"Астрологията е точна наука: дойде ли четвъртък, чакайте петък." Съвременниците се надсмиват над хороскопите, но древните са виждали в астрологията и проява на висш разум, и съвет за всички жизнени случаи, и времева линия за разпръскване и събиране на камъни.
Нашите предци са обръщали не по-малко внимание на времето от нас, затова са създали многобройни календари. Разказваме ви как календарът е свързан със зодиакалните знаци, защо Овен всъщност е Риби и защо разделянето на годината на 12 знака е удобно, но неправилно.
Веднага отговаряме на последния въпрос: защото звездите са разпръснати по небето произволно. Ако Слънцето е в съзвездието Дева 45 дни, то в Скорпион е само седем. Въпреки такъв очевиден факт астролозите по света продължават с ентусиазъм да казват, че „докато Сатурн е в Близнаци, за Водолея е по-добре да не прави големи покупки, а за Козирозите – да се въздържат от бизнес преговори“.
Книга на книгите
Има много археологически комплекси, които претендират да са календарни и астрономически системи. Най-известният от тях е Стоунхендж. Но самата система от календари, разбира се, се е появила много преди него. Някои учени смятат, че някаква хронологична схема може да е възникнала в епохата на мустерската култура – преди 120 – 140 хиляди години. Тогава нямало и помен от земеделие, но имало миграции на животни. Така че нашите далечни предци със сигурност е трябвало да определят времето на миграцията на някои бизони – животът им зависел от това.
Но прототипът на истинския календар се появява вероятно едва с началото на селското стопанство. Ясно е защо: дори съвременните градинари сравняват графика си за засаждане с лунния календар, да не говорим за древните. Календарът станал за тях Катехизис, Библия, Книга на книгите. Неговото съдържание е неизменно, като смяната на сезоните, и свято, като Божието слово. В такива календари не е имало знаци на Зодиака, които познаваме днес, но е имало техни предшественици, чиято история е объркана, като квантови състояния.
Един от първите календари е известен от Древен Египет. Възрастта му е 7 хиляди години и е създаден от полуномадски скотовъдски племена. Той представлявал годишен календарен кръг, в който началото на годината се отбелязвало с появата на Сириус на небето. По тази звезда живеещите тук племена можели да разпознаят началото на дъждовния сезон, когато бреговете на Нил се превръщали в плодородна долина, подходяща за паша. Приблизително по същото време, между другото, на територията на съвременна Германия се появява известният Гозекски кръг – неолитно съоръжение, състоящо се от няколко концентрични рова с диаметър 75 метра и два палисадни пръстена с входове. Гозекският кръг вероятно е бил астрономически комплекс.
Гозекският кръг (Sonnenobservatorium Goseck) в Гозек, област Бургенланд в Саксония-Анхалт, е наричан „Германският Стоунхендж“. Рекламни материали го описват като една от най-старите „слънчеви обсерватории“ в света, но изгревът и залезът на зимното и лятното слънцестоене са единствените доказани астрономически подредби, които са ясно изразени в останките от постройката. Снимка: Einsamer Schütze / C BY-SA 3.0
Пъпът на света
Но едва ли за някого календарът е бил толкова важен, колкото за шумерите. Когато техните предци дошли на територията на Южното Двуречие (Месопотамия), пред тях се представила доста скучна картина: червеникави хълмове, покрити с безжизнена глина и редки тръни, гъмжащи от змии. Добавете към това чудовищната жега, безкрайните разливи на Тигър и Ефрат и като следствие – облаци от мушици. Местното население се борело за оцеляване. А трудностите, както е известно, са добър фактор за личностно (да се чете: културно) израстване. Не е изненадващо, че само за няколко века полудивите местни племена извършили, може да се каже, научно-техническа революция.
