съм и по отношение на споделяне на установени след проверките обективни данни. Именно затова споделяме и официализираме клиничните си наблюдения и анализи под формата на публикации.
Независимо от това, споделям мнението, че само по този отворен, но и отговорен начин на комуникация, дебат и анализ, би следвало да изглежда планът за един правомерен, научно, клинично, академично обоснован, базиран на обективната истина и морала подход.
Каква е причината за този ваш скептицизъм? Моля, конкретизирайте.
Причината за него се крие в царящата всеобща принудителна незаинтересованост на контролните орган и институции по отношение на констатацията и официализирането на реалните факти или обективната истина. Това е донякъде и демотивиращо.
Друга немаловажна причина е бързото, организирано създаване на определено спасително-разрешителни режими за многомилиардните фармацевтични компании по отношение на наличността на нитрозамини в медикаментите за кръвно.
Ситуацията е без ясен изход за момента. Всеки търси решение по различен път. Цари хаос. Липсва диалог.
Съществуват ли и други, допълнителни проблеми в тази насока, проф Чернев?
Дори след намиране на все по-ясна законова рамка на този проблем (стартирал през тази година опит от ЕМА), сериозно предизвикателство се оказват и междинните партиди от лекарства за кръвно - сартани и сартани в комбинация с тиазидни диуретици, които в момента са на пазара, по света и у нас. Те трябва да бъдат отново проверени и евентуално изтеглени, а не тихомълком и бързо продавани в страни със занижен лекарствен контрол, пълна дезинформация на населението и липса на спазване на каквито да са правови норми и дисциплина. Но както вие сами се убеждавате, за период от 3 години това не се случва поне официално.
И това има по всяка вероятност своите дълбоки причини.
Борбата ни, макар и позакъсняла и неглижирана от редица институции, е за тяхното бързо изкореняване (на причините) в полза на общественото здравеопазване и това на устоите на демократичните принципи на правовата държава.
Оставам може би и с впечатлението, че друг немаловажен допълнителен проблем би могъл да бъде отчетен при нерегистрирането или умишлено декласифициране по значимост на първоначално оповестените и регистрираните от нас включае и в ИАЛ например странични ефекти. Това блокира регистрацията на десетки, бих казал стотици странични ефекти на фона на всеобщата международна картина и променя неблагоприятно кривата на световната статистика.
Как бихте класифицирали това изкривяване на истината или поведение? Звучи на практика доста зловещо?
Това изкривяване на съзнанието, обективността, неглижиране на анализа на научните данни - на практика едно грозно пречупване на истината, се нарича неправомерно прокарвана световна лекарствена политика, "гарнирана" с две неразривно свързани към нея "патерици" - протекционизъм и лобизъм.
Лошото в случая е, че цената, която плащаме за момента с мълчанието и примирението си, е много висока, но и ще расте тепърва. Цената на преклонената глава и на страха, цената да дишаш свободно и в един момент да можеш да споделиш, че въпреки всичко, може би ..е имало смисъл!
Прави впечатление, че колективът в публикациите ви е разнороден?
Колегите, които са ангажирани с тази тематика, са информирани за негативите, които произлизат от нашите занимания като цяло. Именно поради този факт, често ентусиазмът им се пречупва пред възникналите/ създадени изкуствено на различни нива трудности.
Екипът ни обаче се характеризира и с 2 важни положителни особености:
1) Постоянна динамичност по отношение на участниците в него.
2) Подбиране на каузите по значимост, независимо от противниците на правилните политики, тяхното несъмнено огромно влияние и материален ресурс.
Благодаря Ви.
Интервю на Ивайло Ачев
