Генетици от 17 страни по света са провели мащабно изследване на геномните асоциации, свързани с поведението на човека, и са открили генетични варианти, които осигуряват чувство на щастие, благополучие, депресия и невротизъм. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Genetics.
Общо учените са анализирали геномните данни на 300 000 души. Авторите на статията твърдят, че са използвали съвременни статистически методи, за да обединят голямо количество отделни изследвания.
Учените са открили три генетични варианта, свързани със субективното благополучие, тоест доколко човек се чувства щастлив. Открити са и два гена, свързани с депресивни симптоми, и 11 гена, свързани с невротизъм.
Но генетиците призовават да се спазва предпазливост при интерпретация на резултатите от изследването. Генетичните варианти изобщо не определят 100 процента, че някой ще развие депресия, невроза или недостатъчно чувство на щастие.
Гените се явяват само един от факторите, влияещи на тези черти, но околната среда също оказва доста силно въздействие и тя може да взаимодейства с наследствените ефекти.
Резултатите от изследването демонстрират нови възможни пътища за изучаване на тези взаимодействия. В бъдеще учените планират да разкрият механизмите на работа на откритите гени, за да разберат защо едни хора са биологично по-предразположени да се чувстват щастливи, а други – не.
По-рано още едно голямо изследване, проведено от генетици от университета на Глазгоу, е установило девет участъка в човешкия геном, свързани с невротизма. Те представляват черта от човешката личност, състояща се в неспособност да се регулират негативните емоции.
