„Всичко е отрова, всичко е лекарство. И двете се определят от дозата.”
Тези думи се приписват на известния швейцарски лекар, алхимик и предшественик на съвременната фармакология Парацелз.
Когато хората говорят за "най-опасното вещество", в повечето случаи се сещат за отровите цианид, арсен или тетродотоксин. Въпреки че това са доста силни отрови, те не са най-опасните.
Най-смъртоносното вещество е ботулиновият токсин. Това е най-силната органична отрова, известна на науката. Необходим е 1 нанограм на килограм маса, или една милиардна част от грама на килограм маса, за да се получи смъртоносна доза.
Въпреки че ботулиновият токсин е смъртоносен за хората, той се използва в медицината за лечение на неврологични нарушения. Също така това вещество се използва широко в козметологията за борба с бръчките. Разбира се, в тези случаи се използва пречистен и отслабен токсин, който се прилага на човек в микродози.
Как най-опасната отрова стана еликсир на младостта
През декември 2021 г. умира един от създателите на ботокса – офталмологът Алън Скот. Той търсел лек за кривогледство, но светът се влюбил в лекарството му изобщо не заради това. Как е укротен смъртоносният ботулинов токсин и защо неговата заслуга не е само в борбата с бръчките?
Думата "ботокс" отдавна се е превърнала в нарицателно. При това само допреди 30 години хората смятаха за лудост самата идея да си инжектират малко отрова право в лицето. В крайна сметка ботоксът всъщност се състои от същия токсин, който се натрупва в подутите буркани и други развалени продукти.
Колбасната чума
През XVIII век вълна от огнища на мистериозна болест залива Германия. Зрението на пациентите се влошава, клепачите им хлътват, става им трудно да говорят и преглъщат. Мнозина страдат от голяма слабост. В особено тежки случаи парализата на дихателните мускули води до смърт. Отначало, по навик, жителите обвиняват вещиците. Но има и такива, които не приемат това обяснение.
Германия по това време е завладяна от идеите на Просвещението. Университетите обучават лекари, които се стремят да обяснят рационално наблюдаваните явления. Един от тях е Юстинус Кернер. След като завършва университета, той работи като лекар в малък град и както подобава на просветен човек, пише поезия и се занимава с музика. Но той влиза в историята благодарение на изследването на ботулизма.
Кернер се заинтересува от загадъчните отравяния и започва да събира информация за тях. Юстинус работи като истински съвременен учен: след описанието на десетки случаи той предполага, че вината е в токсично вещество в непрясна наденица. Тогава той провежда експерименти върху животни, изолира и описва „колбасния токсин“ (името на заболяването – ботулизъм – идва от латинската дума botulus, „колбас“).
Кернер установява, че токсинът не засяга когнитивните способности и сензорните системи на пациентите, но отслабва мускулите им, което е причина за парализата. Чрез старателни експерименти той стига до извода, че отровата блокира сигналите в нервната система, като по този начин нарушава това, което той нарича химически процес на живота. „Тази отрова нарушава проводимостта на нервите по същия начин, както ръждата унищожава свойствата на електрическия проводник“, пише той.
Но Кернер не спира дотук. Той е първият, който предлага медицинско приложение на токсина – за лечение на заболявания, свързани с неволни движения. Кернер пише например, че в много малки дози токсинът може да облекчи симптомите на т.нар. танц на Свети Вит (ревматична хорея). Предположенията на Кернер са блестящо потвърдени много години по-късно – но по негово време просто не им обръщат внимание.
Несъстоялото се оръжие
През ХХ век ботулиновият токсин привлича вниманието на военните. Лабораторните експерименти показват, че това е най-мощната органична отрова, позната на човечеството. Според изследване на Американската медицинска асоциация само 1 g вещество в кристална форма е достатъчен, за да убие милион души. Ако се разпръсне от въздуха под формата на аерозол, може да се неутрализира цяла армия.
През 30-те години на миналия век Япония строи обширен изследователски комплекс за изучаване на биологични оръжия в Манджурия. Директорът Широ Иши признава, че е излагал китайски, корейски и американски затворници на ботулинов токсин. Антихитлеристкото разузнаване има сериозни (но както се оказва, безпочвени) подозрения, че нацистите също изучават тази отрова и планират да я използват срещу пехотата.
След края на Втората световна война именно американските военни химици се научават как да синтезират ботулинов токсин тип А. По ирония на съдбата тип А е най-смъртоносният, но по-късно ще бъде използван за подмладяване на лицето, тъй като действа най-добре на моторните неврони. Няколко десетилетия по-късно Общото събрание на ООН забранява разработването, производството и складирането на токсични оръжия, включително ботулинов токсин. Но специалистите остават.
