Преди приблизително 41 000 – 42 000 години на Земята е настъпило краткотрайно изместване на магнитните полюси, което може да е допринесло за изчезването на неандерталците, но не и на Хомо сапиенс – авторите на ново изследване свързват оцеляването им с появата на топло облекло и добиването на охра.
Така нареченото събитие Лашамп – краткосрочно изменение на магнитното поле в края на последния ледников период, става известно през 60-те години на миналия век. Смята се, че изместването на магнитните полюси е причинило скок в нивата на радиовъглерод в атмосферата и е засегнало живота на Земята. Как точно, все още не може да се каже със сигурност.
През 2021 г. учени предположиха, че силната йонизираща радиация е „прогорила“ озоновия слой, оказвайки влияние върху климата. Катаклизмът, според тази група учени, може да е допринесъл за изчезването на фауната в континенталната част на Австралия и Тасмания, а също така е накарал древните хора да потърсят убежище в пещерите. Тези заключения се потвърждават косвено от бум на скалните рисунки преди около 42 хиляди години.
ОЩЕ: Северният магнитен полюс отново се измести. Ето защо това има значение
Сега екип от геофизици и антрополози, ръководени от Агнит Мукхопадхяй от Мичиганския университет (САЩ) е потвърдил тези предположения, като е създал подробна 3D реконструкция на магнитното поле на Земята по време на събитието Лашамп. Авторите на научна статия, публикувана в списанието Science Advances, за първи път реунструирали „всичко наведнъж“ – полето, магнитосферата, разпределението на полярните сияния и зоните на проникване на космическата радиация – а след това насложили върху тази карта археологическите данни.
ESA/ATG medialab
Първо учените събрали верига от три цифрови модела и възстановили древното магнитно поле по геоложки записи. След това, за да се изчислят формата и размерът на магнитосферата при умерен слънчев вятър, получената карта била „свързана“ с глобалната схема BATS-R-US (предназначена за глобални симулации на плазма в близкото планетарно и междупланетно пространство). По този начин геофизиците успели да покажат как отслабването на магнитното динамо превърнало полярните сияния в почти глобално явление.
В резултат изследователите заключили, че преди около 41 хиляди години магнитното поле рязко е „увиснало“ – силата му е паднала до приблизително 10% от сегашната, а северният и южният магнитен полюс се изместили приблизително на 75° от оста на въртене за три века. Тъй като отслабеното магнитно поле пропускало повече космическа и слънчева радиация на земната повърхност, климатът на планетата може да се е променил съществено.
ОЩЕ: Зловещите звуци, които Земята издава при смяна на магнитните полюси (ВИДЕО)
Освен това авторите на изследването твърдят, че картата на „радиационната врата“ съвпада почти точно с местоположението и времето на важни културни етапи за Хомо сапиенс: нарастването на добива на охра (използвана като слънцезащитен крем), появата на костни игли и топли дрехи, масовото изследване на пещери и разцвета на скалната живопис.
Интересното е, че неандерталците, които са живели на същите географски ширини, но не са използвали подобни технологии, са изчезнали около 40 000 г. пр.н.е. Авторите на научната работа отбелязват, че установената корелация не доказва непосредственото измиране на неандерталците поради събитието Лашамп, но задава посока за по-нататъшни изследвания.
Charles R. Knight / Public Domain
Изводите от изследването трябва да се приемат предпазливо, тъй като те противоречат на археологическите данни по много от повдигнатите въпроси. Например следи от производството на древни кожени облекла датират от 90 – 120 хиляди години. Костни инструменти със следи от употребата им за обработка на кожи се срещат постоянно в неандерталски обекти и тяхната възраст е много по-стара от събитието Лашамп.
Костни игли, чиято възраст точно съвпада със събитието Лашамп, не са известни на науката: най-старите находки са датирани преди 50 хиляди години, а следващите са датирани преди по-малко от 40 хиляди години. Охрата започва систематично да се използва от хората преди най-малко 140 хиляди години. Конкретно за неандерталците най-ранните следи от този вид са на поне 200 хиляди години. И накрая, живеенето в пещери се е превърнало в норма поне сред ранните неандерталци много преди събитието Лашамп.