Например изобретили писмеността и усъвършенствали календара. От последния зависели разливите на двете велики реки, които всяка година отнемали хиляди животи, отнасяйки цели селища. Съгласете се, точната прогноза за дъждовния сезон и разливите била жизненоважна, а значи – и календарът. Вярно е, че всеки град в Месопотамия имал свой собствен (както е известно, тук нямало централизирана държава както в Египет). Свой календар имало и малкото шумерско селище Нипур, което се появява през III хилядолетие пр.н.е. – именно той ще стане основният календар в цяла Месопотамия, а по-късно ще бъде основа за календарите на Вавилон и Древна Гърция. А от елинистическата традиция на свой ред към нас ще дойдат съвременните имена на зодиакалните знаци. Това е известно на всички, но тяхната предистория не е. Ще се опитаме да проследим нейните извори.
И така, защо малкият град Нипур е поставил основата за календара и зодиакалните знаци? Шумерите почитали малкия Нипур като свещен център, защото той наистина се намирал точно в центъра на Месопотамия. Затова неговите жители вярвали, че Нипур е първият град на човечеството. Той бил създаден от самия Енлил, „Дъхът на Господа“, върховният шумерски бог, който отделил небето от земята и завързал пространството между тях на възел – „пъпа на Земята“. На това място възникнал Нипур, а в него – календарът, създаден от самите богове. Той разделял годината на 360 дни, 12 месеца, а сезоните – на два периода с прости имена – Жега и Студ.
Интересното е, че такава тенденция – да се свързва името на месеците с полската работа – е имало и сред други народи, живеещи в различни части на света. Да вземем маите с известния им календар. „Почти всяко име на месеците на маите съдържа определен намек за конкретен селскостопански сезон, за една или друга работа, която трябва да се извърши през този сезон. И така, в календара на маите има месеци Поп – "постелка на владетеля", Уо – "жаба", Сип – "грях“ (да се пролива кръв на лов)"... Сек – "огъване на кочани (царевица)".. , Мол – "жътва", пише Иван Климишин, известен изследовател на световните календарни системи, астроном и учител, в книгата си "Календар и хронология ".
Прабългарският календар се смята за най-стария, най-точния и гениален календар в света. Годината в него е започвала на зимното слънцестоене (Еднажден, Игнажден) - нулевия ден. Научете повече ТУК. Снимка: Devanath / Pixabay
Във всеки месец влизали във владение различни природни сили, които едновременно били и божества. От тях зависело предсказанието за този период от време. Схемата на такива прогнози била проста: ако през месец N той (човек, цар) направи нещо, тогава резултатът ще бъде такъв и такъв. Изходът тук зависи от правилно избрания месец или от положението на планетите в даден месец. Първоначално обаче предсказанията били предназначени изключително за високопоставени особи и едва по-късно се разпространили до простосмъртните.
Знаците на съдбата
Това са бъдещите знаци на Зодиака. Произходът на някои от тях е твърде мистериозен дори за опитни шумеролози, но историята на други може да бъде проследена до най-древни времена. Всеки от тези знаци бил привързан към определен месец от годината. Последният започвал при шумерите през март-април, както в много традиционни календари. На първо място в египетския, където началото на годината съвпадало с разлива на Нил. Може да се предположи, че и в Месопотамия, където реките също се разливали в края на март, годината също е започвала с това събитие. Това е разбираемо – животът на древните цивилизации в такъв горещ климат е бил изцяло зависим от техните пълноводни реки. Подобно на много други народи, символиката на началото на годината при шумерите е свързана с победата над силите на хаоса, наводненията, както и с избора на нов владетел. И всички тези процеси били под строгия контрол на звездите.
Първият месец от новата година в Месопотамия започвал в края на март (вероятно в деня на пролетното равноденствие) и завършвал в средата на април. Наричали го бараг-заг-гар-ра (в превод: "обновяване на престолите в светилищата"). Не е изненадващо, че прогнозите за този месец били свързани с обновяването на всичко. Символът на бараг-заг-гар-ра била "бара" – оста и свещената опора на света. Именно тя по някакъв начин по-късно ще се превърне в знака Овен. Как точно – не е известно. Впрочем в един от известните шумерски трактати MUL.APIN от VIII век пр.н.е. има намек – във връзка с първия месец на годината се споменава пастир на име Думузи, който е изобразен с глава на овен.
