Публикация в едно от най-известните списания в света що се отнася до ракови заболявания показва, че констатацията от клинични наблюдения в България за това дали определени лекарства стимулират развитие на рак е оправдана. Това твърди известният дерматолог проф. Георги Чернев*.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Проф. Чернев, изминаха почти 2 месеца, откакто говорихме на тема има ли лекарства у нас, които причиняват рак. Какво се случи оттогава?
Първо, трябва да споменем, че тези два месеца имаше леко една пауза, която е обяснима предвид пандемията с COVID-19. Въпреки това искам да спомена, че тази пандемия бледнее пред проблемите, които предизвиква лекарствената канцерогенеза. Последните изследвания и проучвания са тревожни, бих казал, и подкрепящи изцяло нашите клинични данни – а именно, в края на 2019 година едно от най-квалитетните специализирани медицински издания за ракови болести в света Oncogene публикува данни, които пряко уличават сартаните във вмешателство в канцерогенезата. Най-просто казано, според наличността на определени рецептори в определени части или течност на човешкото тяло, ако те бъдат активирани или блокирани, да предизвикат излекуване или да стимулират канцерогенезата т.е. да се засили генерирането на рак.
Доколкото разбираме без да сме специалисти в областта, в статията се казва, че Лосартан има канцерогенен ефект и предизвиква размножаване на меланоми – правилно ли сме разбрали или грешим?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още през 2018 година има сходно наблюдение, отново от чужбина – на Даниел Очевски и научен колектив, за двойното действие на сартаните според локализацията на рецепторите – т.е. те могат да стимулират канцерогенезата и това е доказано 1 година по-късно, с публикацията в Oncogene. Това е абсолютно потвърждение на нашите данни, че след приема на медикаменти с активно вещество сартан и неговите разновидности възникват меланоми – по отношение на Лосартана (Лозартан). Ние фокусираме вниманието си по отношение на възможното канцерогенно действие на Ирбесартана, Валсартана и други сходни вещества, за които очакваме тепърва да излизат специализирани статии, но те са от една и съща група на ангиотензин рецепторни антагонисти и се очаква резултатите да са аналогични.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Информацията е плашеща – статията в Oncogene е специално за меланомите т.е. рак на кожата и тя идва 6-7 месеца след нашите проучвания в България, като в списанието вземат за изходна позиция нашите изследвания. Едва след серията от нашите първи публикации от края на 2018 и началото на 2019 година стартират тези проучвания, за да проверят в ин витро условия дали тестваните медикаменти са в състояние да генерират тумори. И го установяват категорично – този път информацията е изключително важна и трябва да се предаде!
Значи ли това, че говорим за научна публикация, касаеща активно вещество (сартан) на лекарства за кръвно налягане, която подчертава, че то само по себе си е причина за размножаване на ракови клетки, а не да има такова нещо заради случаи на замърсяване на активното вещество?
Категорично да! Тези изследвания показват именно в експериментални условия, че именно чистата субстанция влияе на канцерогенезата, подчертано у нас през 2018 година в списание Open Access Macedonian Journal of Medical Sciences и подчертано, че това трябва да бъде изяснено – през 2018 година дадохме насоката, че на всяка цена трябва да провери дали тези канцерогенни действия се дължат на примесите или на обикновеното активно вещество. Именно това са взели колегите, публикували статията в Oncogene – взели са чистите вещества, тествали са ги и доказват, че Лосартана към момента участва в канцерогенезата и може да стимулира – специално при меланом!
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
В предишния разговор казахте, че сте подали сигнал до ИАЛ – има ли реакция от страна на Агенцията?
Информираха ме, че са извикани 10 професори от здравния министър Кирил Ананиев, които обмислят как да подходят – това беше преди 2-3 месеца. Оттам-нататък е пълна тишина.
А има ли натиск върху Вас да не продължавате с говоренето по темата и откъде?
Непрекъснато има. Те ще бъдат обект на прокуратурата, не на този разговор. Нека се фокусираме върху това, че тезата ми беше потвърдена от независим колектив в едно от най-реномираните медицински списания в света. Оттук-нататък да обяснят здравно министерство и ИАЛ защо тези отговори се бавят и ги няма!
Друг медикамент, за който ние сме подали сигнали още януари-февруари 2019 година, е Ирбесартан.
В USA Today има материал от края на 2019 година за готвени дела точно на тема сартани и твърдения, че предизвикват рак – оформя ли се огромен международен скандал и колко засегната ще е България според Вас?
