За предназначението на тези артефакти се спори от десетилетия. На външен вид представляват кръгли, плоски метални пластини, изъпстрени с хаотични линии. Специалистите дълго размишлявали кой и с каква цел ги е създал. И изглежда, че най-накрая са разбрали.
Преди няколко години, по време на разкопки в южната част на Украйна, археолозите се натъкнали на странни предмети – осем малки каменни пръстена с гравюри под формата на кръгове и напречни линии. Отначало те били взети за допотопни календари.
След първоначалния анализ станало ясно, че дисковете са от XII – XIII век и са изработени от пирофилит, който е открит от занаятчии точно там. Този минерал е много лесен за обработка и се разделя на слоеве при нагряване, поради което е получил името си. Появила се хипотеза, че артефактите са селскостопански инструменти: камъни за заточване, камъни за полиране или подложки за ръчни свредла.
ОЩЕ: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
Подобни предмети обаче не са намирани на територията на Украйна по-рано. Освен това странната гравюра под формата на концентрични пръстени била объркваща. Не било ясно защо от противоположните страни на дупката били направени малки канали.
Сега на помощ се притекли учени от Полша. Те надникнали в архивите и установили, че всичко това е много по-сложно. Оказало се, че такива интересни неща вече са откривани, и то неведнъж. И най-важното – в различни части на света. Например през 1948 г. абсолютно същият диск (само че направен от дърво) бил открит при разкопки в Гренландия, а през 2000 г. – на остров Волин.
O. Veremeychyk / CC BY 4.0
В жлебовете по края на отворите доста добре се вписва гномон, – наклонен щифт, който хвърля сянка върху диска при попадане на светлината върху него. На такъв принцип работи слънчевият часовник.
Покорителите на морето
Версията за предназначението на артефактите се рдила от само себе си. С помощта на обикновен хронометър след това човек може лесно да определи географската ширина и дължина. Полските специалисти предположили, че си имат работа с легендарните викингски слънчеви компаси.
ОЩЕ: Дали викингите наистина са били толкова жестоки?
В периода от VIII до XI век скандинавците, в хода на опустошителни кампании, набраздяват цялото крайбрежие на Европа, преминават през Гибралтар в Средиземно и Черно море и овладяват морските пътища към Близкия изток.
В същото време се извършва експанзия на Запад. След като прекосяват Атлантическия океан, добрали се до Исландия и Гренландия, те стигат до Америка. Винланд в САЩ все още е магнит за туристите. Някога тук се е намирал един от първите лагери на суровите хора на Севера.
Остава неясно как викингите са успели да се ориентират без компаси и въпреки това да не се отклонят от пътя си, преодолявайки огромни разстояния. Тези хора не са оставили писмени източници. А по-късните християнски летописи често са пълни с неточности.
Дарът на краля
Съхранили се обаче легендите – известните саги.
"Една от тях разказва за мистериозен инструмент – слънчев камък. С негова помощ можело да се определи позицията на дневното светило при всяко време“, разказва Габор Хорват, професор в университета в Будапеща.
Според легендата крал Олаф (управлявал 995 – 1022) веднъж имал странен сън за въртящ се замък и магически камък. Той сочел верният път и позволявал да се види Слънцето, независимо какви облаци го скривали.
ОЩЕ: Намериха нови доказателства за откриването на Америка от викингите
Придворните гадатели предрекли, че владетелят е предопределен да намери ценния талисман. Така и станало. От този момент нататък воините на Олаф, независимо какво се случвало в морето, винаги следвали верния курс.
Тази история дълги години оставала красива приказка за децата. Но през 2011 г. Габор Хорват изложил хипотеза, че чудният камък най-вероятно е вид минерал, който може да поляризира слънчевата светлина. От естествено срещащите се камъни за тази цел са подходящи турмалин, иолит и исландски шпат.
O. Antowska-Gorączniak / Sprawozdania Archeologiczne
Преминавайки през такава призма, лъчите се разделят на два потока. Тяхната посока зависи от ъгъла на падане и интензивността на източника на светлина. Викингите са разбрали тази закономерност: те плавно завъртали кристала, докато не получели два противоположни лъча. Този метод е ефективен дори при мъгливо време.
На теория и на практика
Преди пет години Хорват нагледно демонстрирал, че неговата хипотеза работи. С помощта на компютърна програма той симулирал морско пътешествие от Берген, Норвегия, до гренландското село Хварф. Датата на заминаване била денят на пролетното равноденствие или лятното слънцестоене. Нивото на облачност било избрано произволно.
ОЩЕ: Учените откриха какво е прогонило викингите от Гренландия
На всеки три часа курсът на виртуалните кораби се коригирал въз основа на данни от самоделния кристал. В крайна сметка почти всички кораби успешно достигнали крайната си дестинация.
Хорват оставил още една важна забележка: за по-достоверни данни е необходимо точно да се отбележи градусната мярка на ъгъла, който се образува между лъчите, излизащи от кристала. В противен случай възниквала грешка и корабите се отклонявали на юг.
Наскоро откритите дискове от пирофилит са идеални за запис на навигационни изчисления. Все още не може да се каже със сигурност, отбелязват учените от Полша, които са ги изследвали. Въпреки това вероятността това да е така, е доста голяма.
Очевидно преди хиляда години викингите са предали тази проста, но ефективна технология на славяните.