Глинена плоча с две колони с надписи. Астрономически трактат, табличка 1 от поредицата MUL.APIN („звездата на плуга“), която включва списък на трите части на небесата, датите (в идеалната 360-дневна година) на изгрева на главните звезди и на тези, които изгряват и залязват заедно, както и съзвездията по пътя на Луната. British Museum / CC BY-SA 4.0
Именно през този период вавилонците принасяли в жертва бели агнета и както бе споменато по-горе, избирали владетел. Има мнение, че в древни времена смяната на властта за бившия водач е означавала неминуема смърт, но по-късно смъртта на реалния владетел вероятно е започнала да носи символичен характер – вместо царя в жертва на боговете са принасяни животни. Между другото, в първия месец на еврейската година – нисан – както е известно, е пренесен в жертва друг "Божи агнец", Исус Христос. А преди това древните евреи редовно принасяли животни на олтара.
Вторият месец на шумерите съответства на нашия април-май, а името му – гуд-си-са – се превежда като "насочване на воловете към оран". През този период на територията на съвременен Ирак (бивша Месопотамия) вече е доста горещо, в този месец е пикът на пълноводието. Шумерите по това време жънели зимната пшеница и лен, извеждали кравите от оборите. Между другото, в Гърция по същото време се провеждал празникът на пастирите на Артемида. „Смятало се, че креативната мощ на бика и животворните сокове на земята влияят върху плодородието на всичко – от самата земя до брачните двойки… Космическият брак на Небето и Земята (...) – такъв е ритуално-календарният смисъл на втория месец Нипур“, пише изтоковедът-шумеролог Владимир Емелянов в книгата си „Нипурският календар и ранната история на Зодиака“. Не е изненадващо, че символът на този месец е Бик, той е Волът, той е и Телецът.
Видимото и невидимото
Сиг-у-шуб-ба-гар – така шумерите са наричали май-юни, който бил свързан с началото на строителните работи. Затова названието на месеца се превежда като „поставяне на кирпича във форма“. Какъв може да е символът тук? Тухла? Ан нет – митът, свързан с този месец, не разказва за тухли, а за богове близнаци: Сина – божеството на светлината, и Нергал – на тъмнината. Изворите на тази връзка не са съвсем ясни – учените я извеждат от тънкостите на шумерските митове и връзката на едни божества с други. „Като цяло символиката на третия месец е доста прозрачна: има проявление и негов прототип (кирпич и форма), които са свързани помежду си и имат външна прилика, а прототипът се разбира като скрито и завладяването му означава не само материално увеличение, но и разширяване на интелекта.
Съединението на кирпича и формата, явното и скритото, допринася за просперитета на човека (образът на просперитет сред много народи е нова къща, която по очевидни причини се свързва с тухлите). По този начин обредно-календарното значение на третия месец в Нипур е култът към родството-двоичността, символизиращ единството на явното и тайното, образа и формата и залегнало в основата на идеята за дома като място за съхранение на съкровища”, пише Емелянов.
Месецът ити-шу-нумун, или „месецът на засяване“, е юни-юли. През този период са орали и сеели. А връзката на всичко това със символа на зодия Рак е трудно проследима. Вероятно се появява по-късно. Така в древногръцката митология този зодиакален знак се идентифицира с рака от втория подвиг на Херкулес: по време на битката срещу Лернейската хидра всички животни били на страната на Херкулес и само злонамерен членестоног се осмелил да изскочи от блатото и да ухапе Херкулес по крака, за което веднага бил смазан от могъщата му пета. Но богинята Хера, която мразела Херкулес, превърнала рака в съзвездие. Според Емелянов първоначалният символ на рака може да означава движението на Слънцето назад (както ракът се движи назад) – към подземния свят, когато след лятното слънцестоене дните стават по-къси, а нощите – по-дълги.
