Австралийски любители на научните експерименти заснеха ефекта на Магнус, като използваха за неговата демонстрация висока язовирна стена и баскетболна топка.
Видеото на интересния ефект буквално за няколко дни е събрало повече от 12 милиона гледания.
Ефектът на Магнус се заключава в особена сила, възникваща при обтичането на въртящото се тяло от поток течност или газ и насочено перпендикулярно на потока. При въртенето на летящо тяло – например кръгло или цилиндрично – близкият слой въздух се увлича от него и също получава въртене около тялото, тоест започва да циркулира около него.
В резултат тялото не лети праволинейно, а променя посоката. С ефекта на Магнус често се сблъскват футболистите.
Например линиите на топката "Бразука", с която се играеше на миналогодишния мондиал, бяха по-удължени, което прави повърхността ѝ не толкова гладка и полета ѝ – по-предсказуем.
"Обтичането с въздух на топката е доста сложно и отчасти зависи от това колко груба е нейната повърхност. Ако топката е абсолютно гладка, тя няма да полети в нужната посока", обяснява Джон Буш, професор по приложна математика от Масачузетския технологичен институт, в статия за динамиката на футболната топка.
С други думи, абсолютно гладката и негладката топка, засилени с еднаква скорост, ще се отклонят в различни посоки.
Ефектът на Магнус е описан за първи път още от Исак Нютон, наблюдаващ полета на топка за тенис.
Този ефект е свързан с това, че различните страни на въртящата се в насрещния поток въздух топка се обдухват с различни скорости. Но именно неравностите по нейната повърхност определят в каква посока ще се завърти траекторията на топката.
Този път ефектът на Магнус е демонстриран на язовирна стена в Австралия. Баскетболната топка първо била просто хвърлена надолу и се приземила приблизително в набелязаната точка. След това хвърлили топката втори път, като я завъртели леко. В този случай топката се държала необичайно.