Това са доста важни въпроси. За Америка това не е нищо ново – тя е правова държава, нормално е когато има такива наблюдения, да има и искове. Доколкото знам, последният иск е колективен и обединява 260 пациенти. Когато има обединителни искове, целта е да бъдат намалени обезщетенията по единични искове, тъй като те почват от 2 000 000 долара до 1 000 000 000 долара. По единично стойността на исковете би била 1,5 трилиона долара, ако всички, вземащи Валсартан в САЩ, решат да се обърнат към съда. А ако още в 65-70 държави почнем да смятаме, какво ще се получи?
Дали това ще засегне България? Нормално е да я засегне при наличие на такива данни. Може би е въпрос на време адвокатски кантори да се задействат – особено след статията за развитието на меланомите в Oncogene. Това е изключително плашещо – трябва да се установи допълнително и за другите канцерогени - от една страна дали на пазара се разпространяват медикаменти с непроверено действие, допуснати от Американската агенция по лекарствата и храните (FDA), а от друга – че тези медикаменти предизвикват други 5 тумора. Бих попитал какво в сартаните не предизвиква тумор? Всъщност, вече не са 5 вида, а 10-12.
За какви тумори говорим?
За всякакви – с левкимии, лимфоми, на черния дроб, на панкреаса, на простатата. Имаме един медикамент, в който се казва, че примесите предизвикват от 5 до 12 тумора и в които сега тепърва се доказва, че предизвикват други тумори.
Т.е. за другите видове тумори, извън меланома, предстоят още тестове?
Не предстоят – FDA вече е казала, че те са канцерогенни и предизвикват тумори. Съдилищата действат. Има информация за дела последно от 25-26 март от САЩ, сега са преустановени заради COVID-19. Огромен е натискът в Америка, тъй като претенциите са толкова много, че трябва всички да бъдат под формата на някакви обединителни искове. В исковете там се включват Лосартан (Лозартан), Ирбесартан и Валсартан, както и навсякъде по света в искове. По неофициални данни, вниманието в съдебни искове е най-много към Ирбесартана. Всеобщото мнение на колеги и от чужбина е, че вероятно всички те ще бъдат спрени.
В САЩ около 1,5 млн. души вземат сартани, по груба сметка е възможно при 500 000 от тях да има прогресия на меланоми – с бързо решение за изтегляне на рискови лекарства в България може да бъде спасен животът на 50 000 души. Ясно е, че изтеглянето трябва да е потеапно, за да не рухне и фармацевтичната верига на доставки.
Не сте експерт що се отнася до COVID-19, но какво мислите за пандемията – как ще се развият нещата, ще изчезне ли, няма ли, ще трябва ли да съобразим живота си оттук-нататък за дълго време с по-различни условия, за които никога не сме си мислили, че са възможни?
Надявам се тази пандемия да ни отмине. Според последни проучвания, коронавирусът, независимо къде има епидемия, в разстояние на около 70 дни приключва. Имайки предвид, че в България започна някъде около март, нека се надяваме, че в края на май, ако спазваме съответните карантинни мерки, лека-полека това положение да отмине. Не съм епидемиолог, но наблюдавайки общата смъртност към общия брой на заразените, мисля, че по първоначални наблюдения не става въпрос за едно изключително опасно заболяване и моето мнение е, че паниката, която в момента цари, е леко преувеличена може би – не искам да бъда категоричен. Явно е, че имаме ниска смъртност към момента в глобален мащаб – трябва да сме доволни, но тя може да бъде тълкувана по различен начин. На първо място – че мерките действат. На второ – че коронавирусът не е толкова вирулентен. И на трето място – комбинация от двете.
* Проф. д-р Георги Чернев е началник на поликлиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия "Онкодерма", като от 2016 година и до момента същевременно работи и като професор в Клиниката по дерматология и венерология, университетска болница МВР в София. От 2011 г. до 2016 г. той е доцент по дерматология и венерология в поликлиниката на Университетската болница "Лозенец". Между 2015 и 2016 година е хоноруван като професор и преподавател по дерматология в университета Guglielmo Marconi в Рим. Основател и председател е на БДДХ – Българското дружество по дерматологична хирургия. От 20 години се занимава с патогенезата и лечението на меланома и кожните тумори. Контакти можете да намерите на сайта на БДДХ - ТУК!
Всичко за най-новия хирургичен метод на проф. Чернев за лечение на меланоми, който среща съпротива в България, научете ТУК!
Интервю на Ивайло Ачев