Ацтекският Слънчев камък (реплика), грешно наричан "ацтекски календар". Снимка: Ancheta Wis / CC BY-SA 2.5
Изи-изи-гар-ра, или „месец на палене на огньовете“ (юли-август) бележи знака Лъв, а символът на август септември, както е известно, е Дева. В Нипурския календар този период се е наричал кин-Инанна, тоест „месец за обред на богинята Инана“. Инана е шумерска богиня на плодородието и богатата реколта. В този месец Инана се връщала от подземния свят на земята, пречистена от греховете. В подземието отсега нататък ще се работи за възпроизвеждане на изобилието през следващия сезон. А сега сравнете празника на Персефона, дъщерята на древногръцката богиня на плодородието Деметра (при римляните – Диана), който жителите на Елада също празнували в края на лятото – началото на есента. Да, тази тайнствена част от годината се свързва с женския образ на плодородието, откъдето идва и характерното име. Не е изненадващо, че символът на този месец е Девата, която е изобразена с клас в ръцете – знак за реколтата.
Изгубени във вековете
Историята на останалите знаци на Зодиака е неясна, тъй като втората половина на шумерската година след септември е Студ. Първият му месец октомври символизира връщането към началото на световния ред, подготовката на природата за зимата и новите посеви. Името му Дул-Куг се превежда като "месецът на Свещения хълм", тоест първият хълм в безкрайния океан, от който според вярванията на шумерите е започнал животът. Природата започва да замръзва през този месец, а местната митология твърди, че по това време настъпва равновесие между света на живите и мъртвите. Възможно е именно това да свързва октомври със зодия Везни. В Нипурския календар няма информация за това – Везни като зодиакален символ се срещат само в текстовете от Персийския и Селевкидския период.
Споменаването на „човека със стрела“ (препратка към Скорпион) и „рибата-козел“ (Козирог), свързани с ноември и декември, е във време, когато Неовавилонското царство е било частично повлияно от планинските племена – каситите. Произходът на тези символи обаче все още е неясен, не е толкова лесно да се извлекат от сложните тънкости на различни местни митове и играта на шумеро-акадски думи. Нищо не се знае и за Водолея, въпреки че Владимир Емелянов предпазливо предполага, че този знак може да символизира дъждовния сезон, който започва в Ирак през януари-февруари. Същото може да се каже и за символа на Лъва, тоест... да не се казва нищо. Известно е обаче, че през юли-август според шумерските митове този период се свързва с полумитичния цар Гилгамеш, който е изобразен с лъвче на един от асирийските барелефи (възможна асоциация с Лъв ).
Но с Риби всичко е по-лесно. Месецът, съответстващ на февруари-март в Нипурския календар, се нарича ше-гур-ку – "месецът на жътвата", или според друг превод, "когато се жъне ранният ечемик". „Семантиката на жътвата и рибните опашки (или самите риби) показва края на нов цикъл и готовността за преход към следващия. Всичко се поглъща от водата и се разтваря в нея. От друга страна, зърната в нивите се жънат, а безплодната земя, която не пази нищо вътре, празна след жътвата, остава също толкова празна и гола отвън. Абсолютна пустота“, пише Емелянов.
Но защо героите от шумерските митове изведнъж са излетели в небесата и са се превърнали в съзвездия? Отчасти те са поставени там от самите шумери и отчасти – от евреите, които ги заимствали от наследниците на шумерите – вавилонците. Подобно на съвременните хора, древните обичали да се ориентират по всякакви „знаци на съдбата“ и ги виждали буквално навсякъде. За щастие по пътя те забелязали реални закономерности в природата. Например това, че определено съчетание от звезди – съзвездие – в един или друг момент се появява на хоризонта на нощното небе, докато в същото време друго съзвездие изчезва.
Така месеците започнали да се свързват с небесни тела и, разбира се, с предсказания. Астролозите и тези, които им симпатизират, правят същото и до днес. Но има един проблем – от времето на шумерите и вавилонците съзвездията отдавна са се изместили (поради прецесията на земната ос). Така че Овен всъщност е Риби, а Везни всъщност е Дева. Но Скорпионът може да се окаже Змиеносец. По-точните астрономически инструменти са установили – съзвездията не са 12, а 13 – древните не са знаели за съзвездието Змиеносец, което се намира между Скорпион и Стрелец.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Учени обясняват съществуват ли "ретроградни" планети
