Уникален артефакт на повече от 3600 години се счита за най-старото точно изображение на небето в човешката история. Учените дълги години се чудят как в бронзовата епоха е създаден толкова изкусен пример за художествено изковаване. За да разберат това, те помолили опитни майстори да направят копия на този небесен диск.
Небра е град в Централна Германия, на около 60 – 70 километра от Лайпциг. Именно там през 1999 г. нелегални иманяри открили небесния диск. Той лежал в древно погребение заедно с бронзови мечове, брадви и великолепни гривни. На това място има цял град от бронзовата епоха.
Най-древната и тайнствена: учени откриха храм на загадъчната цивилизация Дилмун
Находките са датирани около 1600 г. пр.н.е. Археолозите подозираха, че металната звездна карта всъщност е направена няколкостотин години по-рано. Това означава, че е била съхранявана и предавана от поколение на поколение.
Съставът на самия диск е основно меден с малки добавки от калай, никел, цинк и арсен. Вероятно, за да бъде придаден на фона цвят на небето, той е бил обработен със специални разтвори, това се нарича патиниране. Инкрустацията е златиста.
Освен лесно разпознаваемите изображения на Слънцето, Луната и разпръснатите звезди, в небето се разпознава изображение на съзвездието Плеяди, а дъгата в десния край се оказва свидетелство, че хората от бронзовата епоха са правили астрономически наблюдения: тя описва ъгъл между положението на нашата звезда в дните на лятното и зимното слънцестоене. Ако се вгледате внимателно, от лявата страна можете да забележите следа от точно същата дъга. Тя обаче не се е съхранила.
Какво означава още една дъга в долната част, не е съвсем ясно. Изследователите допускат, че така древните може да са изобразили лодка, Млечният път или дъга. Учените са стигнали до извода, че първоначално дискът е имал чисто научно значение, но след това изображенията му са започнали да се разглеждат повече като митологични символи.
В онези времена нещо подобно е можело да се изработи ръчно, затова изследователите се заинтересували как именно е бил направен самият диск. Диаметърът му е почти 32 сантиметра, дебелината му е 4,6 милиметра в центъра и 1,5 – 1,8 милиметра по краищата. Първоначално е било невъзможно да се излее така, уверяват изследователи от Германия в статия, публикувана в списание Scientific Reports. Те смятат, че дискът е изработен от компактна отливка с форма на леща.
Учените решили да възпроизведат процеса на изработка на небесния диск и се обърнали към ковачи и проследили цялата основна технология на създаването му по. Те успели да направят няколко реплики на шедьовъра.
Зодиакален знак на 2200 години е открит в Египет
Оказало се, че древните майстори трябвало постепенно да изтънят дебелия детайл в тънък диск с удари с чук по определен начин: нужно било да се удря, движейки се по спирала, от центъра към ръба. Заготовката трябвало да бъде нажежена до червено, но по време на процеса на коване бързо изстивала. Затова нагряването до приблизително 700 градуса по Целзий и серията от удари с чук трябвало да се повторят общо 10 пъти.
Освен това, за да се постигне необходимият диск, били необходими чукове с различно тегло – първо петкилограмов, а след това все по-леки и по-леки. Ковачите от XXI век изразили възхищение от това как е било развито изкуството на металообработването още в началото на бронзовата епоха.