Един от тези специалисти – Ед Шанц, който се занимава с пречистването на токсина, получава работа в Университета в Уисконсин. През 70-те години му пише офталмологът Алън Скот, който работи върху лекарство за страбизъм (кривогледство). По това време единственото ефективно лечение е операцията на очните мускули. Скот търси по-малко инвазивен метод и попада на статия за ботулиновия токсин. В търсене на самото вещество той попада на Шанц, който, без много да му мисли, му изпраща прах със смъртоносната отрова в метална кутия по обикновената поща. За щастие няма пострадали.
От Oculinum към ботокс
Първоначално в името на лекарството няма и намек за токсичната му природа. Скот го регистрира в края на 70-те години под марката Oculinum за лечение на блефароспазъм – състояние, при което клепачите застиват в полузатворено положение. Oculinum съдържа прецизно изчислени микродози ботулинов токсин. Когато се инжектира в мускул, той нарушава нервната проводимост и спазмът изчезва.
В същото време пациентите веднага забелязват страничния ефект на препарата: изглаждане на "пачия крак" около очите. Но самият Скот не придава никакво значение на това – и може би пропуска шанса да стане милиардер. Само две години след като регистрира лекарството, той го продава на корпорацията Allergan, която произвежда контактни лещи и други продукти за грижа за очите. Но ботоксът се появява благодарение на настойчивостта на пациентите.
Веднъж ядосана пациентка идва при канадския окулист Джейн Карътърс. „Вие не поправихте това, което имам тук“, казва тя, сочейки бръчката между веждите си. Карътърс не разбира веднага какво става. „Когато инжектирате лекарството, получавам това красиво, спокойно изражение на лицето си“, обяснява пациентката. Карътърс разказва на съпруга си дерматолог за преживяното и тихичко започва да практикува „инжекции за красота“ на своите пациенти и на себе си.
Според легендата самият Роналд Рейгън е сред първите ценители на подобни процедури. Но това е малко вероятно. Към 1990 г. Карътърс има само десет редовни пациенти. По това време е много трудно да се намерят доброволци дори за изследвания. „Типичната реакция на хората беше: „Какво? Какво искате да инжектирате в бръчките ми? Не е ли смъртоносна отрова?", споделя Карътърс. Двойката представя първите резултати на среща на Американското дружество по дерматологична хирургия през 1991 г., но колегите им го отхвърлят като "безумна идея", която няма да доведе до никъде.
Но информацията за подмладяващия ефект изтича в пресата. През 1997 г. The New York Times публикува статия с красноречивото заглавие: „Сушата свърши, пристигна ботоксът“. Ботоксът (такова име му дават в Allergan) получава официално одобрение за козметично използване едва през 2002 г., когато компанията успява да убеди регулаторните органи, че инжекциите са безопасни. По това време с ботокс неофициално са лекувани вече десетки заболявания, макар и свързани с мускулни спазми: от мигрена до нощно напикаване.
Парадоксите на фармацевтиката
Днес ботоксът е известен преди всичко благодарение на приложението за естетични, а не за лечебни цели. Той често се асоциира с неестествено младите лица на звезди и политици, специфични изражения на лицето и понякога с новини за жертви на недобросъвестни козметолози, а самата процедура се предлага не само в клиники, но и в СПА центрове, салони за маникюр и дори в търговски центрове. Тъй като ботулиновият токсин прониква във всички мускули, до които може да се "добере", резултатът може да бъде непредсказуем, ако иглата не е въведена правилно или дозировката не е изчислена.
Страничните ефекти се срещат при всеки шести клиент. Сред тях – прибиране на клепачите, усещане за смразяване, "течаща" усмивка, затруднено преглъщане и реч, главоболие и гадене. През 2003 и 2004 г. FDA дори изпраща на Allergan изискване за намаляване на риска от странични ефекти. Има също данни, че рискът от странични ефекти се увеличава при честа употреба. Но търсенето само расте – по данни на Американското дружество на пластичните хирурзи броят на инжекциите с ботокс е нараснал с една трета от 2010 г. сред младите хора от 20 до 29 години.
Междувременно през последните години се откриват нови лечебни свойства на ботулиновия токсин. През 2010 г. разрешават инжектирането на ботокс във врата и главата за профилактика на хронична мигрена. А наскоро международна група учени потвърждава неговия антидепресивен ефект (това се предполага и по-рано). При пациенти, получили инжекции с ботокс за различни цели, симптомите на тревожност и депресия се снижавали с 22 – 72%. Точният механизъм не е напълно изяснен, но една от хипотезите гласи, че когато мозъкът не получава сигнал от „напрегнатите мускули“, обработката на негативните емоции в мозъка се нарушава.
По ирония на съдбата през същите години, в които семейство Карътърс рекламират козметичните предимства на ботокса, учените откриват неочакван ефект на друг вече популярен препарат. През 1992 г. е установено, че силденафил, който е тестван като лекарство за сърце, подобрява притока на кръв в областта на малкия таз. Така се появява познатата ни виагра.
"Животът е мистерия – казва Алън Скот в едно от редките си интервюта. – Може да се случи всичко и това е очарователно."
ВИЖТЕ ОЩЕ: 5 лекарства, които промениха света (и какво се обърка)
